Захента в чуждия сън
Галерията за съвременно изкуство "Захента" изпрати отминалото столетие с емоции, неприсъщи за почтената й възраст. Два комедиантски жеста успешно изместиха вниманието на полската публика към въпроси за границата между художествената свобода и свободата на институцията, финансирана с т. нар. пари на данъкоплатците.
Когато министърът на културата оповестява, че е похарчил средства от държавния бюджет за реклама на високата култура и твърди, че недостигът на пари в семейния бюджет не може да бъде причина за неучастие в културата, "данъкоплатците" и техните медии солидарно мълчат. Активизират се тогава, когато "Захента" или друга институция прави нещо, което е встрани от приспиващите схеми. Така стана и в случая с трудната и изпълнена с недомлъвки изложба-скица на куратора Харолд Зийман, озаглавена "Внимавай, когато излизаш от своите сънища. Можеш да попаднеш в чужди". На пръв поглед тя поразява с дидактичността си (голяма сбирка полски плакат) и бруталните контрасти (късни пластики на Алина Шапочников, съпоставени със следвоенните картини на Хенрик Стажевски) и е отличен опит за критическото предефиниране на историята на полското изкуство през XX век. В същото време като дело на изтъкнат аутсайдер, с поглед свободен от местни предразсъдъци и познаващ стереотипите във възприемането на полската култура и история в чужбина, изложбата на Зийман ни кара да се замислим върху начините, по които съвременното изкуство присъства в днешна Полша. Това е трудно присъствие и съществуване, едва-едва толерирана сфера. Нямаме и една музейна колекция съвременно изкуство на световно равнище, не сме превели основните книги от тази област, написани през последните 40 години, местният пазар на съвременно изкуство е срамно слаб, контактите на полските галеристи с колегите им в чужбина са спорадични и случайни, академиите - закостенели, което се вижда по изложбите на родните "пластици".
Преди повече от 30 години Зийман беше куратор на изложбата When Attitudes Become Form в Кунстхале, Берн - първата значителна демонстрация на концептуалното изкуство в Европа. На пресконференцията в "Захента" той се самоопредели като човек от поколение'68. Изложбата му потвърждава тази декларация. Тя е решително антиконсервативна и при това положение наистина е трудно да се повярва на официалните интерпретации, че показаната в нея инсталация The Ninth Hour (автор Маурицио Кателан), представяща Йоан-Павел II затиснат от метеорит, на пурпурен под е прослава на папата в неговата борба с метафизичното зло и греховете на човечеството. Трудно се открива критерият за селекция на творбите в изложбата. Той не може да бъде открит и в книгата Art from Poland, издадена неотдавна от галерията и адресирана към западния читател. В изложбата има работи, непоместени в книгата. Вестник "Тигодник Повшехни" забеляза, че в експозицията участват трима творци, представили Полша на Биеналето във Венеция, чийто директор е Зийман: Роман Опалка, Мирослав Балка и Катажина Козира. Тема на изложбата са опасностите, свързани с преминаването от съня в действителността, а те са много. "Чуждият сън", от който иска да ни предпази Зийман, може да бъде сънят на пресметнатото благосъстояние и необезпокояваното консуматорство, който трябва да замести "собствения сън" за полската глуха провинция на прашясали ценности и възвишени идеи, обилно поляти с ксенофобия и невъзможни жестове. Полша на Зийман е близка до гротескната визия на Алфред Жари, чийто Крал Юбю присъства на изложбата под формата на издания на книгата и литографии от Жари из личната колекция на куратора. Ето и снимки на Тадеуш Кантор, извършващ художествени заклинания на плажа в Панорамен морски хепънинг, като прави "жива картина" по "Салът на Медуза", ръководейки разсъблечена тълпа с театрален мегафон. Малко по-натам, в спектакъла "Днес е моят рожден ден", той извършва вивисекция на личната си и на националната символика. В края на своя път той се озовава на границата между възхищението и отвращението. До него са картинките на Никифор - пъстра визия на свят, населен с човечета, букви и маниакални архитектурни форми върху пастелни картички от предвоенна Галиция. Статуята на свободата, нарисувана от него, е с короната на Божията майка. Комбинацията между Кантор, Никифор и Двурник (картината Meni от 1969, на която в апокалиптичен градски пейзаж мускулести здравеняци налагат с палки всичко и всички) е една от трудните за дешифриране идеи на куратора на тази изложба.
Цели две зали - също спорно - са предоставени на Роман Опалка, като отделно са показани "Детайли" заедно с фотографски автопортрети и звукозаписи, както и по-ранни абстрактни работи, дори фигуративни, които показват интереса на Опалка към цифрите и към единицата спрямо множеството, развиван още преди той да се посвети на свещенодействията със своята екзистенция, представена като редици от цифри.
Днешното полско изкуство радикално е нахлуло в изложбата. Правоъгълният сапунен под 1120х875х2 - скулптура на Мирослав Балка, допълнена с малка прогорена рисунка на череп и човешки фигури, атакува сетивата. Успокоява голямото помещение, изпълва го с остра миризма и кара погледът ни да тъне в отсенките на жълтобялото. Тук няма съмнение: формално пестелива, работата на Балка говори за граничните състояния. С този сапун вече няма да се умием. Представяното на няколко монитора в бяла палатка "Пролетно тайнство" на Катажина Козира показва фрагменти от раздвижени човешки фигури, танцуващи на бял фон под звуците на екстатичната музика на Стравински. Хората са голи и стари. Жените са с изкуствени пениси, мъжете с окосмени триъгълници. Замяна на пола, измама за възрастта на тялото, подмяна на живото с изкуствено раздвиженото, тялото като костюм - видеоинсталацията на Козира развива много мотиви, повдигани и преди от художничката, и ги обединява в потресаваща цялост.
На изложбата са се озовали много елементи, които не са безспорно и очевидно художествени и тъкмо затова разкриват условността, именно "изкуствеността" и на самата изложба (която нали е само един от възможните наративи), и на произведенията на изкуството, които са фикции (това явно не е било забелязано от гореспоменатите депутати). Важно място - нещо рядко срещано на изложби в Полша - заемат прожекциите на откъси от игрални филми, сред които "Соларис" на Тарковски (във витрини са изложени книги на Лем от ранната "Магелановият облак" до "Мегабайтовата бомба"), "Сексмисия" на Махулски, "Оби, о-ба" на Шулкин, "Грешен адрес" на Зануси, който показва защо въпреки художественото си превъзходство картината на Леонардо "Дамата с невестулката", която се намира в Краков, е по-малко ценна от парижката "Мона Лиза". Филмите динамизират експозицията. Допълнителна атракция са фотосите, чрез които може да се проследи историята на сградата и на изложбите в "Захента". Снимките на Якоб Тугенер на полски войници, интернирани през Втората световна война в лагери в Швейцария, убеждават, че за Историята може да се разказва по много начини и всеки път тя ще бъде различна.
Съдейки по количеството показани работи, тачена фигура на изложбата е Виткаци. Изложени са автопортрети (пастел и снимки) и скандалните му и фантасмагорични рисунки. Красиво подвързаната книга на Виткаци за наркотиците се набива в очи и прави този фрагмент от експозицията напълно съвременен и дори актуален.
Можем да размишляваме до безкрайност за мястото, което в тази изложба едни неща заемат спрямо други. Тя е палимпсест, чиято тайнственост става още по-голяма от факта, че част от полските музеи - вероятно от завист - са отказали да предоставят на Зийман основни за концепцията му творби (дали затова отсъстват рисунките и графиките на Бруно Шулц, чиито книги са изложени във витрините до тези на Лем, Жари, Виткаци и Сенкевич?). Това, което видяхме обаче, в никакъв случай не е компромис - напротив, то е проект субективен, безкомпромисен и реализиран с невиждана досега под този покрив лекота, вид скица на нови, още ненаписани истории на полското съвременно изкуство. сп. Art & Business, бр.3/2001

Адам Шимчик
Превела Силвия Борисова

Известната варшавска Галерия за съвременно изкуство "Захента" е основана на 13 декември 1900 като Сдружение за изящни изкуства "Захента". Галерията се е доказала като динамична, активна институция, организирала много важни и преломни за полския художествен живот изложби, както и множество чужди експозиции. През юбилейната за галерията 2000 г. пространните й зали на улица "Крулевска" откънтяха обаче с поредица художествено-медийни скандали. В изложбата "Класиците на ХХ век" картината на Френсис Бейкън "Втората версия на триптих 1944" (1988) е представена в объркан ред. Комичното тук, а то съпътства и останалите скандали, бе, че грешката откри 20-годишен младеж. Обиколила доста европейски галерии, фотоинсталацията на Пиотър Уклански "Нацисти", представляваща фриз от 164 портрета на известни филмови актьори, играли ролите си в хитлеристки униформи, в продължение на седмици не привличаше публика. Тълпи започнаха да щурмуват "Захента", когато медиите разпространиха новината за акцията на актьора Даниел Олбрихски, разрязал със сабя своята снимка, тези на полските си колеги Станислав Микулски, Ян Енглерт, Богуслав Линда и на Жан-Пол Белмондо. Изложбата, застрахована на 80 000$, бе закрита, но дебатът - емоционален, правен, етичен, изкуствоведски - продължава. Третият скандал, разтърсил достолепната "Захента", е предизвикан от двама депутати Халина Новина-Конопчина и Витолд Томчак от Национал-християнско обединение, които решили да "поправят" обекта на италианеца Маурицио Кателан, мирно излаган по цял свят, изобразяващ папа Йоан Павел II, легнал на пурпурния под и затиснат от прелетял през отвор в тавана огромен метеорит. Депутатите, уплашени, че произведението е скандално и засяга религиозните чувства на поляците, отместили метеорита. Маурицио Кателан коментира събитието по следния начин: "Това не е проблем на изкуството, това е проблем на поляците!"
Б. О.