Рицарят Ингви Малмстийн
"Слушах Бетховен, Паганини, Бах... и създадох този стил, който правя и сега, и който чувствам и усещам. Исках да съчетая класическите похвати, разбирането за хармония на великите класици с енергията и силата на хард рока." Ако се беше родил през XVIII век, на какъв инструмент щеше да свириш? "Цигулка! Според мен това е и инструментът, на който свиря и в момента."
Най-сигурният начин да се изтръгнеш от лапите на съмнението е да раздадеш целия си талант на търг, след което да подариш и последния петак, сражавайки се за сърцето и душата на всеки свой фен. Хипнотична скорост, но не и гибел, ярост, но не и разруха, мъдрост, но не и конформизъм. Защото макар и от години да предлага неокласическия си хеви метъл, гениално е да чуеш, да усетиш, да разпознаеш стихията, но не и бедствието. Китарният герой? Не успяха да го укротят, завързвайки го като питбул на верига.
Рожденна дата: 16 юни 1963 г.
Националност: швед
Професия: китарист-виртуоз
Издадени албуми: шестнайсет, включително и последният, събрал най-доброто. Между тях са първият "Rising Force"/84, "Marching Out"/85 "Trilogy"/86, "Odissey"/88,"Eclipse"/90, "Fire And Ice"/92, "The Seventh Sign"/94 "Alchemy"/99
Влияния: Джими Хендрикс, Ричи Блекмор, Дейвид Лий Рот
Формации: "Алкатраз", "Райзинг Форс"
Между музикантите, с които е работил, са Греъм Бонет, Баримор Барлоу, Джеф Скот Сото, Марсел Джейкъб, Джо Лин Търнър, Горан Едман, Кози Пауел.
Условия за слушане на музиката му - любов към класиката, хард рока и хеви метъла.
Близо час и половина, изчерпали търпението си и нервно крачещи по мраморния под на кафе "Мати", групата журналисти чакаха появяването на Ингви Малмстийн. Пристигането му предизвика задължителните за този вид пресконференции трескавост и оживление. Високият ръст, дългата коса да кръста и многограмажните златни накити са забележителното във външния вид на коронованата му особа. Спокойствието и самоувереността са качествата, с които трийсет минути по-късно се запомня завинаги. Не след дълго играта на въпроси и отговори приключи и в 20.15 часа вече бяхме похитени от първите китарни рифове на Малмстийн и мощния глас на Марк Боулс. Да завладееш сетивата на публиката си и да я направиш съучастник в надпреварата със самия себе си е занимание изключително рисковано. Без да разчита на сценичните ефекти и трикове, Малмстийн заложи на добре познатата ни комбинация от виртуозност, главозамайващи скорости на свирене и ярка мелодия - била тя тема на Вивалди или Бах или рефрен от авторските му композиции. В съзнанието ми Ингви Малмстийн бе изградил образа на експериментатора, на китариста овладял до невъзможност инструмента си и на музиканта-законодател. Във времето, когато Стийв Вай ни отведе в света на виртуалното, сиатълските групи наложиха "трихармоничните" си песнички , а Ричи Блекмор подхвана келтския фолклор Малмстийн изглежда като артефакт, съхранил илюзиите на металния рок и продължил по пътя на неокласиката. Без съпротива присъстващите на концерта му в НДК на 21 май попаднахме в зоната на светлинния натиск и навитите дo скъсване струни върху грифа. Без претенции за изключителност, но със съзнанието за планетарна принадлежност, той посочи китарната си лексика като свят на класика, тежък звук, гневни изблици, меланхолия и страст.
Марк Боулс - сигурният вокален съпорт, Матс Олаусон - клавирният маестро, Ранди Кавън - бас-"контролът", Тим Донахю- барабанният експлозив - това са музикантите, с които Ингви Малмстийн покори родната ни рок-общност на концерта си, организиран от "София мюзик ентърпрайсиз" и включен в програмата на "Салон на изкуствата"2001. И ако изключа лошия звук, недопустим за зала 1 на НДК, това бе вечерта на "рицаря на металната чест".

Цветославия Бахариева