Светлана замина. Този път завинаги.
На 31 май след тежко боледуване на 46-годишна възраст почина

Светлана Цветкова - сценограф.

През последните петнайсет години Светлана живееше и работеше в Германия. В немския театър, където професията на сценографа е поставена на пиедестал и където работят много и много добри професионалисти, Светлана успя да се утвърди като един от най-търсените театрални художници. Тя работеше в екип с изявени режисьори на световноизвестните сцени на драматичните и оперни театри в Бон и Берлин, Франкфурт и Кьолн, Дрезден, Париж, Виена, Люксембург... Светлана живееше с бясно темпо в условията на невероятна конкуренция, затрупана от многобройни ангажименти, но се вълнуваше не само от професионалната си изява. Пряма, сърдечна и свободолюбива, тя гореше с проблемите на света като истински европейски интелектуалец. Българската сценография загуби най-успешно реализиралия се в чужбина свой представител, който с гордост и достойнство носеше българското си име.
Сбогом Светлана! Ще бъде светла паметта за теб!


От сценографската колегия

Защо така ме затрупват лошите новини? Почти не остана приятел от детството, незасегнат от тая проклета болест. Сега и Светлана! Че тя е около трийсет години след нас. Откъде накъде и тя? Проклето време! Като че ли вчера правихме заедно "Великденското вино" на Коста - първата й професионална работа в Театър "София". Тогава си казах: Това момиче далече ще стигне. И... Има заложено нещо безумно нелепо, абсурдно несправедливо в природния закон на идването и напущането... Все още не мога да се примиря.

Леон Даниел

За първи път я видях в Бон, запозна ни Константин Илиев. Беше открит, духовно щедър човек с усмихнати очи, великолепни руси коси и осанка на жена от скандинавския епос. Беше млада, изпълнена с неистова страст за работа и живот. Преди три-четири години се завърна за кратко в България и се срещнахме, за да ми даде интервю. Говорихме за детството й сред софийската бохема (с леля й Васка Емануилова), за пътешествията с майка й (Росица Емануилова) по оперните театри на света, за грандиозното вълнение от срещата й с Мария Казарес в Театър де ла Колин в Париж, за малката й дъщеричка Бояна, с която работата непрекъснато я разделяше. Днес на Черешова задушница, когато пиша думите за сбогом, ме обзема отчаяние...

Майя Праматарова