Неравности във фестивалния финал
Последните четири дни от "Софийските музикални седмици" предложиха разнообразна програма: два камерни концерта, един хоров и два симфонични. Приятната изненада сред тях беше Младежка филхармония "София" при Националното музикално училище "Любомир Пипков" с диригент Христо Христов (7 юни, зала "България"). Приятна - защото първоначалното желание да се погледне снизходително на изпълнението на тези млади хора (та те са все още ученици!) бързо се смени с убеждението, че те заслужават да бъдат оценявани с професионални критерии. "Испания" от Шабрие, "Кармен"-сюита от Бизе-Шчедрин и "Хоро стакато" от Динику-Владигеров сами по себе си са далеч от представата за "ученически" репертоар. В изпълнението на Младежка филхармония "София" те прозвучаха не само стегнато и прецизно по отношение на оркестровите проблеми, но с неподправена емоция и свежест -все неща, които "големите" оркестри понякога изоставят на заден план за сметка на отработвания с години професионализъм. Интерпретацията на Валя Дервенска (която буквално часове преди концерта замени внезапно заболялата предварително солистка) в Концерт за цигулка и оркестър на Чайковски бе изпълнена с много лирика и поезия. Специално отбелязване заслужават диригентът и оркестърът, съумели в рамките само на генералната репетиция да се нагодят към нейната трактовка. И още един оркестър - този път от утвърдените, който закри фестивала: Симфоничният оркестър на БНР с диригент Милен Начев и програма изцяло от Хектор Берлиоз: три части от симфонията "Ромео и Жулиета" с участието на Никола Гюзелев и "Фантастична симфония". Милен Начев неведнъж е доказвал афинитета си към романтичния репертоар, влагайки понякога в него прекалено много емоции, стигащи на моменти до екзалтация. Този път обаче той беше намерил точния баланс във всяко едно отношение - и като темпо, и като динамика, и като оркестров звук, и като емоция. Резултатът - една чудесна интерпретация на Берлиоз (и особено на "Фантастична симфония"), която би могла да се сравнява с най-добрите в световната музикална практика.
Между двата симфонични концерта прозвучаха и два камерни, които не предложиха особени естетически преживявания. Клавирното дуо Браха Еден - Александер Тамир от Израел демонстрираха еднакъв агресивен звук във всичко, което свириха (Шуберт, Брамс и Александер Боскович), който в комбинация с ансамбловите проблеми и ритмическите несполуки ме караше да мечтая за края на концерта. По-интересно беше да се слуша младият полски пианист Павел Ковалски. Този музикант безспорно има качества и е постигнал едно от най-трудните неща в клавирната изразност - лириката, извайването на нюансите, мекото "пипане" на клавиатурата (в някои Мазурки от Шопен) и филигранната техника в Соната К.333 от Моцарт. Вероятно в бъдеще той ще прецизира по-добре мащабните звучности в музиката на Рахманинов и Скрябин и ще преодолее техническите си проблеми в Скерцо № 2 от Ф. Шопен.
Фестивалът завърши. Останаха впечатленията от него (добри или не дотам) и... очакването за следващия!

Лили Крачева