Портрет на един Дилетант

Чавдар Мутафов е сред малкото имена на български писатели, които възкръснаха и трайно се закрепиха в историята на родната ни литература, така както е преосмислена през последните десет години. Тази книга в действителност представлява първото по-цялостно изследване върху биографията и културното присъствие на Чавдар Мутафов в българската обществена действителност главно през 20-те години на ХХ век. Катя Кузмова-Зографова твърди, че работата по изготвянето на книгата й е отнела около едно десетилетие и имаме всички основания да й повярваме: до дъно преровени архиви, за пръв път извадени на публичен свят писма (с такива кореспонденти като Владимир Василев, Николай Лилиев, Боян Пенев, Атанас Далчев, Константин Гълъбов...), бележки, статии по въпроси на архитектурата и изкуството, стихотворни опити, рисунки - частно притежание, спомени и материали из други архиви... Навярно всеки автор мечтае да има толкова упорит биограф. Из купчината на спомените и документите авторката изгражда образа на Чавдар Мутафов - средищна фигура на културния живот в България през 20-те години, стожер на авангардистките нагласи в тогавашното ни общество, духовен аристократ и денди, неутолимо търсещ промяна в призванията, призвание в промените, вечният Дилетант. В една малка бележка, заровена сред неговия архив, той сам си прави списък на всички професии и хобита, които е упражнявал някога. Сред тях можем да срещнем: словослагател, шофьор, офицер, архитект, хорист в църква, шлосер, стругар, художник, счетоводител, фотограф... та дори "хвърчилак", т.е. човек, който се занимава с правенето на хвърчила... Дилетанта е културно присъствие, което стои доста екзотично сред твърде сериозната, прагматично-земна нагласа на българските творци и носи духа на едно отминало романтично време - късния сецесион, декаданса, който у нас се случва през първите две десетилетия на ХХ век. Катя Кузмова-Зографова се стреми да разположи героя на своя труд сред всички по-важни фигури, с които е бил свързан в неговия живот: Гео Милев, Димитър Шишманов, Фани Попова-Мутафова, Иван Милев и много други; всъщност на принципа "Чавдар Мутафов и..." е преобладаващо структурирана първата, изследователската част на книгата. Очевидно стремежът е да се представи Чавдар Мутафов в изключителната динамика на неговото специфично културно присъствие, но все пак резултатът оставя усещането за липса на интерпретативна методология, за повърхностност и разпиляност на темите, за желание да се изброят всички възможни явления вместо усилие да се анализират причините и мотивите на тяхното съществуване. Цялата работа има подчертано панорамен характер - тя е наистина панорама на едно явление в българската култура.
Сред важните достойнства на книгата или това, което я прави подчертано съблазнителна, са нейният художествен дизайн и доброто полиграфическо изпълнение. Това е книга, която веднага се забелязва, защото е нестандартно форматирана, богато илюстрирана, оформена в ретро-носталгичен стил, част от който е именно пиететът към красивата, необичайна книга. Няма как да не оценим чудесата, които доброто (в случая и двойно) спонсорство са в състояние да направят с иначе залинялото, изтощено-евтинеещо тяло на българското книгоиздаване в началото на новия век.

Милена Кирова







Думи
с/у думи





Катя Кузмова-Зографова.
Чавдар Мутафов.
Възкресението на Дилетанта
. ИК Ваньо Недков.
С. 2001