CD и МЗЗ
Меломанските страсти, независимо от жанровите предпочитания, в момента са се установили върху два полюса: колекционирането на прастарата винилова плоча, от една страна, и дигиталната игра с МР3-форматите, от друга.
Привържениците на ретромодата изтъкват като предимство възможността да се съсредоточаваш върху това, което с голямо усилие си успял да включиш в колекцията си и да слушаш, въпреки прискърцването на иглата. Онези, които предпочитат да се възползват от всяка поредно откритие на новите технологии, твърдят, че са с едни гърди напред във възможността за личния избор, изтегляйки музика от обемистите пространства на Мрежата. Някъде по средата остава "масовият" слушател, продължаващ да реди във фонотеката си компактдискове, които, изпитали конкуренцията на ретрото и авангарда, все повече отстъпват от първоначалната си софистицирана природа. Книжните им тела стават все по-обемисти, превръщат се в богато илюстрирани албуми, дори в цели книги с пространни текстове.
Дъглас Хоп, като истински представител на Новия свят, е привърженик на прагматизма, т. е. на новите технологии, които дават възможност за концентриране на максимално количество информация. Организираното от него пространство в Мрежата, наречено "Зиномюзик", постепенно се превръща в "склад", от който може да се изтегля музика, създадена в различни епохи и принадлежаща към различни култури. Един от акцентите в попълването на това пространство е свързан с музиката на Централна и Източна Европа.
Дъглас Хоп е завършил Университета в Йейл. Двете му специалности - дирижиране и италианска филология, намират допирни точки в неговото изследване върху творчеството на Верди. Музикантските му изяви на различни фестивали се съчетават с мениджърската работа в редица камерни и симфонични оркестри в Манхатън, Ню Хевън, Йейл.


- Повече от десетилетие културата на Източна Европа продължава да привлича вниманието на останалата част от света. Ще се съгласите ли с констатацията, че това до известна степен е и мода, свързана с политическите промени?
- Културата и на Централна, и на Източна Европа (ЦИЕ) притежава ценности, които сега се преоткриват. Няма друг регион на земята с по-голямо музикално разнообразие на такова компактно пространство - на всеки няколко километра има различни диалекти, различни езици, различни страни, различни религии - един регион, който прелива с невероятни, разнообразни стилове музика. Мисля, че ушите имат очи и че в тези звукови пейзажи - "звукозажи", ако щете - човек може да чуе хилядолетията история на този много пъстър регион от различни народи. От славяни и монголи до хуни и турци, от римляни и германи до маджари и цигани, този регион е бил винаги пълен с етнически групи, преселващи се и изселващи се от региона, пробивайки си път през кръстоносни походи, войни, революции, идеологии, потисничество и свобода. Те са представени с невероятно красивите си и разнообразни езици и с многото си религии: евреи, мохамедани, православни християни, католици и калвинисти. Уникалната история на великия кръстопът на света, където Изтокът се среща със Запада, е дълбоко внедрена във вълнуващата музика от този регион.

Интернет, мобилните телефони, Стената и Самиздат

- Какво е вашето мнение за хипотезата: Дори да не бяха се случили събитията в Европа през 1989 година, новите средства за масова комуникация биха предизвикали падането на Стената?
- Ако стената не беше паднала през 1989 година, положението би било много подобно на това, каквото е в съвременен Китай - т.е. щеше да има по-голяма икономическа свобода, но политическата свобода и правата на човека щяха все още да бъдат много намалени.
Такъв вероятно би бил случаят днес, ако не беше Западна Германия, която форсира решаването на проблема с повторното обединение и премахна Желязната завеса, макар че имаше много прояви в Полша и в други страни. Германците имаха парите и политическата воля да възстановят връзките си с източните си братя и сестри - руската окупация беше срамно петно за една появяваща се отново суперсила. Така че когато Западна Германия успя да отвори границите си към Изтока, вече връщане нямаше. И това се случи бързо и лудешки, съвсем различно от онова, което става в Китай, Виетнам, Куба и пр. За съжаление, имаше и екстремни ситуации, както в Румъния, където началото на тези процеси на промяната бяха белязани и от публични екзекуции, и т.н. Във всеки случай, тревожно е това, което става с Германия и Европейския съюз, защото съществуваше голямо желание за "възвръщането" на Източна Германия, но веднага след като ГДР беше анексирана и асимилирана, останалите страни от ЕС издигнаха една икономическа и визова, нова Желязна завеса на границите с Полша, Чехия, Унгария и Словения - това беше пределно егоистично! Що се отнася до въздействието на средствата за масова комуникация - мобилните телефони и Интернет, например - като възможност за преодоляване на границите, мисля, че те биха имали някакъв ефект, но не биха могли сами да премахнат стените. Най-многото, което биха могли да сторят, е да улеснят разпространението на продуктите на Самиздат и на други материали, окачествявани като "подривни". Искам да кажа - вижте югославяните в Сърбия и в Черна гора - чрез Интернет те имаха достъп до автентична, нецензурирана международна информация, но им трябваше едно десетилетие, за да се отърват от Милошевич. Милиони от тях обаче продължиха да го подкрепят и да го извиняват за разрушителната му политика. Освен това, Интернет и мобилните телефони могат да бъдат подслушвани от властта (Путин и неговите черни кутии) и контролирани от правителството или от отделни хора (дори и в САЩ).
Китай редовно блокира достъпа на гражданите си до "неприятелски" уебсайтове и насочва потребителите към пропагандни уебсайтове - също както старото социалистическо радио в апартамента ми в Будапеща, което няма честоти за австрийски станции или за "Гласът на Америка" и Радио "Свободна Европа". Също така, въпреки развитието на електронните медии, а може би и тъкмо благодарение на тях, крайно потиснически правителства биха могли да ограничат наличието, използването, продажбата на технологии и да ги направят достояние единствено за хора от елита, които, бидейки приятели на управниците, да получават разрешение да притежават такава технология. Технология, която може да освобождава, може също така и да заробва. Например моята учителка германка е била жителка на Източен Берлин при късния Сталин и ранния Хрушчов, преди да имигрира в САЩ. Тя ми разказа, че в училище (тя е била учителка по руски) децата били питани какво животно са гледали по телевизията вечерта, преди да си легнат в даден час: едното животно било забранената западногерманска телевизия, а другото животно било приемливата източногерманска телевизия. Ако децата посочвали погрешното животно, ЩАЗИ щяла да разследва семейството и може би да ги качи на влака за Сибир. Затова смятам, че в ръцете на едно, да го наречем садистично, управление средствата за масова комуникация могат да причинят повече вреда, отколкото добро.

Глобализацията извън Макдоналдс, Мадона и Металика

- Мислите ли, че процесите на глобализация действат против съхраняването на националната идентичност?
- Да и не. Мисля, че самата глобализация бива надценявана, смятам, че нещата са повече надути, отколкото са в действителност. Да, можете да намерите "Макдоналдс" и хипермаркети навсякъде, но макар че има една стандартизация, местните вкус и предпочитания винаги влизат в сметката. А вижте и реакцията на "глобализацията" - бунтове и протести в Сиатъл и Прага, надигането на ислямския фундаментализъм, на реакционни фашисти и на подбудителите на омраза като Йорг Хайдер. Политическата организация, най-силно "настроена към глобализация", Европейският съюз, се въздържа от разширението си и не може дори сама да постигне съгласие относно общата си валута, да не говорим за една авторитетна система за сигурност в селското стопанство за спиране разпространението на болестта "луда крава". Мисля, че яростният буен ултранационализъм, расизъм, разрушителен етницизъм, злоупотребите с религиозността, които виждаме в бивша Югославия, Индонезия, Средния Изток и Северна Африка, е толкова силен, колкото и хомогенизиращата глобализация, която бива насърчавана от западните правителства и корпорации.
В музикално отношение обаче виждам глобализацията като потенциално положителен стремеж. Ако повече хора слушат Мадона, това е чудесно - то показва, че съществува свобода на избора и че цензурата не е чак толкова силна. Но аз изпитвам тревога, когато американска или западна музика започва да замества оригиналната музика на дадена област, вместо да съществува съвместно, "рамо до рамо" с нея. Хубаво е да хапнеш в "Макдоналдс" през улицата насреща един или два пъти седмично, но да се храниш с продуктите на "Макдоналдс" непрекъснато и да забравиш как сам да си сътвориш нещо е пълно безумие. Мисля, че много от манията за западна музика (и нейните местни имитатори) у младите хора в Централна и Източна Европа е свързана с "великия" имидж на музиката, защото тя е нещо ново, символ на свободата и на нея се гледа като на противоположност на социалистическото историческо наследство. С течение на времето хората ще се успокоят и ще се върнат към дълбокото признание на собствената си регионална музика, особено когато трябва да насаждат чувство за културна идентичност и ценност у децата си. Благодарение на хора, посветили се на съхраняването на музиката и на институциии, които я подкрепят и разпространяват, музиката ще бъде на разположение на тях и на децата им в бъдеще.
Освен на съхраняването, аз съм също така голям "проповедник" на експериментирането. Мисля, че глобализацията не ни предлага само "Металика" и "Макдоналдс", а също така и възможност да смесваме и да съчетаваме различни съставки, местни и вносни, за да приготвим вълнуващи нови "блюда". Може би някой ще стане следващия Бела Барток, като смеси елементи от Бритни Спиърс, ретро инверсии и българска народна музика. Всичко е възможно!
Глобализацията, свободата на информацията и експериментирането позволяват на творческите натури да изследват нови възможности, които никога не биха били възможни без една отвореност за културите и тези нови, създаващи възможности технологии.

- Като човек, който чрез своя бизнес преоткрива културните ценности на Западна и Източна Европа за останалата част на света, чувствате ли се като Колумб в новата информационна епоха?
- Не, аз категорично не съм някакъв Колумб. Аз не дойдох на кораб с кръст и пушка в ръка. Дойдох със самолет и донесох микрофон и едно евангелско желание да събера голяма музика и да позволя на останалия свят да научи за нея - и да получи достъп до нея незабавно, и с голяма леснота. Моята работа по-скоро прилича на работата, която са вършели Бела Барток или на Золтан Кодай, които обикаляха и събираха фантастична музика и я направиха достояние на света. Ежедневното свирене на "Микрокосмос" и слушането и изучаването на Концерт за оркестър, на "Галантни танци" и пр., възбудиха интереса ми към региона и ме принудиха да се преместя в Будапеща. (Мога да добавя, че шестте танца в края на "Книга шеста" на Барток ме накараха да се заинтересувам много от българската музика!) За разлика от Барток и Кодай обаче, аз се интересувам от всичката музика от региона, не само от характерната за него народна музика, която се пее, танцува и свири в затънтените села. Искам да кажа: как може някой в Норвегия наистина да оцени красотата и специалната роля на българската народна музика, ако той или тя не могат да я сравнят с българската поп-музика и българската класическа музика? И как може някой в Перу да оцени индивидуалността на българската народна музика, ако не чуе нещо от Румъния или от Турция? Много важно е как се експонира една култура - дали само с част от нейните ценности или в нейната цялост. Ако покажем примерно само български девойки в национални носии да пеят народна музика за нашите слушатели в Япония, те погрешно биха сметнали, че България е една назадничава, средновековна страна, затворена в своето минало. Необходими са опорни точки за справка, без тях целостта, а и отделните ценности са загубени. В този смисъл моята мечта е да сътворя един обективен, сложен контекст с център аудиокартината, подкрепен с текстове, снимки и образи, много подобен на списанието "Нешънъл Джиографик". Ще се почувствам щастлив само тогава, когато един американец във всекидневната си стая в Оклахома ще може да се включи на моя адрес и мигновено да бъде пренесен - телепортиран - в някое село в Балкана и да чуе една баба да пее народна песен, шиейки някаква риза. С друго щракване на мишката той ще се намери в денс-клуба или в някоя колежанска спалня в София, слушайки най-новата мелодия, на която децата танцуват; с още едно щракване - и той ще чуе прекрасен симфоничен концерт в Русе.
- Ако един хубав ден проблемите на малцинствата завършат с "хепи енд", мислите ли, че тяхната култура (като своеобразно средство за защита) ще се претопи?
- Не. Мисля, че винаги ще намерите 75% от хората, които искат да правят онова, каквото всеки друг прави, и 25% от хората, които винаги искат да правят нещо различно. Но хората, които вършат нещата различно, са обикновено най-важните и най-влиятелните хора в обществото. Затова ще кажа, че мнозинството от малцинствените групи ще се претопят в масата, но винаги ще се намерят някои да носят факлата, и те ще правят така, че факлата да свети по-силно, защото те наистина държат много на нея. Например в Америка можем да кажем, че преследване на малцинствата, поне в сравнение с повечето страни, почти не съществува. Много от малцинствата биват асимилирани чрез всеобщото придвижване, чрез следването на една всеобща цел. Но малцинствата, макар и в ежедневния си живот да следват главната насока на действие, са много активни в съхраняването на наследството и културата си. И рядко прибягват към изтъкването на етническия си произход като политически инструмент. Американските малцинства не биват наказвани за парадиране с произхода си (макар че все още има някои случаи на дискриминация, разбира се). Аз мисля, че Интернет е една отлична възможност за малцинства по целия свят да се свържат и да подпомагат културата си, защото е възможно да бъдат свързани групи, които са в диаспора: евреи, цигани, копти християни от Египет, унгарци, напуснали през 1956 година, чехи - през 1968 година, и пр. Мрежата може да ги обедини в мощна обща мрежа, макар да се намират на десетки хиляди километри едни от други - в Лос Анжелис, в Лондон и в Мелбърн.
- Съществува ли в Новия свят носталгия по изгубените корени?
- Мисля, че отговорът на въпроса е "да". Най-малко 35 милиона са хората в Северна Америка с източноевропейска кръв и родословие, и един добър процент от тези хора проявяват силен интерес към наследството си, особено към музиката. В Америка много малко хора казват "Аз съм американец", когато бъдат запитани за произхода им. Те ще кажат "Аз съм италиано-американец, аз съм испано-американец, аз съм африкано-американец, аз съм поляк-американец" и така до безкрай - това се среща също така и в други страни като Канада и Австралия с висок процент население от имигранти. Така че има определено една носталгия към загубените корени, защото Америка е една млада страна от имигранти и техните деца, които се стремят да помнят откъде са дошли. Що се отнася до интереса на хората от Новия свят към културата на "аборигените", съществува живо любопитство към така наречената уърлд мюзик, към етното... Всичко това поставя изследователя на културите пред сериозни изпитания. Да бъдеш космополитен изследовател означава да си "вътре" в нещата и същевременно да съумееш да ги огледаш и в глобалния им контекст. Такъв подход се цени и пример за това е огромният интерес към "Нешънъл Джиографик", "Икономист" и "Ню Йорк Таймс". Светът е пълен с любознателни хора. Сигурен съм например, че в България поне един от всеки десет души би бил поне малко заинтересован да чуе как звучи един Гамелан оркестър от Бали, да речем. И това би било не толкова любопитство към екзотиката, колкото чисто интелектуална и културна заинтересованост. Същото положение съществува в Америка, а и във всички други страни по света.
- Какъв е ефектът на глобализацията в Америка?
- Мисля, че там глобализацията има различен ефект. Докато в Европа и Азия, всичко американско е всеобщо увлечение ("Спасители на плажа", супермаркетите и пр.), за много хора в САЩ да притежават нещо от чужбина, като записа на една българска песен например, е невероятно и това притежание бива считано като уникално, заслужаващо да се похвалиш с него пред приятелите. Това е част от мотивацията на стремежа към опознаването на различните култури. Например латиноамериканската музика не е била никога толкова популярна в Щатите и в Канада, колкото е днес, и тя бива пренасяна посредством много по-мощната комуникация и взаимодействие между етническите групи, отколкото когато и да било преди - повече медии, по-малко бариери.

Водевилът на клишетата

- Имате ли усещането, че Източна и Западна Европа в момента акцентират върху своята етническа музика, за да бъдат в крак с модата, наложена от останалия свят, за да се харесат и да могат да превръщат своето изкуство в търговски продукт?
- Мисля, че изкуството и търговията съществуват като нещо цяло, с Чарлз Айвз и Карлхайнц Щокхаузен от едната страна, и явления като "Тримата тенори", "Спайс Гърлс" и "Бекстрийт Бойс" от другата. Всеки друг попада някъде по средата. Така че, бих казал, това зависи от всеки отделен пример. Велики неща, като марката "Мистерията на българските гласове" например, могат да бъдат изопачени в "лошо копиране". Неща, които тръгват като изкуство, могат бързо да се превърнат в профанирано забавление, ако бъдат преексплоатирани. Например Унгарският национален танцов ансамбъл се опита да се "пласира" като втори "Ривърданс" в Северна Америка и не се получи. Мисля, че за една културна политика е важно да развива линията "Народно/етническо изкуство и забавление" както за международни концертни обиколки, така и за развитието на вътрешния туристически пазар, но специални грижи трябва да се полагат да не се изроди тя във водевил от "лепкави" клишета. Всяко страна и етническа група има нужда да изтъква индивидуалността и уникалността си пред света, но с вкус.
- Ако това е така, доколко тази музика може да продължава да бъде наричана "автентична", "уърлд" и т.н.?
- Е, винаги има проблеми с "пуризма". Фактът, че една кантата от Бах бива изпълнявана в максималната й според група експерти-музиколози достоверност, не означава в никакъв случай, че си заслужава да я слушаш. Автентично не значи непременно добро. Смятам, че е невъзможно да бъдеш наистина автентичен, защото в музиката има винаги една постоянна борба между "музейния" аспект и този на "живия изпълнител". Така че, дори ако разполагаме с подробни ръкописи и примери на изпълнение, никой не е бил в действителност там, за да чуе оригинала, и ние всички твърде много гадаем. Макар някои хора да успяват значително по-добре да отгадават, от други. Мисля също така, че ние полагаме прекалено много усилия и губим прекалено много време в категоризиране на музиката и в стремеж да докараме терминологията да класифицира съвършено даден стил или жанр. Много по-добре би било да обясняваме влиянието върху всяка творба или песен в по-големи подробности, за да помогнем на слушателя, вместо да го объркваме с безсмислен жаргон. Кое обяснение говори повече на слушателя: "световен" или "тази творба съчетава оживени, напластени западноафрикански полиритмични остинати и отпускащи, свободни централноазиатски пентатонични мелодии", "автентична" или "тази древна унгарска народна песен беше записана миналото лято от една 85-годишна селянка от Шчек, Трансилвания, и била оригинално транскрибирана от Бела Барток през 1910 година, от нейната майка, която я е изпяла за него"? Аз лично съм наясно със своите предпочитания.
- Споделяте ли мнението, че етномодата е свързана с импотентността, която сполетя поп-музиката от 70-80-те години?
- Не обичам да говоря негативно за широкообхатни категории музика, а така също за широкообхватни категории мнения и тенденции, защото смятам, че както всички неща в живота, всички жанрове и стилове музика могат да бъдат правени или много добре, или много лошо. Всеки случай е отделен. Така може да имате една симфония от Брамс във виенския Музикферайн, която е или фантастична, или направо ужасна, или някаква пънк-музика в нечий сутерен, която е или цяло изтезание, или гениално хрумване. Това настрана, мисля, че съществува известна правдивост и сила в етномодата, трябва те да бъдат търсени упорито, също както факта, че има известна силно въздействаща поп-музика, сътворена през последните 30 години - трябва тя да бъде оценявана по собствения й критерий и да бъде сравнявана с музка от подобен на нея жанр, за да бъде правилно оценена.

Дигиталът и придвижването към дните на Хайдн

- Как продуцентската и пазарната активност се отразяват на качеството и тенденциите в етномузиката?
- Това ни връща назад към Изкуството, Търговията и Забавлението. Всъщност това зависи от музиканта и неговото виждане. Силните музиканти отстояват музиката си, докато слабите музиканти ще направят всичко възможно, за да продадат музиката си и да спечелят повече пари, което често означава посредственост. Разбира се, винаги има пазар за силни музиканти, така че и те ще бъдат в състояние да оцелеят, макар пазарната машина обикновено да обслужва масите (спомнете си процентите: 75 към 25). Освен това, някои от продавачите и производителите знаят как да поддържат някаква хармония (равенство) при продажбата, докато други се хвърлят направо на "обикновеното" (популярното).
- Каква е вашата прогноза за следващата мода в глобалния свят?
- Мисля, че тя ще обхваща музика с извънредно висока ритмична виталност (било африканска, латинска, индианска, индийска или българска), размесена с екзотични тоналности, със сложни западни хармонии и екзотични и електронни инструменти. Смятам, че тези смесени музики ще бъдат непрекъснат източник на вдъхновение през целия XXI век. Един пример е групата "Чалабан", с главен изпълнител музиканта Саид. Той живее в Будапеща и е от Мароко, в оркестъра му има африканци, араби, американци и европейци. Музиката му е прочувствена и разнообразна, от фина, тиха музика, която бихте могли да слушате в концертна зала, до силна, агресивна музика, която ви кара да скочите и да се хвърлите в бурен танц.
- Има ли според вас значение звуконосителят, чрез който стигаме до любимата музика?
- Да, много. През по-голямата част от миналия век ние бяхме лишени от непрекъснат, недращещ достъп до нашата музика (компактдискове, дългосвирещи плочи, касети), също и от свобода в селекцията. С появата на дигиталността, ние имаме свободата да подбираме музиката си и да я слушаме където и да сме, когато пожелаем, мигновено и без да се страхуваме, че ще си унищожим записа. Мисля, че сега, за щастие, сме по-близо до времето на Хайдн, когато е имало само концерти на живо и музиката е била енергия, а не пластмаса.
- В момента в Европа съществува ретро-мода "Назад към виниловата грамофонна плоча!". Как смятате да я конкурирате?
- Смятам, че движението "Назад към пластмасата", бих казал, е ограничено до една малка група от аудиофили, колекционери на плочи, които са лишени от "топлия звук", причинен от деформацията при аналоговия звукозапис и плейбек. Това поколение бавно измира и бива заместено от новото поколение млади хора, жадни за дигиталните МРЗ. Бих препоръчал на пластмасовите фанатици да носят със себе си грамофони и колекциите си от плочи, когато са на екскурзия, когато правят джогинг или пътуват в коли, автобуси и влакове, вместо един малък, лек като перце апарат за МРЗ, който "държи на склад" цели дни музика и никога не изпуска нищо. По-евтино е да се правят МРЗ файлове, отколкото плочи, и много по-лесно се съхраняват, за да имаш под ръка по-разнообразен материал. Освен това дори за аудиофилите, които си седят вкъщи със струващи 5000 долара високоговорители, качеството на звука на дигиталното предаване много скоро ще се повиши с бъдещите генерации на съвременни технологии на компресиране. А и МРЗ-та никога не се износват, независимо от това колко пъти слушаш музиката, не допринасят толкова за замърсяването, както това правят пластмасата, хартията, мастилото и транспортирането на продуктите на виниловата индустрия.
- Като човек, който се е заел с разпространението на музиката чрез новите технологии, какви резултати гоните, освен количествените?
- Бих искал да осъществявам мостове между хора, които са раздалечени едни от други географски, езиково и културно, и те да получат едно по-задълбочено разбиране на света чрез музиката. Не смятам, че чрез моята работа ще реша проблемите, които тормозят света, но може би ще помогна в постигането на едно по-задълбочено взаимно разбиране, оценяване. Също така бих желал да революционизирам музикалната промишленост, като създам нови отношения между любителите на музика, музикантите и системата на разпространение на различните култури.

Интернет като повод да посетиш Лувър

- Как Интернет с неговата абсолютно демократична равнопоставеност на информацията стимулира собствения избор?
- Това е подвеждащ въпрос! Интернет е крайно недемократична, що се отнася до информацията. Хората с най-много пари и слава монополизират трафика по Интернет, порталите, търсачките, рекламите и пр. Така че, макар и да е технически възможно да намериш, каквото търсиш, най-богатите и най-известните винаги ще бъдат първи. Понеже хората имат твърде малко време в ежедневието си да отидат он-лайн и да търсят, повечето от по-дребните играчи винаги остават на по-задни позиции.
- Опонентите на Мрежата твърдят, че четенето от монитор не е същото като прелистването на книгата, разглеждането на "Джокондата" в Лувър е далеч по-различно от нейния JPG-вариант, фонотеката със CD е за предпочитане пред хард-диска, наблъскан с MP3. Техният основен аргумент е ритуалът на четенето, гледането и слушането. Какви са вашите аргументи в защита на вашата теза?
- Прочитането на една книга по Интернет може да не е така удовлетворяващо, както да отидеш в библиотеката, но то е по-евтино и по-удобно и изнася информацията до повече хора по много по-лесен начин. Освен това, гледането на Мона Лиза в електронен вариант сигурно ще вдъхнови милиони деца по света да изучават изкуствата, да научат кой е Леонардо и евентуално да отидат до Париж, когато пораснат, за да се любуват на истинското. Що се отнася до твърдия диск, пълен с МРЗ-та, можете да "складирате" 10 пъти повече музика с по-малко от 2% загуба на качеството на звука (незабележимо за нетренираните уши). Смятам, че дигиталното разпространение на музика ще бъде много по-добър начин на "четене", защото имате достъп до една неограничена фонотека - далеч по-богата, от тази с компактдисковете, които можете да вместите в къщата си. А и не сте ограничени от бележките върху обложката, отнасящи се за записа. Чрез новите технологии на разпространение на музиката, ние сме в състояние да вмъкваме пълни и подробни академични есета, наред със снимки, прегледи, отзиви и т.н. за всеки запис. До тях има достъп он-лайн, те могат да бъдат изпращани на приятели по електронната поща или отпечатвани на твърдо копие у дома от потребителите.
- Споделяте ли мнението, че MP3-форматът стимулира стремежа за консумация, но притежавайки повече - слушаш по-малко?
- Мисля, че то определено стимулира консумацията, но което е по-важно, то стимулира изследването - хората са готови да рискуват с нови и непознати възможности с евтини МПЗ-та. Така че смятам, че ще видите повече хора да слушат много повече музика и, за добро или за лошо, да взимат по-бързи решения, защото ще има по-малко подтик да се слуша една и съща музика по много пъти в огромния океан от възможности. Вариантът МПЗ определено премахва нещо от "светостта" на колекцията на даден човек, и то не поради някаква друга причина, а само поради ниската цена и леснотата на придобиване на фонотеката. Разбира се, всеки винаги ще си има своята колекция от лични любими парчета, която ще държи близо до себе си завинаги. Смятам, че ще има много по-бърз преглед на музиката, и по-бързо правене на оценки относно качеството и пр.

Приближаващият край на компактдиска

- Не виждате ли конкуренция във факта, че напоследък CD се произвежда с обемисто книжно тяло?
- Не, не е възможно, защото най-голямата обложка на компактдиск земята е Интернетът. Сега ние можем да нагодим най-голямата обложка, че и нещо повече, и не губим време и пари за отпечатването й.
- Защо непременно желаете да ускорите смъртта на CD?
- Докато бях студент в университета в Йейл, работех в местния магазин за класически компактдискове. Моят шеф беше един абсолютно безмилостен идиот, който не се интересуваше от музиката и хората, единственото му желание беше да продаде повече, да си отиде у дома и да кара поршето си. Там работих почти една година, когато наемането ми на работа беше внезапно прекратено. Защо? Защото се бях помъчил да помогна на едного да вземе правилното решение. Той ме бил подслушал, когато съм съветвал един клиент да си отиде с по-евтин компактдиск (по-стар, но с отлично качество), вместо да си купи един скъп, по-нов, но с ужасни изпълнители. Както и да е, на следващия ден бяха изхвърлен, "защото били намерили друг да работи за по-малко пари". Фактически те искаха да имат човек, който да не споделя мнението си и предпочитанията си. Затова аз намразих магазините за плочи, те са олицетворение на стария световен ред, в който всичко се отчита единствено чрез цифрите на произведеното и продаденото. И в никакъв случай не са в хармония с новия световен ред на свобода на информацията и широта на мисълта. Не зная как е в България, но магазините за компактдискове в Америка се обслужват от хора, които дори не слушат музика, да не говорим, че не знаят как да ви препоръчат един хубав запис. Що се отнася до техническите причини за смъртта на компактдиска, бих посочил ограничеността на мястото за складиране, на начини на пренасяне, на трайността им, на съхранението и на портативността. Съществуват и други съображения, свързани с екологията и с тоничността на възпроизвеждането.
- Каква музика вие обичате и как обичате да я слушате?
- Това е най-трудният въпрос за мен. Защото си имам различни любими музики за различни настроения, дейности и обществена среда. За сериозно слушане, което означава да си седя в тъмна стая с добри високоговорители или слушалки и да се концентрирам, предпочитам класическа музика (от грегорианското пеене до Стравински), а така също съвременна музика, било класическа или джаз.
Но аз обикновено нямам много време за това и съм принуден често да слушам музика, докато върша други неща. В служебния си кабинет обикновено пускам запис, който ми е препоръчан за първата страница на уебсайта - което означава доста много етническа музика или музика от Централна и Източна Европа. Когато съм в колата си, слушам поп-музика. Когато съм на парти - джаз, световна или лека музика. Когато танцувам, обичам латиното или хип-хоп. Старая се да слушам колкото е възможно повече музика през целия ден, всеки вид музика за различна ситуация. Така че чувам доста много музика, но когато става въпрос за истинско слушане, мисля, че най-често включвам класическа, авангардна, уърлд, фолклор и джаз. Обичам така наречената "музика-изкуство", която изисква мозъкът ти да се "включи". Трябва да се боря срещу собствения си музикален вкус, защото ако моята разпространителска работа би била пълно отражение на моя музикален вкус, би се получил много по-силен акцент върху високо- и средноинтелигентната култура, което пък не би било непременно едно обективно представяне на музикалния свят, в който живеем.


Разговора води Елена Драгостинова



Разговор с
Дъглас Хоп
за новото битие
на музиката