Той носеше бунта и отчаянието
Каква е причината филмите на Кешловски да продължават да блестят, да привличат нова, предимно млада публика и да пораждат нови интерпретации? Защо хората все така искат да обсъждат неговото кино, готови са да гледат не само най-прочутите му игрални филми, но и почти всичките документални?
Този феномен не може да бъде обяснен единствено с модата, снобизма или пък с харизмата на режисьора. Има много повече и по-сериозни причини. Една от тях може би се крие в днешния филмов афиш: в него осезаемо липсва онова, което Кешловски предлагаше - проникновено отражение на действителността и духовното състояние на съвременния човек.
"Роден съм на 27 юни 1941 във Варшава. Войната, а после болестта на баща ми, станаха причина да живея в много градове. Основното си образование завърших в Мерошов, Валбжихска околия. Средното си образование - Държавен лицей за театрална техника - завърших през 1962 г. във Варшава. След това работих. През 1964 г. постъпих във Висшето държавно театрално и филмово училище в Лодз, специалност режисура. Завърших през 1969 г. За кратко, в продължение на шест месеца, работих в Кооперативно филмово студио във Варшава, след това в Студио за документални филми (СДФ), където работя до днес и снимам множество филми. От 1974 съм член на Творчески колектив "Тор". През 1979 г. напуснах работата на половин щат в СДФ, за да заема длъжността заместник-художествен ръководител на "Тор" и половин щат в Творчески колективи при Предприятие за разпространение на филми. От 1979 г. работя и като преподавател в Шльонския университет в Катовице."
Кешловски пише тази автобиография собственоръчно в началото на 80-те. Тогава вече е известна личност - той е сред хората, които се опитват да описват с камера полския "непредставен свят" и да възбуждат "морално неспокойство"; прави го по начин, предизвикващ широк обществен резонанс. Носител е на наградата "Drozdze" ("Мая") на списание "Политика", която се присъжда за формиране на "творчески фермент" (1976), има в биографията си Grand Prix от фестивалите в Краков, Гданск, Манхайм, Москва, Чикаго... Защо тогава не споменава за тези и други свои постижения? Сметнал го е за излишно? Проговорила е скромността му?
Днес, когато автобиографиите се наричат СV, премълчаването на собствените качества и успехи изглежда не на място - те трябва да се експонират, трябва да полагаме грижи за саморекламата си. Кешловски акцентира върху друго: войната, болестта на баща му, "живеех в много градове", "завърших образованието си", "работих", "заснех редица филми", "работя"... Зад тези лаконични формулировки се крие многолик опит, вътрешни драми и горчиви преживявания, които по-късно се промъкват във филмите му: той заснема "Рентгенова снимка" в санаториума, където се е лекувал баща му; раждането на дъщеря му донякъде инспирира създаването на "Първа любов"; в "Персоналът" вероятно е намерила отражение работата му като гардеробиер в Театр Вспулчесни във Варшава и т.н. Сега, когато познаваме Кешловски и от спомените на неговите приятели и сътрудници, виждаме по-ясно от преди колко лични са филмите му. Той ни внушава, че животът му се състои от почти същите събития и случайности, от които е изграден и животът на другите. Веднъж Кешловски признава: "Интересува ме коя е причината ние, хората по света, да си приличаме в най-съществените неща. В крайна сметка зъбоболът е един и същ и за поляка, и за швейцареца, и за комуниста, и за анархиста...". Той всъщност се интересува от реалния, автентичния човек, с неговите екзистенциални страхове, съмнения, дилеми - внимателно се взира в него, опитва се да го разбере (а не да го осъди) и да открие някаква истина за него, често скривана зад обикновените, на пръв поглед банални, всекидневни преживявания.
Кешловски неведнъж пише кратки автобиографии. Пише ги, когато подава документи за постъпване в училище, за командировка в чужбина и за паспорт, който между другото (особено през 70-те) нееднократно му е бил отказван. Пише ги, когато сменя местожителството и местоработата си... Цитираната по-горе автобиография е показателна за отношението му към живота - с право е смятан за делови, прецизен, непатетичен. Но Кешловски е бил и човек, отпускащ юздите на въображението си, колкото саркастичен, толкова и духовит. В бележка, адресирана до сътрудничката му по онова време Ханна Крал 1, той пише: "Упълномощавам г-жа Ханна Крал да води всичките ми авторски и други дела, както и проблемите, произтичащи от разполагането на ядрените глави на НАТО... 18. 12. 79".
На Мазурските езера, където има лятна къщичка, той организира спортни олимпиади за деца, по време на задграничните си пътувания обича да "посещава" супермаркетите, в които - освен подаръци за най-близките и познатите си - купува дърводелски инструменти. В периода на реализирането на "Три цвята" страстно се отдава на електронни игри.
Ето коледна картичка до 7-годишната дъщеря на неговия приятел и оператор Яцек Петрицки: "Мила Ханя, желая ти да станеш красива и представителна жена, която в подходящ момент да се омъжи за богат и красив принц на бял кон; вече като семейство да дойдете в нашата красива страна и да заживеете тук щастливо и охолно в къща с басейн, три автомобила, четири бани, цветен телевизор и видео, голяма овощна градина, платноходки и моторни лодки, малък самолет и хеликоптер, с много килери, пълни със салами, портокали, банани, шунка, пастети; с мазе, пълно с вино, шампанско, коняк, уиски, зубровка, виборова, ракия от крайморските области, домашни ликьори, сливовица, пейсакувка; гардеробите ти да са пълни с рокли, панталони, блейзери, тениски, чорапогащи; в тоалетната винаги да имаш тоалетна хартия, а над ваната - сапун и шампоан; да родиш много весели, богати и щастливи деца, а не като горката ти майка, на която й се налага да ходи с мотопед за месо с купони, защото се е омъжила за голтак. 31. 12. 83".
40-годишният Кешловски живее в обикновен блок, на срещи отива с колело. По онова време той сътрудничи на полулегалния и гледан с лошо око от властите конверсаториум 2 "Опит и Бъдеще". Търси решение за Полша и за себе си. "Случка" - един от най-проникновените му филми, събира прах по рафтовете, забранено е прожектирането на "Спокойствие". Тогава Кешловски среща на пътя си един адвокат - Кшищоф Пиесевич, с когото ще се свърже за години при писането на сценарии. И също тогава у него започва да зрее мисълта, че трябва да обърне гръб на политиката, тъй като тя самата е обърнала гръб на човека. Писателят, с когото той не се разделя в онези трудни времена, е Албер Камю. Влиянието на "Чужденецът" и "Падането" виждаме в "Без край" и в "Кратък филм за убийството". "Кой знае, ако Албер Камю правеше филми, те може би щяха да приличат на филмите на Кшищоф Кешловски" - констатира след време Адам Загайевски 3 .
Естествено, не само заради Камю създателят на "Три цвята" решава да поеме срещу течението на полската филмова традиция, да се откъсне от историята и от разнищването на социалните проблеми. Той беше художник, който носеше бунта и отчаянието. Усещаше дефицита на смисъл в обкръжаващия го свят. Търсеше "светлина в мрака". Започна все по-задълбочено да насочва камерата към себе си и не се страхуваше да навлезе в сферите, наречени метафизика, да застане пред онова, което е обвито в тайна, което в човешкото единоборство със съдбата е "най-важно, но невидимо за окото". Заради смелостта си трябваше най-напред да заплати с остри критики и неразбиране в собствената си родина; а после - с нечовешки труд: в продължение на шест години (1988-1994) засне 16 филма.
"Когато по време на военното положение всички бяхме объркани и дезориентирани, единствено той знаеше накъде да върви... Пое по друг път - да гледа на съвременния живот през призмата на психологията и духовността. Оказа се, че е бил прав" - установява след години Анджей Вайда.
Кешловски казваше, че най-важното в живота е самият живот. Служеше предано на този девиз, което донякъде обяснява взетото на върха на славата му решение да се откаже от правенето на филми. То съдържа нещо от предизвикателството, отправено не само към самия него, но и към всички, които в преследването на кариера и касов успех не забелязват, че се превръщат в инструменти и слуги на "техночалгата", че се погубват. Кешловски се ръководеше от "принципи". Ще напомня, че първоначално той беше страстен документалист, но се отказа от документалното кино, тъй като му се стори, че чрез него не би могъл да стигне до същината на въпроса, който би искал да повдигне. Опасяваше се от прекомерната намеса в живота на другите. Не искаше документалното да вреди на героите му. Признаваше, че има сфери на човешката интимност, където не бива да се влиза с камера: не може да се направи документален филм за любовта, но любовна филмова история - да. И той я създаде.
От друга страна, би било интересно да узнаем как Кешловски би се отнесъл към днешните reality show, към телевизионното шпиониране, чийто символ е "Big Brothers". Предполагам, че не с отвращение, но с голямо неодобрение. Той всъщност демаскира воайорството и неговите капани в "Кратък филм за любовта".
На своите студенти в различните страни той казваше: не е важно къде ще сложиш камерата, важното е защо. В документалния филм на Андреас Войт и Лотар Компацки Кешловски посочва пътя: "В културата не трябва да търсим нищо ново, а да издирваме старото, да го събудим и да остържем срама от него...". Самият той се стремеше към независим живот в свят, който почти не позволяваше това. В крайна сметка реши, че няма да се превръща в роб на своята професия, чиито тайни знаеха малцина и която той наистина обичаше. Почувства обаче, че влизането от филм във филм принудително го затваря в изкуствен свят, отдалечавайки го от истинския живот. Дали наистина го отдалечаваше? И все пак в този живот, истинския, трябваше да има повече място за семейството, приятелите и близките; повече време за свободни разговори, непрочетени книги, майсторенето на различни неща, което обожаваше, за игра с кучетата, може би и за ски, ветроходство, тенис...
Над ковчега на Кешловски свещеник проф. Юзеф Тишнер каза: "Нашият брат Кшищоф носеше в себе си някаква "жизнена светлина"... Ако другите творци са посредници на човека по пътя към света, той беше посредник по пътя към самия себе си..."
След премиерата на "Двойственият живот на Вероника" млада французойка се приближила към режисьора с думите: "Благодарение на вас разбрах какво е душата". На свой ред в един от немските всекидневници се появи следната обява: "Блондинка, почитателка на "Синьо", търси партньор в живота".
Вече няколко училища в Полша, редица награди и конкурси, както и Катедрата по радио и телевизия на Шльонския университет, където е преподавал, носят името на Кешловски. Множат се публикациите за неговото творчество. Но преди всичко са живи филмите му, които се излъчват по телевизиите на много страни и се гледат в домашни условия на видеокасети или DVD.
В продължение на последните четири години в най-големите европейски градове (Рим, Париж, Москва, Лондон и Варшава 4) се състояха обширни ретроспективи на творчеството на Кешловски. През септември 2000 г. Американската филмова академия му посвети галавечер в Лос Анжелис - в Самюъл Голдуин Тиътър.
Творчеството на Кешловски се вля в кръвообращението на световната култура. Самият той заема в нея място наравно с Бергман, Фелини, Антониони, Бунюел, за които казваше, че за режисьорите от неговото поколение те са недостижими майстори.

В. Плюс-минус, 17-18 март 2001

Станислав Завишлински
Превел Юлиян Божков


5 години от смъртта на Кшищоф Кешловски




































































































1 Известна полска писателка. (Бел. ред.)








































2 Опозиционна група от специалисти за социално-икономически анализи и прогнози в Полската народна република. (Бел. ред.)












3 Известен полски поет, превеждан и на български. (Бел. ред.)




































































































4 През март т.г. Полският институт в София организира ретроспектива на документални и игрални филми на Кешловски. (Бел. ред.)