Между 2 и 5 юни в Бояна се случи една изложба, странна за софийските нрави и за българските навици изобщо. Художниците Димо, Росица и Катерина Радеви представиха в собствения си дом и двор рисунки и графики на Катерина Радева, правени през последните две години. Домът им бе отворен за приятели, специално поканени, и случайни гости, които бъбреха, обсъждаха произведенията на Катерина, пиеха по кафе или чаша вино. Някои купуваха работи на младата художничка (завършила Художествената гимназия в София и продължаваща образованието си в Англия), други не, при което този момент се гледаше като сравнително най-маловажен. Важното бе тъкмо срещата и разговорът: за изкуството, за бита, за конкретните търсения и постижения, за изобразителните техники и трикове, просто за тук и там, за това и онова.
Наистина, семейство Радеви не открива тази форма. Дни на "отворените ателиета" съществуват на много места в Европа. Разликата обаче е, че там те се организират от общината или от съответния профсъюз. У нас (и сигурно оттук е чарът на акцията) в действителната художествена практика институции като горепосочените играят, общо взето, никаква роля. Затова направеното от артистичното семейство заслужава специално забелязване: в последна сметка, когато става дума за нещо свястно, то все отнякъде трябва да тръгне. При което не е маловажно откъде.

Георги Каприев