Апокалипсис сега
"Болката... отровите... Светът, пълен с болка и отрови, те лишава от живот". Това не е въведение към "Новите варвари 4". Това е реклама на "Балканфарма".
Облаци тъмни покриват света. Болката и отровите изплуват и потъват в тях. Те са навсякъде. Гласът на диктора ни съобщава тази сурова истина и назовава спасението - "Балканфарма". Тогава метеорологичните алегории на ужаса изведнъж изчезват и ние виждаме усмихнато дете, безкрайна зелена поляна и светлина. Първо ги наблюдаваме някъде "от горе", а след това картината постепенно се приближава и сякаш се озоваваме там. Спокойствие. Тези видения са направо брилянтно попадение, ако "Балканфарма" е клиника за евтаназии. Но "Балканфарма" е фармацевтична компания. Произвежда лекарства.
От рекламоведска гледна точка, телевизионното представяне на "Балканфарма" е благодатно за художествен и целеви анализ. Редно е да отбележим, че клипът е изработен изключително професионално. Картините и звукът са силно въздействащи. Таймингът на преходите е перфектно разчетен. И няма нито един излишен детайл. Такова качество много рядко се постига у нас. Но "Балканфарма" произвежда лекарства. Налагането на хубавото и правилното посредством метода на сплашването е добре познат подход още от времената, когато монотеистичните религии са били в разцвета си. А цялостната естетика на клипа е добре позната от музикалните импресии на ранния "Блак Сабат". Изобщо, представянето на "Балканфарма" е една синергия от средновековна и постиндустриална стилистика, а в частност обединява и довежда до крайност две широко употребявани рекламни митологеми - за Продукта като Избавление и за Детето като Здраве и бъдеще. С необходимото уточнение, че тук продукт няма, което прави клипа на "Балканфарма" уникален и в друго отношение: това е единствената мащабна корпоративна реклама на фармацевтична компания. Обичайната за "медицинските" реклами практика е да се представя не фирмата-производител, а някакъв конкретен медикамент. Например кихащи татковци прегръщат кихащи деца, но мама им дава по една ефервесцентна таблетка и - strawberry fields forever, както се пееше навремето. Няма институция, която стриктно да регулира степента на позволеното в медицинската реклама. В общи линии е приета полугласната конвенция лекарствените реклами да разказват някаква омекотена версия на притчата за Лазар. Клипът на "Балканфарма" е отвъд всякаква медикаментна конкретика и разказва притчата за Възкресението.
Няма и институция, която да брани детето от рекламна експлоатация. Наскоро бе забранена появата на детски лица върху опаковките на мляко на прах. Може ли млякото на прах да е по-хубаво от майчиното, се запитали спонтанно забранителите. Такива работи. Рекламното дете обаче продължава да хубавее и да се усмихва щастливо. То се тъпче с шоколади, защото са вкусни, и кара камионче по тоалетната чиния, защото WC Net си е свършил работата. А сега лицето му вече е символ и на фармацевтичното избавление от ужаса. Да не говорим за неволното двузначно послание, нещо като "Употребявай медикаменти и светът ще стане хубав".
Рекламната стратегия "Възкръсни насред опустошенията" на "Балканфарма" не датира от вчера. Преди месеци София бе украсена от билбордове с напукана мъртва земя, изпод която се подава цветенце. И отново: много добро като арт, но твърде спорно като послание на лекуваща фирма.
Страстният читател на Бердяев, Ясперс, Томов и други класически носталгици би отбелязал, че днешния свят е правдиво отразен чрез тези въвеждащи мрачни пейзажи. Но рекламите, казват, били красиви лъжовни приказки. Почти невинни спекулации с нашата доверчивост. Но не и с нашия страх.

Ивайло Георгиев