На 7 юни т.г. на тържество в зала 8 на НДК Христо Буцев представи последната книга на д-р Петър Дертлиев "Осанна! Разпни го!" (издателство "Слънце") с думите:

Събрали сме се да посрещнем последната книга на доктор Дертлиев - "Осанна! Разпни го!".
Преди да кажа няколко думи за нея обаче, искам да кажа няколко думи за "господин доктора".
Ала още по-преди ми се иска да погледнем днешното време - време на избор, в което най-споменаваната дума е "морал". Морал в политиката... нравственост... честност... Това, за което се бореше Петър Дертлиев - тъкмо "морал в политиката", "нравственост в дейността на държавника", солидарност и грижа за "редовия" гражданин - го чуваме днес от лица, които - ако беше сред нас - със сигурност биха били негови политически опоненти. Не искам тук да навлизам в областта на "предизборното политиканстване", но не мога да не отбележа този странен "ход" на историята.
Но от друга страна, мисля, че тя - Историята, не беше особено справедлива към Петър Дертлиев. Приживе неговият идеал на два пъти бе "изземван" от други, на два пъти други го използваха - като го изкривяваха и обезобразяваха за своите цели. Първият път - веднага след Войната, от комунистите; вторият път - веднага след Стената, от седесарите. На несправедливостите на Историята той противопоставяше своята мъжествена, рядко срещана енергия; противопоставяше своята горда вяра в собствената си правота.
Никога няма да забравя как през 1994 година той посрещна загубата на изборите. "Нищо - каза - следващият път ще сме по-добри. Тогава ще спечелим!" За сравнение: не каза: "Този народ не ни заслужава", както подсмърчаше при едни други избори един политикан (той стана и министър!). Да кажеш: "следващия път ще сме по-добри", значи вярваш, но си и самокритичен - качество, което не се среща много сред българските политици.
Когато работехме над първия том на неговите спомени (на който имах честта да бъда редактор), ме порази странното - на пръв поглед - съчетание у него на отстъпчивост и неотстъпчивост. Всички знаем как пише Петър Дертлиев: емоционално, както и говореше емоционално. На места - чисто стилистично - емоционалността "преливаше" и заплашваше формалната логика на фразата. Редакторът държеше на логиката и авторът беше отстъпчив, когато ставаше дума за описание или размишление. Когато ставаше дума обаче за сцена или портрет на особено близък и важен нему човек, нищо не можеше да го накара да отстъпи и да "нормализира", така да се каже, фразата. Оставяхме я с емоционалната й зареденост - с тази по особен начин накъсана задъханост, така характерна за него.
И в книгата, която днес посрещаме, присъства тази особена емоционалност. Въпреки че това са предимно "политически спомени" и изобилстват документи.
Периодът, който заема главно място в нея, е от най-бурните в новата ни политическа история. Създаването на СДС, първите избори, първите стъпки на Великото народно събрание, съпътстващите ги събития, изборът на президент... Това е времето на първия опит за скъсване с тоталитарното - с колективистичното, стигащо до стадно; с тайното управление, избиващо в демагогия. Но това беше и времето, когато нероденото още индивидуално съзнание по инерция се изливаше в стадността; това беше и времето, когато демократичността като идея се сблъска с демокрацията като практика, когато откритостта като порив и мечта се сблъска с политическото задкулисие.
В книгата Петър Дертлиев описва действащите лица, описва ги "по дертлиевски": страстно, с позиция. И пак "по дертлиевски" - с опит за максимум обективност. Разкриването на механизмите на станалото, възторзите и разочарованията са придружени с анализ на собствените действия. Така книгата надраства мемоарното; постепенно, с четенето, се превръща в разказ за драмата на своя автор - който се опитва да действа човешки в едно разбесняло се множество. Който, в кипежа на самата лава, се опитва да постави основите на едно социално отзивчиво и истински демократично общество.
Историята ни помита, тя винаги прави нещо неочаквано, но пък от друга страна усилието, себеотрицанието, стремежът към идеала помитат историята. И избухват в неочаквани нови форми и нови стремления.