Честито!

Екатерина Йосифова навърши 60 години. Празникът, който сестрата на Константин Павлов, Иван Радоев и Биньо Иванов (както я нарече проф. Александър Шурбанов) би искала да претупа, обаче е истински празник за всички приятели на българската литература.
Защото стихотворенията на Екатерина Йосифова са прецизни грижи за целия свят, обмислян като дом и семейство.
Защото стихотворенията й възпитават самоотвержен труд, чрез който се постига магическата близост между всички нас.
Защото са тъкан от ведри тревоги, рационални ласки и интимна строгост, от срамежлива безкомпромисност и деликатна свобода. Понякога - обредни песнички, чрез които да се предпазиш сред бедствието.
Защото стихотворенията й са чернова на човешкия покой, чувствителна чернова - и затова изписват в себе си само най-силни и прости неща: ненужно милосърдие и резлива добросъвестност, прозрачна самотност, желание да бъдеш на себе си, за да усетиш диханието на другите.
Синкопите на Екатерина Йосифова се разразяват като съкровище. В стихотворенията й важат не само думите - мълчания и тишини сепват корените на четящия човек, мълчания и тишини подхранват храбростта му.
А носталгията по наивната светлина на детството погребва всякаква показност в навечерието на големия смисъл. Безкрайното детство на човека е причината за неговите провинения.
Лириката на Екатерина Йосифова умее да разпознава лековитите същества, умее да разсейва прозрението си за тях, за да не ги изгуби. Умее да ни подскаже тази разсеяна благодат, за да направи екзистенциалната ни бедност по-смислена.
Именно тези умения предизвикваха удари, които голямата поетеса понасяше с достойнство и финес, подкрепяна от необятните "малки неща", събрани в прекрасната й поезия.
Екатерина Йосифова ни увери, че най-съкровените човешки желания се сбъдват изневиделица - когато забравиш за тях. Защото поетическото й съзнание проницава през тайните провинции на битието - там, където причината и следствието преживяват непрестанни обрати. Всекидневна мистика, която не търпи много приказки.
Инак с личната си антология "Нищо ново", отпечатана тези дни, Екатерина Йосифова окончателно влезе в канона на модерната българска литература като най-значима българска поетеса през втората половина на ХХ век. Въпреки че това хич не я интересува.
За много години, Кате!

Марин Бодаков