Проблемът на българската политика е естетически
Проблемът на българската политика е естетически. Досега си го представяхме като друг, но именно това неразбиране стори така, че - ако съществува провал на българския преход (а той съществува), то той да е преди всичко политически и именно политическото да е негов главен виновник и главно съдържание. Липсата на вкус, на "силата на вкуса" по знаменитото стихотворение на поляка Збигнев Херберт (наскоро на друго място ми се удаде възможност да го припомня отново) стои в основата на пошлата, парвенюшка, грозна, раздърпана, обобщено казано - неестетическата българска политика.
Но!!
Казват: проблемът на българската политика е етически. Въпросът бил за морала, за категорическия императив да спазваш 10-те Божи заповеди и най-вече осмата от тях - "Не кради!" Така е, разбира се, че е така, но етическият проблем на българското политическо е производен от неговия естетически проблем. Човекът, който иска всичко у него да бъде прекрасно, не само костюмът, вратовръзката или диамантеният часовник, няма да си позволи да краде, няма да посегне да краде. Кражбата е грозота, деяние извън категориите на естетическото, нещо повече - в разрез със самото естетическо. Липсата на вкус позволява и обуславя липсата на морал.
Но!!
Казват: проблемът на българската политика е персоналистически. Възможно е, разбира се, че е възможно! Но с една-единствена уговорка: проблемът с личностите също е проблем естетически. Българските политици нямат вкус, политическите им действия са лишени от красота и възвишеност. В своя устрем към властта те забравят, че тя също може да бъде придобита и владяна по законите на естетиката. Белите чорапки, хъмканията, грубостта към опонента, високомерието са производни на естетическото несъвършенство на българските политици, които вместо индивидуалността предпочитат общността, вместо собствената позиция - позицията на партията. Липсата на вкус обуславя и предпоставя липсата на личности.
Но!!
Казват: проблемът на българската политика е прагматически. Най-естествен извод: всеки провал е провал в практиката. Само че никой провал не е сам по себе си, за него има причини и именно естетическото или по-скоро липсата му стои в основата на провала на българското политическо. Лишеността от вкус, от естетически категорически императив, от усет за красивото стори така, че нашите политици вместо да решават проблемите, ги създаваха. Липсата на вкус обуславя и предпоставя липсата на прагматичност.
Но!!
Казват: провалът на българската политика е икономически. Да, така е, резултатът е видим с просто око. Но армията просяци, тръгнали на талази по българските улици, мръсните градове, занемарените села, мизерията най-сетне са антиестетически сами по себе си, което моментално ги прави категории не единствено на икономиката, но и на естетиката. Всички те са плод на липса на вкус, на естетическата инвалидност на българските политици, които вместо да вършат това, което ограничава грозотата, върше(е)ха обратното - увеличиха я. Липсата на вкус обуславя и предпоставя липсата на богатство.
Ето защо!!
На 17 юни 2001 година нашият вот не трябва да бъде етически, персоналистически, прагматически или икономически. Нашият вот трябва да бъде естетически, да е съобразен със законите на красотата и да избере този, който се съобразява с тези закони, който ги спазва, на когото те извират от най-дълбокото му същество. Думите са повърхностни, програмите - без значение, важно е личностното поведение, наличието на вкус. И на индивидуална култура, култура и пак култура. Но не на парвенющина, на култура. Само по този начин ние ще разрешим проблема на българското политическо, само по този начин ще го извадим от тупика, в който е попаднало. А ако не го сторим, след време отново ще тръгнем сляпо след друг месия, който ще ни оправя. И ще тръпнем дали ще дойде. Тогава обаче ще бъдем още по-грозни и никой няма да му се ще да се занимава с нас. Окончателно ще затънем в пошлостта, в която - ето повече от 12 години, непекъснато тънем. И в нея ще се удавим, вервайте ми!

Митко Новков