Реформите бяха проведени
механично
Бел. ред. Ще се запомни с реабилитирането на художествената самодейност. И с парите, които изсипа в нея. Направи много и за спешното дипломиране на Владимир Владигеров заради длъжността му на директор в дома Витгенщайн.

- Като човек, заемал най-висшия пост в управлението на културата, който от години следи административните и художествени процеси в тази област, как бихте коментирал ситуацията днес?
- Мога да я преценя много точно. От една страна, имаме кадри, които работят в областта на културата - като администратори или творци - на много високо равнище; от друга страна, всички правителства от по-новия период на историята ни не са обръщали достатъчно сериозно внимание на културата. Тя винаги е била на едно от последните места и по бюджет, и по интерес към нея.
- Как законодателно, административно или по някакъв друг начин би могло да се гарантира по-сериозно отношение към нея?
- Държавата трябва да поеме полагаемата й се роля и отговорност. Никоя страна не печели от култура в грубия, материалния смисъл на думата. Но всяка уважаваща себе си държава, уважаваща своя народ и традиции, намира начин действено да я подкрепя. Има няколко аспекта: финансови, законодателни и ред други приоритети. Може да ви се вижда странно, че като музикант слагам на първо място финансовите стимули, но това е така. Не може ролята на държавата да се изчерпва само с това да изплаща заплатите на заетите в духовната сфера. А и те съвсем не са високи. Съществуват законодателни пътища, които обаче не се използват достатъчно. Имам предвид данъчните облекчения за хората, които спонсорират прояви и дейности в областта на културата и по този начин я стимулират. Прие се един Закон за закрила на културата, който е хубав като намерение, но в него има редица слабости и неща, които трябва да се правят наново.
- Бихте ли обяснил по-подробно.
- Не може например данък добавена стойност да бъде един и същ и за детската, и за художествената, и за научната литература, и за порнографията. Това е аномалия, която не знам в коя цивилизована държава би могла да просъществува. А у нас е така. Съществува тъй наречената нулева ставка на ДДС, която на Муравей Радев му е трудно да я разбере. И не само на него, а и на онези депутати, които биха могли да я прокарат. Почти не съм виждал български политици да идват на оперни, театрални представления, на симфонични концерти; това тях просто не ги интересува. Какво се учудваме тогава, че законодателството в сферата на културата е на това равнище. Законодателите ни трябва да бъдат наясно с цялата наша култура, с цялата наша духовна сфера. Освен това във всички цивилизовани държави има мерки, които законодателно защитават националните култури. Приети са съответни нормативи, които защитават националното производство на филми, музика и т.н. И им дават приоритет пред чуждите. Пример за това е Франция. Докато у нас такъв национален приоритет не съществува. Икономическите тежести също биха могли да бъдат справедливо разпределени между държавния и общинския бюджет, от една страна, и между частни лица, родолюбиви българи, от друга, които намират начини да субсидират културата. Това също не съществува. Когато бях министър на културата, много често обикалях общините и се договарях какъв да бъде делът на централното субсидиране и на собствените средства, които театрални, музикални и други състави биха могли да намерят и по този начин да увеличат възможностите си и за заплати, и за дейност. В някои общини този модел функционираше и съответните състави бяха добре.
- Имате ли наблюдения дали общините например изпълняваха докрай ангажиментите си?
- В някои градове самите кметове бяха, така да се каже, спонсори, благодетели на културата. Те разбираха за какво става въпрос. В други градове обаче ставаше тъкмо обратното. Пари, предвидени за култура, отиваха за други дейности.
- В крайна сметка всичко е било оставено на добронамереността на кметовете, така ли?
- Да, на афинитета им към културата. Примерно един кмет държи в неговия град да има творчески колективи, които са не само с европейска, но и със световна известност. Такива случаи имаше. Но общините не бяха служебно задължавани, това зависеше от разбиранията и културата на отделните ръководства.
- Към кои области на културата кметовете проявяваха по-изразен интерес?
- Най-различни. В едни градове към изобразителните изкуства, в други към музикалните, в трети към театъра. Отношението личеше първо по сградите, където репетират съставите, второ, по икономическите условия, при които работеха, и трето - по концертните им прояви.
- Какво е положението сега?
- Смея да твърдя, че през 1995 г., когато аз бях министър, всички поделения на Министерството на културата получиха 13-та заплата. Намериха се средства. Тогава имаше много повече оркестри и театри, отколкото сега.
- Бих ви помолила да коментирате реформите в музиката и театъра.
- Поначало реформата е добро, прогресивно действие, тя трябва да се проведе. Но реформа в духовната сфера не бива да се прави с желязна ръка в кадифена ръкавица; върху кадифената би трябвало да има и дантелена. Защо? Защото има специфични особености - във всеки град, във всеки оркестър, във всеки театър. За тези специфични особености трябва да се внимава. Освен това изкуството е прекалено деликатна област, в която човешките съдби понякога се рушат от грубо или некомпетентно проведени реформи. А струва ми се, че те бяха проведени механично, по един и същи начин навсякъде. Това ме смущава. Разбиха се състави с традиции, с авторитет, които бяха известни не само у нас, но и в чужбина.
- Засегнатите от реформата не са ли разполагали с механизми, с които да се защитят?
- Не знам държавата какви икономии е направила от реформата - от това, че национални състави например, които биха могли да станат общински, престанаха да съществуват. Но ми се струва, че финансовите средства за културата са прашинка от държавния бюджет. По този начин не тръгнахме напред. Защото, ако някъде сме европейци, дори водещи европейци, ако сме известни и в света, това е именно в културата, в изкуството. Като музикант мога да кажа, че наши възпитаници свирят на първите пултове в световни оркестри. По всички световни сцени в главните роли пеят български певци. За хоровете да не говорим. Същото се отнася за българските художници, за българските артисти... Т.е. ние отдавна сме в първите редици на световната култура. Не мога да кажа обаче, че с начина, по който се проведе реформата, сме постигнали нещо.
- Какви са механизмите да задържим хората, които у нас са се изградили като творци.
- Механизмите са повече икономически, отколкото творчески. Музкантите заминават зад граница, защото ще получат най-малко 10 пъти повече, отколкото тук. Това е прозаичната истина. Разбира се, значение имат и художествените стандарти - равнището на представленията, на концертите...
- Какво бихте казал за образованието в сферата на изкуствата.
- Смея да твърдя като дългогодишен ректор на Музикалната академия, че нашето музикално образование е на световно равнище. Разбира се, икономическата ситуация се отразява и върху него. Но ние сме в състояние да се оправим, ако не ни се бъркат много. Например при инфлацията през 1997 г. загубихме много пари. Чуждестранните студенти, които учеха в България, бяха задължени да обръщат в левове парите, които плащаха на учебното заведение. Така се облагодетелстваха не висшите училища, а банките и чейнджбюрата. За мен това е аномалия. И още, защо Министерството на образованието трябва да бъде първостепенен разпоредител с бюджета, а висшите училища второстепенни. Така понякога се прехвърлят средства от нашия бюджет на други места.
- Един актуален за деня въпрос. Смятате ли, че трябва да има промени в Закона за радио и телевизия и по-специално в частта му за избор на НСРТ?
- Промени очевидно трябва да има. Отнасям се с огромно уважение към ерудицията на някои от хората, които работят в НСРТ, но смятам, че засега дейността му трябва да се регулира от парламента.

Разговора води Ирина Илиева



Разговор с
Георги Костов,
министър на културата
(януари 1995 -
юни 1996)