РМД омайно, сладко
На 22 май т.г. в Дома на киното се състоя редовната годишна конференция на Съюза на българските филмови дейци. Аудиторията (прочее, твърде възрастна - за нея въпросното мероприятие май беше единственото събитие за този светски сезон) следваше да разисква "Съдбата на българското кино: закон и приватизация на предприятия в областта на филмовата индустрия".

Михаил Мелтев, председателят на съюза на филмовите дейци, в доклада си разказа различни сюжети от дейността на управляваната от него организация: проблематичните пунктове в проектозакона за киното; около закона за авторското право и сродните му права; отношенията на СБФД с БНТ и НСРТ; приватизацията и пак приватизацията. Първият "фронт" на СБФД се оказа проектозаконът за киното. Работната група, създадена със заповед от министъра на културата и включваща представители на културното и финансовото ведомства, на Националния филмов център, Българската национална телевизия, СБФД и Асоциацията на българските продуценти в състав Михаил Мелтев, Николай Волев, Павел Васев, Владимир Андреев, Гергана Даковска, Евгений Михайлов, Дочо Боджаков, Радослав Спасов, Красимир Захариев, Ангел Савов и Нели Огнянова, първоначално се обединила около следните пунктове:
- законът да обхване филмовата индустрия в нейната цялост: производство, разпространение, кинопоказ и съхранение на филми;
- да конституира автономна юридическа институция за регулиране на филмовата индустрия;
- да утвърждава принципа на независимото продуцентство;
- да конституира фонд "Кино", който да бъде първостепенен разпоредител със средства;
- да осигури приходи, които да захранят фонда (освен гарантирания от държавата санитарен минимум) и чрез въвеждане на отчисления от приходите на ползвателите на аудиовизуална продукция: от цената на билетите в киносалоните; от разпространението на кино и видеофилми; от абонатната такса на кабелните оператори; от рекламата по ефирните телевизии и от други форми на потребление;
- да преразпредели постъпилите средства в подфондове, които целево да стимулират както отделните сегменти от киноиндустрията, така и производството на касови и артфилми;
- да въведе лицензионен режим за всички участници в индустрията, за да се регулира аудиовизуалния пазар и да се защитят интересите на зрителите.
Тоталното непознаване на специфичната киноиндустрия от страна на българските изпълнителни и законодателни власти, както и валутният борд и другите икономически реалности у нас, според Мелтев, свели първоначалните им изисквания към закона за киното до следните положения:
- проектозаконът привежда в съответствие със закона за администрацията сега съществуващата институция НФЦ, който следва да се преобразува в Изпълнителна агенция към Министерството на културата;
- агенцията администрира постъпленията за финансирането на производството, разпространението и показа на филмите, осъществява разпределението на постъпилите средства и подпомага министъра на културата при провеждане на държавната политика за подкрепа на българското кино;
- предвижда създаване на независимия специализиран орган Национален съвет за кино;
Законът урежда също и източниците на финансиране на българското кино: гарантиран ежегоден санитарен минимум от държавния бюджет в размер на средностатистическите бюджети на 5 игрални, 10 документални филма и 120 минути анимация - средства, които могат да бъдат прехвърляни от една бюджетна година в друга, но не и отклонявани за издръжка на агенцията или за други цели. Другите приходи на агенцията, предвидени в закона, са от такси за вписване в регистрите и от контрола по упражняване на дейности в областта на производството, разпространението и показа.
Подготвеният закон предвижда регистрация на всички участници в гореизброените дейности: на българските продуценти, на местата за показ, на разпространителите на кино и видеофилми, на чуждестранните кино и видеопродукции, реализирани на територията на Република България. А регистрираните лица са длъжни да предоставят необходимите статистики за показваните и разпространяваните заглавия, посещаемостта и приходите.
Законът осигурява отделянето на 10% от общото годишно време в местата за кинопоказ за български и европейски филми.
Мелтев сподели, че приемането на законопроекта от Министерския съвет на негово заседание от 8 март 2000 е предизвикало яростна съпротива от лицата, осъществяващи разпространението и показа на филми в България, които направили "всичко възможно" да спрат или забавят разглеждането на закона от парламента. Въпреки всичко на 27 март 2001 проектозаконът за киното е приет на първо четене в комисията по култура на Народното събрание и само изтеклият парламентарен мандат попречил на окончателното приемане на закона.
При последвалата дискусия Неделчо Милев поиска кинознанието също да бъде регламентирано от въпросния закон и именно той да осигурява издаването на книжнина по история и теория на киното.
Петър Попзлатев се намеси с искане (подкрепено от предходна сбирка на сдружените български режисьори) законът да бъде върнат за доработка. Той уточни, че след като финансовите източници на СБФД са неговата собственост и отдаването й под наем, както и членският внос, то законът може да уреди влизането на пари в Съюза чрез отчисления от всички филми, разпространявани на наша територия - какъвто е европейският модел.
Александър Янакиев изтъкна, че проектозаконът не урежда отношенията между НФЦ и Националната филмотека, задължена да съхранява кинопродукцията.
Иван Ничев съобщи, че "никой от аудиторията не е чел проектозакона и не знае за какво става дума".
Срещу сипещите се, често хлевоусти, предложения за поправки в проектозакона, изискващи изтеглянето му от Народното събрание за доработка, се изправиха председателят Мелтев ("Писането на закон не е писане на сценарий! Ще продължим ли да работим за приемане на закона или пак ще хленчим?"), Евгений Михайлов ("Ще бъде голяма грешка - следващият парламент няма да го гледа...) и др. В крайна сметка, Общото събрание се обедини в подкрепа на проектозакона и запази правото си да прави препоръки при последвалите му четения в Комисията по култура и в пленарната зала.
Но "тихият фронт" в доклада на Мелтев беше проблемът с приватизацията на предприятията в киноиндустрията.
Председателят на СБФД цитира следната тъжовна статистика: през 1989 у нас има 3069 салона, през 1990 - 1790 салона, през 1991 - 441 салона, през 1992 - 319 салона (18 в София), през 1998 - 205 салона (27 в София), през 1999 - 191 салона (29 в София). Многократните сигнали на предишното и настоящото ръководства на СБФД, сочещи задължителни изисквания към бъдещите приватизатори, обаче трудно водят до резултат.
Успех за СБФД е отложената с близо година - до уточняването на съвместно приемливи критерии - приватизация на "София филм" ЕАД. Смяната в ръководството на агенцията предизвикала възобновяване на приватизационната процедура, респективно нова намеса на съюза, докато се уточнят следните приоритетни условия при приватизацията на "София филм ЕАД":
- приватизация на 75% от акциите на дружеството, заплатени в левове при условията на преговори с потенциален купувач;
- цена не по-ниска от 4 700 000 лева;
- запазване на основния предмет на дейност и функционалното предназначение на киносалоните за срок не по-малък от 5 години от датата на прехвърляне на собствеността върху акциите; за предимство ще се смята предложение, запазващо предмета на дейност за по-дълго време.
И още ред условия, които включват уловката "освен с разрешение за всеки конкретен случай от Агенция за приватизация", която е създадена като че да плаши не само Михаил Мелтев и ръководената от него управа.
За най-мазната приватизационна хапка - "Бояна филм" ЕАД, в доклада на Мелтев многозначително бяха казани следните думи: "Приватизация без специални отлагателни условия за предмета на дейност - филмопроизводството, както е предвидено в чл. 34 от Закона, би било престъпление към българската култура и отговорността за това престъпление може да бъде отложена, но не може да бъде избегната. Недопустимо е да се приватизира само заради земята, сградния фонд и техниката - това означава умъртвяване на българското кино."
Да, "Бояна филм" ЕАД е в процедура на приватизация почти от две години. Проведените срещи на Управителния съвет на СБФД с ръководството на "Бояна филм" ЕАД, изтъкна Мелтев, довели до съгласие около следните позиции в приватизацията на киностудията:
- гарантиране и трайно запазване на предмета на дейност на "Бояна филм" ЕАД чрез възможностите, които дава чл. 34 от Закона за преобразуване и приватизация на общински и държавни предприятия;
- гарантирано българско участие в приватизацията на "Бояна филм" ЕАД, гарантирано развитие на киноцентъра като най-значим комплекс за кинопроизводство в България, запазване на киноцентъра в граници, гарантиращи осъществяването на основната му дейност - филмопроизводството.
Мелтев попита имат ли готовност от "Бояна филм" ЕАД да извадят ведомостите за заплати, чрез които ще се разбере кои от бившите служители на киностудията имат права по чл. 5 от ЗППДОП. Допуска ли се плащане с непарични платежни средства? Ще има ли свободна продажба на акции извън условията на чл. 22 (ал.1) и ако има, в какъв размер, т.е. колко процента от акциите? Каква ще е съдбата на гардероба, реквизита, специалното оръжие и пиротехниката, на историческия парк и цеха за специален реквизит?
Иван Ничев разказа на аудиторията за съвместната им с Людмил Стайков среща с Левон Хампарцумян, на която приватизационният шеф е поел ангажимент при всички важни приватизационни етапи своевременно да уведомява ръководството на кинодейците. А будната част от аудиторията започна да (се) пита задължителна ли е приватизацията на "Бояна филм" ЕАД и "София филм" ЕАД и кой в крайна сметка има шансове в нея... Председателят на СБФД изрично обяви нежеланието си да се конфронтира с ръководството на киностудията и столичното киноразпространение и поиска те да изяснят позициите си.
И тук почна игра с публиката.
Плувналото в гъста оливия слово на Евгений Михайлов увещаваше присъстващите в безкористността на позицията му по приватизацията на "Бояна филм" ЕАД. Михайлов уверяваше, че щяло да бъде много лошо, ако "Бояна филм" не се приватизира. Вече 4 години киноцентърът бил на печалба - базата му била подобрена, подпомагал студентски дейности и семинари на СБФД. А всичко това било възможно само ако имало финансови средства. С българското филмово производство (1-3 филма годишно) огромната "Бояна филм" ЕАД щяла да фалира, заяви той. Днес се вливали свежи пари "на зелено" от чуждестранните филмови продукции, голяма част от получените от тях средства се реинвестирали в базата, наемала се още работна ръка. А отнякъде трябвало да се появят още пари, защото конкуренцията се засилвала и приватизацията била начинът киноцентърът да остане на световния пазар. Михайлов обясни на колегите си, че е вдигнал "Бояна филм" ЕАД на крака, но пропуснем ли момента за приватизация, киностудията ще се маргинализира - за сметка на Белград, Атина и Истанбул. Час по-скоро приватизация, настоя шефът на "Бояна филм", при това с гарантирано участие на партньор от световния кинобизнес.
Да, понятието РМД у нас имало недобра репутация, но "Бояна филм" ЕАД и "София филм" ЕАД доказвали с финансовия си баланс, че това не се отнася до тях. Днес уставният капитал на филмовата студия се равнявал на 4 700 000 лева в акции с номинал 1 лев, които са притежание на държавата в лицето на културното министерство. Все още нямало оценка на "Бояна филм" ЕАД от страна на Агенцията по приватизация. Михайлов добави, че в Агенцията по приватизация са обсъждани начини киностудията да не бъде закупена само заради чудесната вилна земя и след време бъдещият собственик да промени предмета на дейност.
Обаяни от Михайлов, "канарчетата" в СБФД след каша разисквания прогласуваха препоръки към приватизационните органи: да се запази предметът на дейност на "Бояна филм" ЕАД; да се гарантира българското участие в приватизацията и управлението на филмовата студия; да се обмисли възможността за т.н "златна акция" от уставния капитал, която да бъде държана от културното министерство и чрез нея да се гарантират българските културни интереси; да се гарантират приоритетните инвестиции в основния предмет на дейност; да се запази целостта на киноцентъра... Най-вероятният бъдещ собственик на "Бояна филм" ЕАД Михайлов (?) изглеждаше удовлетворен...
После думата беше предоставена на Александър Донев, шеф на "София филм" ЕАД. Той изигра неудобство пред публиката и каза: "Не мога да коментирам, след като сам съм кандидат за приватизацията на "София филм" ЕАД чрез едно дружество"; Донев подчерта, че запазването на предмета на дейност на поверената му фирма означава запазване на настоящия брой екрани и места в киносалоните; изтъкна нуждата от инвеститор с опит в бранша - факт, който не може да бъде преценен от специалистите от Агенцията по приватизацията така добре, както от хората от СБФД.
Приватизационният часовник е пуснат... И вече цъка. Остава да видим кой цака и кой ще бъде прецакан.

Марин Бодаков