Пощенски картички към 21-ви век
Два международни проекта в една вечер бяха представени от балет "Арабеск" като част от програмата на Салона на изкуствата. Първият бе "Transitions dance theatre of the surreal" - спектакъл на Галина Борисова, в който освен самата тя участваха Ани Владиславова, Ивайло Димчев, Кели Коутън. Мотото му бе "От естетична гледна точка свободата е безформена."
Втората част, наречена "wish-dish" е трето представление от Европейския пътуващ проект 1999-2001 г. - "Пощенски картички към 21-ви век". Петимата хореографи и изпълнители - Бетина Холцхаузен (Швейцария), Фиона Милуард (Великобритания), Олга Житлухина (Латвия), Золтан Наги (Унгария) и Росен Михайлов (България), влагат в проекта си идеята за формалността на границата между два века и две хилядолетия, за избора и фетишизирането на определена дата като вододел в развитието на цивилизацията. Задава се и въпросът: променя ли нещо в нас самите тази дата? Принос към осъществяването на проекта в България имат Центърът за изкуствата "Сорос", Британският съвет, фондация "Про Хелвеция", балет "Арабеск", Евро-българският културен център и Националното училище за танцово изкуство. Спектакълът "wish-dish" поставя акцент върху процеса на празнуване, пожеланията, които си разменяме при всички официални и лични празници, надеждите на хората, различните традиции и ритуали и, разбира се, храната, приготвянето й и отношението към нея като основен елемент на всеки празник.
Отделните пози и компоненти в танца ясно очертават цялата суетня, притеснение и изтощение от подготовката на празника още преди самото му случване. Ударение авторите поставят и върху хилядите ненужни, празни фрази, които сякаш са задължителна част от едно честване. Словесното не е избягнато в спектакъла, използвано е в унисон с хореографския текст. На английски език се изброяват наименования на плодове, зеленчуци и гастрономически блюда. И ако в началото думите се нижат като броеница, впоследствие се смесват и размиват една в друга, а у публиката нараства усещането за абсурдните ситуации, в които всеки от нас е попадал при подготовката на празнуването. Като част от внушенията, изграждащи идеята на спектакъла, влизат и психологически препратки към цветните човешки взаимоотношения. Така съвременната танцова пластика успешно кореспондира със символика, взета от днешните празнични ритуали, заедно с всички стереотипи навлезли трайно в живота ни. Петимата хореографи успяват в общата си работа да постигнат цялостен спектакъл, а чрез своите авторски сола да изтъкнат контраста в индивидуалностите си, определяни от различните култури, да подскажат емблемите на танца в страните, от които идват.
Идеята за проекта възниква още през 1997 г., когато четирима от хореографите се срещат по време на Американ данс фестивал в Дюрам, Северна Каролина - САЩ, където за 7 седмици са поканени 18 хореографи от 14 страни и 4 континента, за да живеят, работят и творят заедно в рамките на Международна хореографска програма. По-късно се усеща необходимостта от пети хореограф и изборът пада върху Золтан Наги. Като цяло проектът им позволява да изследват разнообразието, възникващо от различията в произхода, обкръжението и творческия им опит, върху основата на споделената страст към избраната от тях форма на танц. Фазите на проекта са пет, като всяка една от тях е предшествана от двуседмичен период на подготовка в родния град на един от изпълнителите. Освен спектакъла, показван 2-3 пъти като "work in progress", работата им е съпътствана от провеждане на класове по модерен танц, уъркшоп, отворени репетиции и други прояви, разрешени за публика. Всяко представление се състои от три части. Соло-"подарък" или петминутна "пощенска картичка" на всеки към публиката и другите участници. Музиката произхожда от съответната страна на изпълнителя, което осигурява освен музикален, и културен контекст на солото. Групова работа, на която темата за всяко представление е различна. Досега реализираните спектакли са:"home bones" (споделен поглед за детството, семейството и значението на дома), "trying-byeing-crying" (реалността да бъдем заедно понякога изглежда толкова нереалистична, колкото и да бъдем далеч един от друг) и представеният пред софийска публика-"wish-dish". Другите две теми от проекта са "switch bridge" (езикът като средство за комуникация събира, но и разделя, както и потенциалният хаос, който може да е резултат от второто) и "love-laugh" (възхвала за приятелството, как се създава и защо). Третата част от спектакъла се състои в документиране на всяка фаза чрез разнообразен диапазон от форми, като фотография и видео, и представянето й като изложба в следващия град.

Светлана Попова