Благодаря ти

Крум Крумов -

един от първенците на "българската операторска школа" (имаше такава. Режисьорска нямаше, а операторска - още как!) ни напусна след 64 години достоен живот.
Нищо, че създаде изображението на няколко дузини филми, между които има и няколко шедьовъра. Не беше от галениците на иначе толкова щедрата на звания и дрънкулки Система. Това не го впечатляваше. Беше над тези неща. Той въобще беше над много от нещата, които правеха нашето битие толкова мизерно и жалко в неговата неспирна гонитба на дреболиите. С бита той се справяше лесно - имаше златни ръце и майстореше всичко, за да оправи ненаправеното от "башмайсторите". А духовното... Това беше неспирният вътрешен процес, който старателно криеше пред "третите" лица. Беше истински културен човек. Не на показ. С иронично смирение пред шумните многознайковци и любители на всевъзможните последни моди.
В киното преобладава друг тип хора. Прекомерно активни, безмилостно борбени, ефектно повърхностни. Какво да се прави? Такъв ни е панаирджийският произход...
Преживяхме заедно 35 години, че и повече. Направихме заедно 17 филма... Че и повече. Игрални, документални, телевизионни... Заедно бяхме и на война. Във Виетнам през 1968. Въобще много разни неща преживяхме заедно. Не само ние. Такова ни се случи времето - интересно, бурно, историческо... Не само нас опърли. Ние бяхме заедно. Толкова.
Все някога ще напишат историята на българското кино. Със сигурност ще се намерят и истински специалисти, които да изследват феномена на нашата операторска школа. В тези дебели, многотомни и умни книги ще пише умно и много за филмите на Крум: "Двадесет и четири часа..." и "Среща на силите", "Зарево над Драва" и "Таралежите се раждат без бодли", "Мълчаливите пътеки" и "Денят на владетелите", и още, и още... Колко много филми. Хиляди кадри. Премислени, изстрадани, прецизно осъществени.
Мен това не ме засяга: не вълнува вече.
Няма го приятелят ми.
Сега вече мога да направя това, което никога не бях посмял, за да не го ядосам. Мога на глас и публично да му благодаря. За труда. За изкуството. За приятелството. За това, че беше. Беше.


Владислав Икономов