Бръмбар в републиката
В един от най-добрите романи на братя Стругацки, "Бръмбар в мравуняка", се разказва как бъдещото човечество, достигнало мечтаните от нас научни и етични върхове, внезапно се натъква на тринайсет човешки ембриона в оставено от непозната цивилизация съоръжение. Всеки ембрион е означен; белязани със знаци, съответстващи на тези означения откриват и тринайсет непознати устройства. Ембрионите (създадени от чужденците?, с каква цел?) започват да се развиват, стават възрастни хора и - въпреки че властта е направила всичко възможно да ги изпрати на други планети, т. е. далеч от земното общество - един от тях започва да създава проблеми. Накрая, когато той се опитва да се добере до белязаното с неговия знак устройство (и да се свърже с него?), го убиват. Властта убива непознатото, понеже именно като непознато то е опасно за обществото.
Основанията на властта да бъде скрита, да действа скрито в услуга на обществото, да не позволява изтичането на информация, която според нея вреди на обществото, и да не позволява действия, последствията от които тя не може да предвиди - това е един от основните въпроси, обсъждани в този роман.*
Свикнали сме за "напредъка", "развитието", "демократичността" на едно общество да съдим по "гласността", "прозрачността" на властта - и то не само на нейните действия, а преди всичко на нейните намерения. Склонни сме да допуснем известна непрозрачност на действията на властта, все пак държавата трябва да има и тайни. Но обикновено искаме да знаем подробно предложенията на състезаващите се за властта, искаме да знаем посоката на намеренията им, "избори" всъщност е състезание на намерения, които одобряваме или не с вота си. Затова именно по време на избори кандидатите общуват с нас - информацията и комуникацията са все пак основен белег на съвременната цивилизация.
Като че ли.
Оказва се, че тъмното, неуловимото, ирационалното, несъзнателното - накратко, необяснимото - не е останало в "миналата" цивилизация", то си е живо и днес, и днес още поражда "неясни обекти на желанието".
Как иначе да си обясним, че в една съвременна държава, в едно новопоявило се лице може да бъде инвестирано толкова доверие, без лицето да каже нищо конкретно; всъщност без то нищо да каже. Можем да търсим обяснения в привлекателната мощ на неизпитаното и отсъстващото, във всеобщото разочарование от досегашните лица, в митологизиращата сила на съвременните медии. Така или иначе, ще стигнем все до несъзнателното, до ирационалното. (Тук става дума за настроенията на обикновения човек; за свитата на негово величество няма да говоря, във всички времена и цивилизации е имало измекяри - и прависти, и математици, и журналисти...)
Въпросът всъщност е - защо ирационалното печели терен в една съвременна република в началото на ХХI век. Именно този въпрос ние избягваме да задаваме.
По две причини. Първата е, че не се чувстваме република. Ние се чувстваме демокрация, т. е. съвременна форма на управление, при което управлението може да има най-различни форми, стига да се спазва принципа на народния вот. (Вж. Велика Британия, Дания, но също Германия, САЩ и т. н.)
Всичко, което е довело до републиката у нас: идеи, борби, дейци, ситуации - днес е непознато; нещо повече, чуждо на съвременника. Смяната през 1946 г. се схваща като ответна реакция на един провалил се модел (монархията) и/или като наложена отвън промяна (съюзниците, но най-вече Сталин). Основаването на републиката е потънало, разтворило се е в спомена за комунизма.
Втората причина е умишленото загърбване, вече дванайсет години, на публичното обсъждане на въпроса за монархията. Въпросите защо да сме република, има ли основания републиката в българския характер, има ли тя корени в българската история и българското общество, какви са достойнствата, но и капаните на републиката за българските политици и политолози, журналисти и общественици бяха отместени встрани. От червените - поради гузност, че окепазиха Първата българска република, от сините - поради страх да не изтърват реституционния електорат, бленуващ по 1939 година (поради което са на път да окепазят и Втората българска република).
Така липсата на мислене, говорене и публичен сблъсък на мнения по оста "република - монархия" създаде сегашната размита, блудкава, почти нерационална ситуация.
И сега сме в положението на мравки, в чийто мравуняк любопитно се е намъкнал бръмбар - без да разбираме защо, без да си представяме какво нататък - да се суетим, незнаещи, какво да правим: да го изхвърляме ли, или?

Христо Буцев

* Жук в муравейнике, публикуван през 1979-1980 в СССР, който горещо препоръчвам (например в изданието Аркадий и Борис Стругацки, "Прогресорите и странниците", изд. Христо Г. Данов, 1987) на по-младите поколения, особено на недолюбващите фантастиката, но гълтащи fantasy.