Филм за живота-предчувствие
Известният режисьор Сергей Соловьов, роден през 1944, изобщо не се смята за възрастен човек и не се интересува от живота на връстниците си. "Така наречената средна възраст и нейните проблеми не ме занимават. Всичко е унило, скучно... Друго нещо са младостта или старостта. Животът-предчувствие и животът-спомен."
На живота-предчувствие всъщност са посветени почти всичките филми на Соловьов: и "Сто дни след детството", и "Спасител", и "Асса", и "Три сестри"..., макар и доста различни един от друг. За живота-спомен Сергей Александрович бе замислил "Иван Тургенев. Метафизика на любовта", но не намери пари, както се случи преди това с "Ана Каренина". Снимките прекъснаха и накрая проектът пропадна. И ето че Соловьов се захвана с поредния филм за живота-предчувствие - "Нежна възраст" е създаден по разказите на неговия син Митя.
Всичко започва преди година и нещо, когато баща и син се оказали заточени на вилата - не можели да си тръгнат поради липса на бензин, който обещали да им докарат след два дни. Възникнала класическа ситуация под кодовото название "Болдино", с тази разлика, че вместо на холерната карантина, бъдещите съавтори на "Нежна възраст" станали жертва на частния петролен бизнес.
"От нямане какво да правим Митя започна да ме развлича с истории от собствения си живот - излага Соловьов-старши своята версия за генезиса на филма. - Той просто реши, че може да огласи авантюрите си ей така, сякаш няма никой да му търси сметка - нещо като престъпленията с минала давност. И съвсем между другото, като на шега, започна да бърбори за това и онова. Аз изтръпнах - какви ги плещиш? Като всеки благороден баща - съществува такова старинно театрално амплоа - бях уверен, че изцяло познавам живота на сина си. И слушам, и слушам, а косите ми постепенно щръкват."


- Спомняте ли си първата история, която ви втрещи?
- Разбира се. Беше романът на неговия съученик Багаев с учителката по химия.
Дори на екрана този епизод изглежда неправдоподобен - момчето се хваща с Митя на бас, че ще се съблече гол в час по химия, от което новата, млада учителка припада. В края на учебния ден - секс в нейния кабинет под зоркия поглед на приятеля (без знанието на учителката). Следва пожар. Младежът е друсан и, разбира се - освирепял от страст. Девойката не го оставя да се мъчи...
"Разкошна история, нали? Кой знае какво би могъл да направи от нея Бертолучи..."
"На нейния фон "Затворнически роман" направо бледнее" - пригласям на Сергей Александрович, спомняйки си филма по негов сценарий, където убиец-затворник (Александър Абдулов) побърква от страст следователка (Марина Нейолова). "Какво говорите, на фона на този епизод "Затворнически роман" е детско чуруликане на полянка. Тогава обаче не повярвах на Митя. Смъмрих го: "Недей да лъжеш". "Защо да те лъжа? Ако искаш, попитай Дагаев." А той живее в съседния вход, от десетгодишен се мотае у нас, отлично го познавам... Но най-вече ме порази една фраза на Митя: "В крайна сметка Чеченската война започна в Москва и това стана пред очите ни". Тогава ми разказа подробно как чеченците постепенно взели всичко в свои ръце, как милицията се редила на опашка да им помага, както и администрацията... Как самият Митя участвал в кражби на мерцедеси... И всъщност си е така: в началото чеченците влизат на нашия град, а след няколко години - нашите в техния. Накратко, когато накрая ни докараха бензина, казах на Митя: "Направо сядай да пишеш книга с тези спомени, дето ми ги избълва". Аз самият веднага звъннах на Григориев, шефа на издателство "Вагриус", и му разказах за какво става дума. Той тутакси предложи договор.

- На колко години беше тогава Митя?
- На 25.
- Митя, вие хванахте ли се на идеята с мемоарите?
- Разбира се. Това е супер, помислих си. Не вярвах, че ще издадат книгата, но реших, че поне ще я изкарам на принтер за себе си и за приятелите. Пък и винаги е интересно да се захванеш с нещо ново.
- Често ли ви се случва това?
- О, какво ли не съм правил! Може би 90 % от разните ми дейности не влязоха във филма.
Сред попадналите има и напълно екзотични - като далечните рейсове в компанията на маймуна.

- Това е истинска история - уверява ме Митя. - Имам познат, на възраст...
- Извинете, какво означава за вас "на възраст"?
- Връстник на баща ми примерно. Та той уши на маймуната си хубав костюм и я возеше в мерцедеса си по важни срещи...
- Откривал ли сте собствено предприятие?
- Хиляди пъти. Имах цех за пушена риба, автомивка, пекарна, произвеждал съм квас, занимавал съм се с типография...

Сега Митя се е отдал на дизайна. Издава книги, бил е имиджмейкър на две издания на Московския кинофестивал... Между другото, първия си хонорар от 750 рубли получава, когато е дванайсетгодишен - именно той е автор на плаката на "Асса", станал впоследствие изключително популярен от обложките на плочите и дисковете със саундтрака на филма. Но в киното влиза по-рано - с "Чуждата бяла и пъстрият" - десетгодишен, той е замъкнат на казахската експедиция в ролята на момче за всичко. После идва "Асса", след това се занимава с дизайна на "Черната роза е емблема на тъгата, червената роза е емблема на любовта", изпълнява една от главните роли в "Под звездното небе", постъпва във ВГИК в класа на баща си, после напуска... Изобщо, има какво да си спомня момчето. Но нищо от това не влиза в спомените. Изобщо няма спомени - има филм.
"Аз определих съдбата на Митините разкази - заявява гордо Сергей Александрович. - Прочетох неговите 30 страници и отсякох - никакъв "Вагриус", защото това си беше почти готов сценарий. Но все пак му се натресох като съавтор, тъй като без мен едва ли щеше да се справи с окончателния вариант на сценария. Митя знаеше "какво", аз знаех "как".
Но хитрият Соловьов знае и на кого да покаже сценария. Вечерта го дава на Никита Михалков да го прочете, за да му препоръча някой от юнкерите в "Сибирският бръснар" за ролята на главния герой. На сутринта Михалков вече е взел решение да продуцира филма - толкова му харесала историята.
Соловьов е безкрайно доволен от своя продуцент. "Честно казано, малко ме беше страх. Ние сме стари приятели, но от Никита, с неговата виталност и напористост, всичко можеш да очакваш. А той се оказа изключително фин съветник. Именно Никита предложи Митя да изиграе ролята на главния герой Иван Громов. Иначе аз си се държах като сериозен режисьор и бях започнал да търся актьори. И в плановете на Митя не влизаше да играе себе си - гласеше се да ми бъде асистент и да мине през целия производствен процес.

- Излиза, че несъвпадението на възрастите не е ваша художествена идея, а тя всъщност е доста важна за филма.
- Не, не е моя, михалковска е.

Нещо повече - Михалков настоял режисьорът сам да озвучи задкадровите монолози на героя. "Случайно показах на Никита парче от филма, където Митя не беше успял да си запише текста и говорех вместо него. Едва чул, Михалков бе категоричен: "Ти трябва да четеш монолозите!". Аз се дърпам: "Откъде накъде? Хората познават гласа ми, ще ги объркаме, аз самият накрая ще се объркам..." Но Никита не отстъпва: "Повярвай ми, знам какво говоря. Нека има това усещане за неизвестност, нека не се разбира кога изобщо е сниман този филм. Може и да е през 2015 година. Оттам звучи и твоят глас." Едва по-късно осъзнах, че Никита е бил прав, че този двоен разказ, тези полюси от разни гласове създават необходимото електрическо поле. Естетиката на филма се пръкна именно въз осова на възрастовия дисбаланс, на сблъсъка между реална действителност и абсолютна условност. Ето, всичките ми момчета на екрана са над 20, нали! Но вържеш ли им пионерска връзка, физиономиите им мигновено се променят. И се подмладяват без напън и фалш. Защото "нежната възраст" е някъде между пионерската връзка и войнишката каска."
С нахлузена на главата каска главният герой попада в Чечня (тук Митината биография се свързва с биографията на негов съученик, истинският Иван Громов - Соловьов-младши не е ходил войник).
Никита Михалков много искал да изиграе военния психиатър, пред когото главният герой се "изповядва". И Олег Янковски изявил желание за ролята. Но Соловьов проявил твърдост и решил, че подобно "изхвърляне" може да развали всичко. Мислел сам да изиграе доктора, за да стане метафората на двойния поколенски автопортрет съвсем натрапчива, но също се отказал. Още повече, че в крайна сметка според него (и тук Митя е солидарен с баща си) всъщност няма отделни поколения.

- А какво има?
- Има незначителни различия в антуража, в модата... Има и поколенска измама - когато сме убедени, че притежаваме нещо, което отменя всичко отминало. Това са глупости! Да си свалиш и дигнеш гащите и пак да ги свалиш, е работа за две минути.
- Но точно малките различия са важните. Аз например не вярвам, че Митя е предложил заглавието "Нежна възраст". То е много ваше.
- Прав сте. Митя предложи друго.
- Какво е то, ако не е тайна?
- Хубаво беше. Ей сега ще си спомня. Как беше... В един от епизодите героят казва на своето момиче: "Аз съм ти единственият"... Обезчестител...
- Дефлоратор.
- Именно. Точно това каза Митя: "Дай да озаглавим филма "Дефлоратор".
- Радикално.
- Да. Но после аз реших, че "Нежна възраст" е по-правилното заглавие. Все пак това е мой филм, макар и да е пряко свързан с Митиния живот. Признавам, в началото имах комплекси, втурнах се да имитирам стилистиката на днешните тинейджъри. Но се оказва, че никак не ме бива по имитациите - "Асса" е достатъчен пример за това. И Митя, след като забеляза два пъти как се мъча, просто ми каза: "Татко, не е необходимо. Не се унижавай."

Premiere, февруари, 2000

Дмитрий Савелиев



Разговор със
Сергей и Дмитрий Соловьови
за Нежна възраст