За белите сърца и тъмните деяния

"Сърце тъй бяло" е сред книгите, които трябва да се прочетат. Не от снобизъм или голо любопитство (авторът й е важно и обещаващо име в новата европейска литература), а защото четенето на подобна книга действително е удоволствие и защото убеждава, че и в началото на ХХI век има защо да се чете... Нещо повече - да не си чел Хавиер Мариас - е все едно да не си чел Маркес, да не знаеш нищо за писането на Исабел Алиенде, Марио Варгас Льоса, и изобщо цялата вълна на т.нар. латиноамериканска литература. Вярно, Мариас е испанец, но както отбелязва и Маргарет Драбъл, с романите си той ни напомня, че Испания е различна страна, че е в Европа, но не съвсем, че там се случват по-други неща и по-други са очите, които ги наблюдават... Затова испанският стил - убедена е Драбъл - е някак необясним, нестандартен, особен, тайнствен, далечен на европейския (ако приемем, че изобщо съществува европейски стил). Или поне такъв е този на Мариас.
На български романът на Хавиер Мариас излиза с марката на "Обсидиан", и както не веднъж съм имала възможност да заявя, това издателство за пореден път доказва, че когато реши да издава някой автор, той наистина си заслужава, той е събитие. Какъвто е случаят с Барнс, или с Коелю, че дори и с Гришам, ако говорим за по-масовата литература. Като при това "Обсидиан" освен отличен вкус, и този път демонстрира перфектно свършена работа по отношение на превода и редакцията.
Какво обаче е толкова особеното и хубавото на романа?
"Сърце тъй бяло" е изключително промислена книга, която активно работи с интертекстуалността, лайтмотивната техника, която размножава персонажи, истории, изречения дори, и най-сетне - която заиграва и с темата за разказването и мълчанието, за гласа и погледа...
Както и в други романи на Мариас, заглавието и тук е Шекспиров цитат, цитат от "Макбет", онази прословута фраза, изречена от Лейди Макбет - "Сега ръцете ми са като твойте,/ но ме е срам, че със сърце тъй бяло съм!". Цитат, който активира както някои от темите в романа - за мрака, тайната, смъртта, убийството, доверието, любовта, брака, така и поставя пероснажите в роли, идентични на тези, които имат Шекспировите в пиесата. Защото "Сърце тъй бяло" е като лабиринт, в който историите се напластяват, а фигурите все по-плътно и по-плътно съвпадат, докато не стане така, че дори идеята за наличието на първообрази не зазвучи абсурдно.
От друга страна, романът на Мариас е обърнат и към традицията на Пруст, доколкото е вгледан в темата за паметта, говори и мисли специфичната употреба на времето, но и доколкото самият той сочи писане, което е в модела на Пруст с едни особени повторения, с кръговост, при която изречения, които започват някъде в началото, логически завършват много-много по-късно. Ако изобщо завършат. Прустовска е и обсесията за невъзможността нещата да се регистрират, защото като регистрирани те винаги са други, запомнени, а не плод на случайността, тоест - прустовско е убеждението, че повторението пропуска действителното случване, че то не може да възстанови времето, защото в момента на възстановяване вече тече друго време и пр., и пр.
И най-сетне, натраплива в романа е и отбелязаната тема за говоренето, за разказването, питането кое е по-добро - да се месиш с думи или да мълчиш. И отговорът, че назоваването е предизвикване, принуда, обвързване, докато мълчанието по дава шанс нещата да се развиват от само себе си. Споделянето - настоява романът - отваря множество капани. То мами с илюзията, че за опознаването на двама души е нужно те да се видят чрез разказа във всички ония години, когато не са били заедно, когато не са имали общи преживявания и спомени. И продължава - по-добре е всичко да се оставя на непосредствения поглед, който бяга от символите, отчита сегашността и не се позовава на разказа. Да разказваш и да виждаш означава да се прибягва до аналогията, да се търсят заместители. Целият живот е фиаско заради това, което казваме. Разказването е преиначаване, а истината зависи от това нещата да останат скрити, да не се говори за тях, да се замълчи.

Амелия Личева







Думи
с/у думи





Хавиер Мариас.
Сърце тъй бяло
.
Превод от испански Людмила Илиева.
Издателство
Обсидиан.
С. 2001