С финансовия министър
Иван Костов се разбирахме
отлично
Бел. ред. Ще се запомни с рвението си да организира културен туризъм у нас. Идеите й за културна политика и културно администриране бяха прости - всичко заварено е подозрително. Закри току-що откритите центрове по изкуствата. Беше достъпна и наивна - като непредсказуема, но добра леля.

- Какъв възглед за културата защитаваше кабинетът, чийто член бяхте?
- За краткия период на управлението на първото демократично правителство у нас след 1989 г. Министерството на културата работи изключително интензивно. Основно в новата демократична културна политика беше законодателната, финансовата и моралната защита на българската култура и спасяването й от идеологизация и администриране. Превърнахме министерството в основен меценат на българското изкуство. Работихме активно върху цялостната структурна реформа за окончателно разбиване на т.нар. шапки (всъщност бетонни плочи над българското изкуство и култура), като ТСО "Българска кинематография", в книгопечатането и книгоразпространението... Раздържавяването в областта на културата беше между основните задачи на министерството. Крайно необходима беше закрилата на културата, заплашвана и от комерсиализация, и от обедняване, и от жестоки удари от страна на започващата пазарна икономика. Тъй като духовното и материалното невинаги са в единство и хармония, то, естествено, не всички закони на пазарната икономика и на конкуренцията са благоприятни за развитието на духовните ценности. Основавайки се на демократичните принципи, че културните процеси в страната не се нуждаят от администриране, а от създаване на законови и материални предпоставки за свободно проявление и развитие, Министерството на културата заличи остарелите управленски звена и беше основно преструктурирано. Лично за мен, като министър с либерални убеждения, "управлението" означаваше единствено създаване на максимално добри условия за развитието на изкуствата и културата, за работата на творците и на училищата по изкуствата. Например министерството намери средства от спонсори (извън държавата) за построяване и обзавеждане на държавното балетно училище, чийто строеж беше напълно изоставен по времето на тоталитаризма.
- Кои бяха най-едрите проблеми, които заварихте в Министерство на културата при встъпването ви в длъжност?
- Заварихме от министър проф. Димо Димов започнали промени към демократизация - като например създадени и напълно неукрепнали национални центрове за книгата и киното; тежки финансови затруднения и невъзможност с държавни пари да се ремонтират и построят училищата по културата и изкуствата, почти непреодолими трудности с реституирани сгради, в които са се помещавали културни институции (оказа се, че по времето на комунизма и тоталитаризма масово са настанявани културни институции в национализирани сгради на собственици, които справедливо реституираха имотите си). Заварихме отсъствие на координация между министерството и областите и общините, както и между нашето министерство и другите министерства.
- Кои управленски актове смятате за най-голямо постижение на своя мандат?
- Издадените по време на нашето управление актове са огромно количество за краткия период, през който много упорито и самоотвержено работехме. Смятам за най-съществени тези, с които превърнахме държавните издателства, отделните киностудии, книжарниците и т.н. в ООД-та; тези, с които твърдо наложихме конкурсния принцип, по който назначихме нови директори на културните центрове в чужбина и директорите на училищата по културата... От голямо значение бяха и актовете, с които създадохме национални центрове "Музеи и галерии", "Музика и танци", "Библиотеки и читалища", както и актовете, с които насърчавахме неправителствените организации: фондации и частни сдружения. По моя инициатива създадохме проекти за културен туризъм и имахме намерение да развиваме такъв в България, привличайки и чужденци, които се интересуват от нашите културни паметници. Особено важни бяха управленските актове, свързани с асоциирането ни в Съвета на Европа и с активизирането на контактите ни с редица европейски културни институции. Със специално изготвен от нас акт бяхме предложени и приети в "Евроимаж" - европейската филмова организация, която значително помогна на българското кино. Именно българското кино по време на нашето управление най-много се нуждаеше от чужда и от наша държавна помощ.
Освен първия частен оркестър, ние подпомогнахме и създаването на първия частен български филм. Важни бяха и законовите актове, с които дадохме автономия на редица културни институти на национално равнище. Организирахме максимален брой международни прояви с помощта на Съвета на Европа, "Културконтакт" и ИКОМОС. За важни управленски актове смятам всички, свързани с подобряването на работата на филмовия център, на центъра за театър, за читалища и библиотеки, както и за отделянето на международната дейност в самостоятелно управление (поради многото задачи, свързани със Съвета на Европа, с културните центрове, които поеха и важните проблеми на българистиката в чужбина). Като министър на културата аз създадох заедно с българите от чужбина Асоциация на българите в чужбина, на която бях съпредседател и с която работех в областта на образованието и културата.

- Как протичаха отношенията ви с финансовото министерство по време на мандата? Как беше определян бюджетът на подопечното ви министерство? Пречеше ли държавата на културата?
- По време на нашия мандат отношенията ни с Министерството на финансите и по-специално с тогавашния министър на финансите Иван Костов протичаха отлично. Той изцяло пое скъпата издръжка на значително повече от сто книги, които Министерството предложи за издаване след редица консултации със специалисти - философи, литературни историци и критици. Това не бяха обикновени, а твърде ценни и скъпи издания - крайно необходими за родното ни изкуствозание, литературознание и за всички художествени и научни жанрове. Финансовото министерство ни отпускаше финансова помощ при всяко много настоятелно наше искане - като например за осъществяването на проекти по културен туризъм или за съхраняване и реставриране на културни паметници, за които най-съществена бе финансовата подкрепа на ИКОМОС, на Съвета на Европа, на ЮНЕСКО, на "Евроимаж" и на други чуждестранни фондации. Помогнаха ни значително и редица европейски посолства, най-вече немският посланик, и чрез него фондация "Фридрих Науман". И все пак най-съществената за българската култура беше помощта на министър-председателя Филип Димитров, който приемаше културата и образованието за приоритетни области и подкрепяше всички проекти (например проекта за пренасянето на редица културни институции в онова голямо крило на Партийния дом, където някога бяха тържествените зали на Тодор Живков). Нашият министър-председател одобри идеята ми за културен туризъм и ако не бяхме паднали от власт, тази идея щеше да се реализира из цялата ни страна и да донесе и финансови печалби на българската култура. Министерският съвет (с изключение на министър Румен Биков, който си позволи да поиска сцената и салона на Театър 199 за параден вход на своето промишлено министерство), подкрепяше нашите проекти и предложения, много от които бяха в ход и щяха да се реализират, ако не бяхме паднали от власт твърде преждевременно и ако правителството на Любен Беров не беше унищожило с един замах много от придобивките на нашето министерство.
Отношенията на министерството не бяха много добри с парламента, който смяташе културата за третостепенна област и не прие най-важните изготвени от нас и успешно минали през Министерския съвет закони за спонсорирането на културата и за облекчаване на данъците за спонсорите на културата. Отхвърлени бяха моите предложения за двойния коефициент при намаляване данъците на спонсорите на културата, както и всички проекти, свързани с данъците на създателите на високо изкуство. Винаги съм казвала и ще повторя сега, че Народното събрание и по времето на правителството на Филип Димитров, и до днес не отделя достатъчно внимание на културата и се отнася към хората на изкуството с оскърбително пренебрежение. Държавният бюджет по наше време отделяше само 1% за културата, но по-късно дори и този мизерен процент беше намален.

- Какви принципи определяха отпускането на министерски субсидии по различни проекти на националните културни институти?
- Субсидирани бяха онези културни проекти, за които се произнесоха възторжено специалистите от експертните съвети. Тази форма на консултации на обществени начала отначало много, много ми помагаше, както и непрекъснатите контакти с различните творчески съюзи, които основно промениха функциите си. Помагаше ми и Българската телевизия, но не и останалите средства за масова информация. Най-голямата слабост на нашето министерство беше отсъствието на реклама, на отговорник за общественото мнение. И общественото мнение не научаваше за нашата упорита работа и амбиция да подпомагаме обедняващите писатели и артисти. Министерски субсидии отпускахме на най-закъсалите културни институции и на българските културни центрове в чужбина, както и за прояви на изтъкнати състави и отделни изпълнители у нас и в чужбина.
- Как се справяхте с пропорцията държавни институции/неправителствени организации?
- Трудно се справяхме по вина на Народното събрание, където болшинството страстно защищаваше съхраняването на държавното начало - и в културата, и в образованието. Никога няма да забравя ужасяващия заговор на левите сили в парламента срещу Американския университет в Благоевград и срещу узаконяването на Нов български университет.
- На какви законови актове стана инициатор културното ведомство по време на вашето управление?
- Нашето Министерство стана инициатор и създател на Закона за авторското право, Закона за народните читалища, Закона за данъчните облекчения на създателите на високо изкуство. Народното събрание не прие нито една от предложените от нас данъчни преференции за културата и изкуствата. Изработихме и Закон за библиотеките, и Проектозакон (който остана недовършен) за развитието на българския театър.
- Каква част от вашата работа продължиха следващите министри и от кои ваши решения се отказаха? Какви са днешните ви препоръки към министерството?
- След правителството на Филип Димитров за нещастие дойде Беровото правителство, когато се унищожиха събраните от нас средства във фондовете за подпомагане на културата - поради зле организираното сливане на Министерство на културата с Министерството на образованието парите на културата се стопиха бързо. Единственото, което успя да се съхрани при следващите министерства на културата, е разгръщането на националните културни центрове и на центровете в чужбина, както и процесът на раздържавяване. Но средствата все повече намаляваха и родните ни културни институции, училищата по културата, оркестрите, читалищата - особено библиотеките и читалищата, вече са недопустимо бедни и някои от тях се закриха. Поголовното обедняване на хората на изкуството и културата, на научните работници и преподаватели, на изкуствоведите става застрашително и затова отговарят всички министерства, всички депутати, всички управляващи от национално и общинско равнище. Както и организаторите в сферата на културата, тъй като, казано на езика на днешната изкуствоведска наука, културата е една типично самоорганизираща се система и отношението към нея трябва да бъде: максимално ненакърняване, екологично, като към природата.
Културата трябва да се пази от цялото общество.

- Все повече хора оспорват нуждата от Министерство на културата в съвременната ситуация? Има ли нужда от такова ведомство, според вас?
- Аз съм от хората, които смятат, че Министерство на културата трябва да стане миниминистерство с много ограничен административен апарат и с фондове за защита на талантите в изкуството, за организиране на конкурси, на турнета за популяризиране на българската култура по света.
- Защитава ли министерството хората на изкуството и културата?
- Разбира се, защитава хората. Та това е неговото абсолютно задължение, но само то не може да се справи с обедняването на театрите, симфоничните оркестри, балета, операта, оперетата... Това е обща грижа на всички управляващи, особено на Народното събрание, което най-после трябва да гласува облекчения на спонсориращите културата и изкуството на България.
Много е опасно драстичното намаляване на средствата на библиотеките и читалищата. И ако този процес продължава, може да се върнем към най-трагичното за българска интелигенция, както и за целия ни народ, време на правителството на Жан Виденов, когато всички бяхме обречени на мизерно и невъзможно за издържане съществуване.


16 май 2001
Разговора води Марин Бодаков



Разговор с
проф. Елка Константинова,
министър на културата (декември 1991 - декември 1992)


Българската интелигенция не е продажна и продължава да изпълнява дълга си, като се старае да повишава професионализма си. Въпреки че е най-зле платена, най-безимотна и ощетена, тя запазва достойнството си в тези трудни времена. Мнозина, особено по-младите театрали, музиканти, научни работници и т.н., временно изоставиха любимите си професии, за да могат някак си да изхранят семействата си. Но това не е осъдително, а напълно разбираемо и се извършва по икономическа принуда.
---
Днес няма идеологически диктат над интелигенцията ни, но тя все още не е свикнала със свободата си и тепърва ще създаде нови значителни културни ценности. Само в областта на живописта, скулптурата и музиката успяха вече да се появят шедьоври. Но навсякъде - и в книгоиздаването, и в театъра, и в киното се чувства творчески подем, въпреки нищетата и униженията, които пазарната икономика в преходния период стовари жестоко върху хората на изкуството и културата.
---
Готова съм да поема върху себе си голям дял от вината за "кризата на културата" днес, защото не успях, въпреки че много, много се старах, да наложа оня един милиард лева от държавния бюджет, който беше абсолютно необходим за съхраняването на културните институции с интензивен живот, и че не успях да спася от реституцията най-важните сгради, в които се помещаваха музеи, театри, галерии, читалища, не успях да намеря средства дори за реставрация и консервация на редица ценни паметници на културата. Но главната ми вина е, че не довърших започналата реформа във всички различни области на културния ни живот и че съвсем не навреме прекъснах участието си в изпълнителната власт за съхраняване и помагане на хората на изкуството, културата и образованието. Не можех да предвидя, че ще стане още по-лошо, че ще дойде правителство, което ще прояви такова опасно пренебрежение към културата на България.

Из интервю пред
в. Култура, бр. 21,
21 май 1993 г.