Екзотика от келтския край
Ако е вярно, че светът днес става все по-любопитен към енергиите на характеристичните регионални култури, то пътуващото шоу Lord of the Dance е живо доказателство за това. Мълвата за чудото на келтската музика с нейната особена, разтърсваща вътрешна полиритмия плъзва с успеха на грандиозния танцов спектакъл Riverdance в началото на 90-те. Окуражени от неговата печеливша формула, Майкъл Флетли (танцьор, хореограф и режисьор) и Ронън Хардиман (според някои източници - композитор номер едно в Ирландия) се впускат в следващ проект, който стартира през 1996 в Дъблин. Оттогава Lord of the Dance славно препуска по всички континенти на планетата, вписва се на челни места в престижни класации, печели забележителна популярност...
Спектакълът те кара да се усещаш като в позната, красива и твърде динамична приказка, която си готов да преживееш отново и отново. Не заради условния сюжет с алюзия за древна фолклорна митология, разиграваща вечния сблъсък между Доброто и Злото. И не заради някаква изненадващо оригинална музикално-сценична драматургия. Както може да се очаква в едно танцово шоу с концепция, почерпена по-скоро от естетиката на мюзикхола, отколкото на мюзикъла, примамливо в случая е чистото удоволствие от ефектната, находчива, разтърсваща игра на звуци, движения и визии. Игра, в която главен субект е не друго, а Танцът. Персонифициран, одухотворен. И, разбира се, Ритъмът, гравитиращ в случая около магията и оцелялата във времето екзотична образност на онези привидно простички, специфични, мъдри стъпчици, дето те хвърлят едновременно в земното и възвисяващото, невинното и порочното.
Интерпретирано с шеметно въображение, тъкмо то, танцувалното носи онова атрактивно, импониращо артистично обновление, което подава дозата живинка към традицията. И съвместява открито, без притеснение стилизирани фрагменти не само от изразността на традиционния ирландския фолк, но и от похвати, отгледани в стилистиката на степ-танцуването, класиката, съвременната поп-култура... Подобна поли-изразност, обединена майсторски в едно виртуозно протичащо, органично цяло, е нещо естествено за авторите, обиграни в широка гама от разнородни жанрове. Във всеки случай Lord of the Dance се вписва и в онова, което светът днес възприема като world beat, като един отворен диалог между етнически специфичното и модерните поп похвати.
Дали подобна печеливша формула може да се тиражира все така успешно в още проекти? Трудно е да се каже. Едно е сигурно: Lord of the Dance e скъпо начинание. С добре планирана възвръщаемост. Съвсем по железните закони на шоубизнеса, в случая онагледени от изпитаната, комплексна стратегия на мощна компания като "Полиграм".
Масираната реклама за гастрола на трупата в София (23-26 май) оглася българското медийно пространство още през февруари. Билетите са разпродадени - на подобаващи цени! - далеч преди събитието.
Публиката почти не забелязва липсата на звездата Флетли. По време на спектаклите, организирани от "София мюзик ентерпрайсис" в Салона на изкуствата, зала 1 на НДК, рекламните атрибути, включително аудио- и видеокасети, вървят като топъл хляб... Така е, когато индустрията за произвеждане на хитове си знае работата.

Клер Леви