Мила Родино,
скапана държаво


Нещо ново, нещо старо, нещо чуждо, нещо синьо... Почти като на сватба - с всичките му чалъми от най-изтърканите ритуали до най-тарикатските перчения: на 17 май политически партии, движения, съсиреци и образувания от всякакъв сорт превзеха "Хоризонт" с предизборните си възвания. Уличните митинги, впрегнали срещу заплащане лица и мелодии, тръгнаха едновременно, но далеч по-впечатляващи се оказаха силата и безсилието на голата дума по радиото.
Белетристичните усилия на литературни негри от различни формации конгениално и не особено талантливо очертаха ситуацията. От едната страна се наредиха негативистите с плачевна картинка от последните 4 години и звън по тънките струни на корупцията, емиграцията, безработицата, безпаричието и любовта си към ЕС и НАТО (екстремисти като Пенсионерите обявявиха политическата класа въобще за "тумор с метастази", а стратези като тези от Червената коалиция призоваха разпалено: "Дръж крадеца!", атакувайки в своя защита). От другата страна настъпи мечтателно припомняне за "хората" (кои бяха те?) с "всекидневните им проблеми", деклариране на замисленост по важни въпроси (универсалната хармония на планетата Земя на Зелените, например) и пр. Едните се радваха, че са "оригинал", продължители на някаква стара традиция (без да смеят да упоменат коя по-точно), другите се представиха като неомърсени досега в политиката и непроваляли се в управлението (пропуснаха да кажат защо не са имали тази възможност). Вместо соцстила на ударните лозунги, се наложи PR-тактиката на трудно запомнящи се общи приказки за "промяна" и "нова надежда". И единственото, което ме удиви в цялата мъглява баналност на нещото, бе резкият подскок на всички мълчаливи кимачи с глави от "скапана държава" към "свято отечество". Защо не си ги спомням от вчера, тези ковачи на утрето?
Едни от малкото трезви спътници на предизборната гюрултия по принцип са журналистите от "Свободна Европа", така че бих обобщила някои от най-страшните теми в политическото надвикване с колаж от техните думи.
"В България в момента като че ли сме свидетели на абсолютизиране на негативното отношение към политиката, водещо до взривяването й като единствен, изпитан механизъм за развитие на обществото при демокрацията", търсят се "популярните лица от други области на живота", а не доказана управленска компетентност или смислени програми (Ясен Бояджиев).
"Ние", обаче, не сме българския народ, а сме функционерите на 53-те партии и 15 коалиции, които от утре тръгваме на бой. А това, че от нашите предизборни недомислици може да пострада крехкият и неимоверно трудно изграждан имидж на България в Европа и света, малко ни е еня" (Георги Папакочев).
"За някои успехът на царското движение се корени в провала на досегашните основни играчи на политическата сцена. За други става дума за наказателен вот срещу управляващата в момента коалиция. За трети Симеон Втори е просто атракция, цветен щрих... неговият потенциален електорат обаче не дава никакви признаци, че има нужда от каквото и да било знание за развитието на страната. Той няма нужда от програми, той има нужда от авторитет... цялата политика, водена и основните политически сили в България за изтеклите 11 години е била възможна не заради съзнателния избор на хората, а заради склонността на голяма част от тях да подложат живота си на хазартно предопределение" (Милен Минчев).
Аз лично вярвам, че какъвто и да е резултатът от тези избори, ще бъде заслужен. Невежеството и моралната нечувствителност направиха възможни парадоксални резултати в Австрия и Италия - защо да се смятаме за по-зрели? Струва ми се, че проблемът ни е в шизофреничното ни разделяне от нещата и хората, които не харесваме, но не поединично, а ангро... Дай Боже някой ден българите да се отъждествят с България. И изобщо - със своите политици, културтрегери, учени, селяни, хомосексуалисти, вундеркинди, чистачки, мутри, предатели, оплюватели и пр. Тогава, когато родината е мила и в мирно време, вероятно ще имаме право да искаме и да променяме, да обещаваме и да взимаме.

Нева Мичева





От въздуха
подхванато


България е кофа с боклук, от която и клошар не би взел, радиожурналистът от Дарик Томислав Русев в Шоуто на Слави

Когато ужасът отмина и угаснаха прожекторите/открихме, че сме на бунището във много странни пози/едни с протегнат врат/от устните отворени на други се сцеждаше все още родината на капки...", Збигнев Херберт, Пробуждане