На 27 и 28 май бе проведена Националната конференция на Съюза на артистите в България. Тя трябваше да приведе устава на съюза в съответствие с новия Закон за организациите с нестопанска цел, да избере нов Федерален съвет и председател.
Нещо вехто, многократно чувано, анемично и безперспективно се стелеше в малката непрепълнена заличка на ЦКТ - все едно че присъствам на 150-то представление на слаба пиеса, омръзнала както на актьорите, така и на нас, няколкото зрители (помните ли "Още веднъж отзад" в Сатирата). Дебатите бяха пълни с недоизказаност, в тях нямаше бодрост и визия на бъдещето, обменът на реплики не предизвикваше дори гневни реакции... На делегатското събрание на актьорската гилдия чух да се говори за плюсовете и минусите на различните самоопределения на САБ: "организация за извършване на дейност в частна полза" (което беше прието) или "организация с общественополезна дейност". Подобно самоопределяне се изисква от закона. Но пиша за това, защото и двете страни в епичния спор, определил вододела Стефан Илиев/Георги Новаков, като основен аргумент в защита на тезата си приведоха особеностите при евентуална ликвидация на съюза? Ето този трезв отказ от бодрячество определи меланхоличната атмосфера на конференцията. Иначе се говореше отново, че младите не виждат смисъл да членуват в съюза (като че ли за по-зрелите им колеги смисълът е очевиден!), че САБ трябва по-активно да участва в механизмите за вземане на решения, засягащи театъра, в МК и НЦТ, и пр. Хубавите думи за библиотеката на САБ и излезлия втори брой на ставащото все по-интересно списание "Хомо луденс" - бяха единствените знаци, че не всичко е безнадеждно потънало в отчаяние. По време на конференцията отделните гилдии избраха свои ръководства, като председателите на гилдиите, председателят на САБ и двамата избрани на конференцията секретари на съюза оформят Федералния съвет. За председател на САБ бе преизбран Стефан Илиев. Секретари на САБ са Александър Жеков и Живко Живков.
Председателите на гилдиите са: на актьорите (около 200 души) - Милена Атанасова; на режисьорите (15 души) - Лилия Абаджиева; на сценографите (9 души) - Вечеслав Парапанов; на творците от куклените театри (32 души) - Дойчина Синигерска; на драматурзите, театроведите и театралните критици (16 души) - Румяна Димитрова; на техническите и административните работници (над 350 души) - Красимира Железарова; на вариететните артисти (над 200 души) - Георги Георгиев (избран да представлява гилдията във ФС); на цирковите артисти (30 души) - Тодор Пиронков; на пантомимистите (около 50 души) - Иван Недялков; на театралните педагози (36 души) - Таисия Янбастиева. Тоест към 20 май САБ има около 1000 члена, чиято работа, очевидно, е да правят театър, а не конференции.

Никола Вандов