Емма Москова, министър на културата
(май 1997)
Бел. ред. Ще се запомни с много законоправене, малко закони, почти никакъв ефект от тях. И с централизиране на управлението на културата. Премести Националния исторически музей. Прехвърли безропотно на министерството на Александър Божков всичко, което ставаше за приватизиране. В условията на валутен борд фактически превърна Министерството на културата в поделение на финансовото министерство.

Спонтанността на културата е нещо, което никой не бива да убива. Ако управлението на културата, което и да е то, не пази спонтанността, то действително ще се окаже неадекватно.
---
Онова, което дълбоко ме смути тук (и то далеч не е всичко, но за това не бих искала да говоря), беше липсата на нормативна база. Звучи може би странно, че говорейки за култура, употребявам израза "нормативна база". Но тя е необходима именно сега. Затова и насочихме усилията си към един базисен закон.
---
Когато се обсъждаше Доктрината за национална сигурност, аз казах, че човешкият фактор, а в по-широк смисъл културата, е сякаш по-малко проявен в нея. Ако приемем, че културата е онова направление в държавата, което има грижа за духа на българина, то естествено е тя да намери сериозно място в доктрина за национална сигурност. Ние може да имаме великолепни граници, може да имаме чудесни международни договори, но това едва ли е достатъчно. Мисълта за духа на българина е изключително важна, този дух е част от националната сигурност.
---
Имало е време, когато съществованието, включително и на културата, е било спокойно. За българската история това са относително редки периоди, но ги е имало, и слава Богу, те са давали добри плодове. Въпреки че неспокойствието също ражда ценности.
--- Моята професия ме е научила задължително хладно да анализирам, преди да предприема действия.
---
Карате ме да си мисля за времето преди да поема този пост. Когато човек е сам със себе си, със собствената си ценностна система, той може да намери начин да я изрази, но така или иначе отговаря само за себе си. В този смисъл предишното време ми липсва, защото властта е преди всичко отговорност.


Из интервюто пред
в. Култура, бр. 20,
22 май 1998