Избори 2001:
Стратегии на прелъстяването


Политиката е еротика, дейност по съблазняването. По време на предизборните кампании политиците съблазняват електората, след тях електоратът опитва да съблазни политиците да се обърнат с лице към неговите проблеми. Сега сме в първата фаза и отвсякъде хвърчат сладки приказки към нас, обикновените гласуващи, как няма да сгрешим, ако изберем еди-коя си бюлетина. Всичко това щеше да бъде сиво и банално, ако трябваше единствено Канал 1 да ни го покаже. Но в българския ефир се явиха и други национални програми, което рязко смени начина, по който се явяваха досега политиците. На скучните, хронометрично оразмерени диспути по БНТ и още по-скучните предизборни хроники, нейните конкуренти от bTV и "Нова телевизия" отговориха с оживени и разчупени дискусии между политическите опоненти, в които зрителят да види и съответно да сравни кой точно за какво се бори. И макар тия нетрадиционни "двубои" и "шестобои" също да имат правила, в начина, по който те биват спазвани, въобще по демонстрираното поведение от отделните представители на т.нар. "политически сили" съвсем добре можем да заключим не толкова за това какво ще правят те (всички пледират за едно и също), когато дойдат на власт, а как ще го правят, как ще дърпат нейните лостове.
ОДС, респективно СДС демонстрират самоувереност, самочувствие, компетентност. Личи си, че живеят със съзнанието за успешно завършен мандат, за добре свършена работа, който факт - убедени са - никой не може да им оспори, камо ли да им отнеме. Тонът е предизвикателен, на моменти дори груб, другите са обвинявани в некомпетентност, незнание, дилетантщина. Посланието е: "Ние можем, ние знаем, ние ще го направим, никой друг!" Убедеността е, че има постижения, че са реализирани реформи, че всъщност България е поела по същинския път на промяната именно през последните 4 години, не по-рано. Няма и полъх от евентуална мисъл за признаване на грешки, за поправяне на несъвършенства: всичко е сторено както трябва, но времето било малко и за да продължи това "както трябва", трябва да продължи и нашето управление. Политическо високомерие с чувство за непогрешимост.
Коалицията "За България", респективно БСП, няма такова агресивно, чак провокативно поведение. Личи си, че за тях е по-важно да "преодолеят" образа на провалила се партия през 1997 година, не да говорят за провал при сегашното управление. Реториката е някак оправдателно-минорна, а образът, който се изгражда - на осъзнал се немирен ученик, който вече е разбрал колко е важно да бъде прилежен и послушен. БСП всъщност демонстрира позиция на вслушваща се и чуваща "гласа народен" партия, самопосочва се като единствената, която е склонна да даде ухо за народните вопли, не само за европейските наставления. Едно, ако мога да го нарека така, "пазарно сиромахомилство", при което пазарът и капиталът са водещи, но в същото време с непрестанна мисъл и грижа за бедните, за "унижените и оскърбените". Капитализъм с човешко лице.
Коалиция "Национално движение "Симеон II" също явява грижа и демонстрира добър слух. Едновременно с това обаче тя, за разлика от БСП, се показва и самоуверена, със самочувствие и презумпция за висока компетентност. Ударите, които отправя, са не по отношение на реформата - срещу нея тя няма никакви възражения, а срещу начина на провеждането й. Обвиненията са за мудност, нечестност, за действия повече облагодетелстващи отделни лица, не общността. Но тъкмо общността е център на вниманието на царската коалиция, тъкмо за нейно добро тя пледира и агитира. Личи по тази нагласа, че коалицията има чувство за мисия, убеждението е: "Ние идваме, за да оправим нещата, защото вече 12 години никой не успя да ги оправи". Идеята е, че всички досегашни управления са били някак си сбъркани, че вероятно е сбъркан и целият политически модел и точно заради това е необходима друга намеса - отвън, която да посочи и да ни поведе по верния път. Политически месианизъм.
На фона на "трите големи" останалите участници в дебатите на bTV определено се губят. Евролевицата използва докрай възможността да се покаже по телевизията и така да заяви осезаемо присъствие с обреченото разбиране, че това е за последно; "Гергьовден-ВМРО" твърде много се стараят да напуснат образа на несериозни шоумени, което ги хвърля в другата крайност, сковавайки и вдървявайки ги; а за ДПС е ясно, че всичко това е само един политически ритуал, абсолютно ирелевантен за техните избиратели, пък и въобще за целия електорат. Въпросът е да се спази церемонията, докато вотът е нещо, което споровете по никой начин не могат да предопределят. На разпалеността на останалите е противопоставено спокойствие и дори непукизъм - нещо напълно естествено за партия, чийто водач е бивш философ: няма защо прелъстените да бъдат прелъстявани. Но тази истина убягва на останалите и те се хвърлят в дискусиите с рвението на Дон Кихот срещу вятърните мелници. И вероятно също като него са убедени, че "побеждават" в дебата; както и сигурни, че най-после с успех са "прелъстили" електоралната Дулсинея.

Митко Новков







Петък,
ранна утрин