Български филми в Будапеща
От 21 до 27 май в "Перпетуум мобиле" - киното на Унгарския филмов архив - вечер се въртяха български игрални филми. Но като изключим "Козият рог" на Методи Андонов, те бяха от нови по-нови. И са физиономични за разнобойните творчески нагласи на филмовите ни автори, както и на състоянието на нещата в киното ни от края на ХХ век: "Приятелите на Емилия" на Людмил Тодоров, "Дневникът на един луд" на Мариус Куркински, "Закъсняло пълнолуние" на Еди Захариев, "Вагнер" на Андрей Слабаков, "Данъ Коловъ" на Михаил Гецов, "След края на света" на Иван Ничев", "Стъклени топчета" на Иван Черкелов, "Писмо до Америка" на Иглика Трифонова, "Пансион за кучета" на Стефан Командарев. Панорамата бе организирана по инициатива на Унгарския филмов архив (лично на кинокритика Иван Форгач и директорката Вера Дюрей), със съдействието на Националния филмов център, Българския културен институт в Будапеща и фондация "Pro Helvetia". От българска страна присъстваха Стефан Командарев, Михаил Гецов, Стефан Вълдобрев, Мила Петкова и моя милост.
Независимо че някои от заглавията бяха познати на будапещенската публика ("Закъсняло пълнолуние" е излъчван по националната телевизия, "Дневникът на един луд" е въртян поне 5 пъти в същото кино и т.н.), в изискания салон на "Перпетуум мобиле" се събираха киномани, петимни за различно кино. За мен лично остана загадка защо точно с двете серии (!) на "Данъ Коловъ" трябваше да се открие панорамата, защо не пристигна копието на "Козият рог" на Николай Волев, както и защо българската реклама бе толкова оскъдна, но публиката вдъхновено влизаше от прожекция на прожекция. А в крайна сметка това е важното - низвергнато тук, българското игрално кино се радва на интерес от страна на чуждите зрители и медии.
В самото навечерие на панорамата унгарската публика е видяла и "Хълмът на боровинките" на Александър Морфов в присъствието на оператора-продуцент Димитър Гочев.
Българският филмов десант в Будапеща около 24 май се оказа успешен. Дано не е последен.

Геновева Димитрова