Видеоинсталацията "Картечна кутия" (Cartridge box) е представена в АТА център за съвременно изкуство. Състои се от четири големи монитора, разположени като розета - с екраните навън - в средата на галерията. На различни интервали за няколко секунди се появяват изображения: анимационно лице произнася неразбираеми думи, ръка поставя и взима чаша, брадат младеж яде спагети, публична проповед се сменя с готварско предаване.

                     Box 2

Авторите сякаш не желаят да се афишират - имената им липсват на поканата за изложбата. Едва листът с кратки концепции към отделните "кутии" издава, че това са Камен Стоянов, Орлин Неделчев, Николай Занев и Желко Терзиев. Завършващи студенти, както се разбра, успешно навлизащи в сферата на изкуство, което все още не се преподава в Художествената академия. (Но има напредък все пак - допреди 10-15 години студентите нямаха право да участват дори в общи художествени изложби.)
Разположението на мониторите принуждава публиката да подтичва около тях в стремежа си да "улови" мярналото се изображение. Обикновено то изчезва, преди да си стигнал до него. В крайна сметка открихме оптималната стратегия: заемаш гледна точка към два съседни монитора, дочакваш изображенията им да се появят, разбираш ги и се преместваш към другите два монитора.

                     Box 2

Предполагам, че това разположение е мислено, но е прекалено усложнено и в крайна сметка пречи на възприятието. Как да оцениш дълбоките послания на видеата, ако непрестанно сновеш около тях. Инсталацията според мен би спечелила, ако мониторите бяха разположени например в четирите ъгъла на стаята или дори в една редица, така че черните екрани и проблясващите по тях изображения да ни "обстрелват" директно.

                     Box 3

Защото това ежедневно обстрелване с телевизионни образи и различните му нива, смисли и безсмислие е проблемът, който развива видеоинсталацията. Камен Стоянов пише за своята "Box 1" (анимационното лице): "... поток от съществителни имена, произхождащи от телевизионни новинарски емисии... Отстраняването на останалите части на речта измества смисъла на информацията...". Орлин Неделчев използва в "Box 2" "... два популярни модела - екзалтираната религиозна проповед и кулинарното tv-предаване. Невъзможно е да се проследи логиката на речта, въпреки явните сходства в употребата на двата модела". Николай Занев споделя за "Box 3" (яденето на спагети) само това, че "Мотивите, които определят действието, невинаги зависят от действителността". А Желко Терзиев в "Box 4" (повторението с чашата) се интересува "как видеото запазва представата за достоверност след отслабената връзка с обекта на своя коментар до положение на неадекватност".

                     Box 4

В крайна сметка изложбата напомня, че замислянето за ежедневното ни общуване с екрани обикновено води до мрачни заключения. Странно е, че все още им се противим, докато насъщно ги използваме.

Диана Попова