Промиване на изворите
На 26 май т.г. в рамките на Панаира на книгата се проведе работна среща под наслов "Литературната памет на социалистическата епоха", с която започна дейността на новородения Център за изучаване на културата и литературата от социалистическата епоха и от посткомунистическия период към департамент "Нова българистика" на Нов български университет. Срещата има перспектива в дебатите върху цялостните мемоарни визии за епохата, предлагани от Георги Марков, Атанас Славов (и двамата обявени за фундамент на изследователската работа), Йордан Вълчев, Борис Делчев, Любомир Левчев, Христо Радевски, Невена Стефанова и др.
Изследователският център с ръководител Михаил Неделчев ще работи по проекти като: практикум по текстология на съвременни писатели; проучване и описания на литературните издания от социалистическата епоха; "трупане" на литературна памет чрез анкети с по-възрастни писатели; проучване на отделни сюжети на българската литературна история от социалистическата епоха; изучаване на институционалния и неформалния литературен живот; на писателската положеност в чужди контексти... в крайна сметка, работата на Центъра трябва да подхрани написването на една История на литературата и културата на България от социалистическата епоха.
В своето експозе Михаил Неделчев начерта нуждата от съпротива спрямо романтичните академични твърдения и критическите щампи, усърдно възпроизвеждани от образователната и издателската дейност.
Йордан Ефтимов преразказа "Българската литература на размразяването" от Атанас Славов, за да коментира централната му теза, според която културната съпротива на българските дисиденти няма трайна идеологическа яснота, и за да изтъкне вълненията си от пропорцията елитаризъм/демократизъм у българските интелектуалци. Изложението на Катя Атанасова недомълви сюблимното питане можем ли да се доверим на редакторите на публикувани след смъртта на авторите им дневници и какви точно са стратегиите на редакторска спекулация. Тя формулира ефектната теза, че "дневниците не държат на частното, а мемоарите са по-частни от дневниците", но пък вся смут с придърпването на отпечатаните през миналата година работни записки на Константин Павлов към дневниковата книжнина. Тогава да възпроизведем и Далчевите фрагменти като дневник?..
В перфектна импровизация по темата на работната среща Инна Пелева настоя да разсъдим какво точно иска Центърът; да обмислим потребността си от страшен съд, от провинени и невинни в усета за край на историята; да видим кое е полезното съотношение между етическата и естетическата санкция в изследването на литературната памет от социалистическата епоха. Също: да изследваме алегориите на писането и алегориите на ролите, сиреч защо "Бивалици"-те на Вера Мутафчиева цитират "Житието" на Софроний Врачански, а "Куциян" на Йордан Вълчев - "Записките" на Захарий?
Храбрата и почтена работа по парещата тема трябва да продължи - дори защото анонсираните на първата среща твърдения зачекват гнойни въпроси.

Марин Бодаков