Канада - отвъдморска територия на българското кино
Точно на гърба на географията, зад девет земи в десетата, зад девет морета и океана, българското кино намери пристанище, гостоприемна земя и благодарни зрители! Втората по големина страна в света (след Русия), земята с 6 милиона езера и 1/3 от сладката вода на планетата, стана за 45 дни любезен и отзивчив домакин на българското кино. От 20 април до началото на юни тази година, първо в Торонто и Монреал, а после в други градове (столицата Отава и в далечния Ванкувър), български имигранти и канадски киномани гледаха наши филми в препълнени зали и на човек му се просълзяваше окото, в почуда е, истина ли е това, дето вижда, и като как се случва то - хората да се вдигнат специално за поредица български филми, а 20 - 30 души каръци да ги върнат, щото билетите свършили и няма място в салона! И това на същия континент, дето е Холивуд, дето в супермодерните зали на кината IMAX могат да се гледат зашеметяващи тридименсионни (3D) филми или интерактивни сеанси, в които всеки зрител си има отделен индивидуален монитор/клавиатура, за да "съавторства" на екранния сюжет и да потъва във фантазния свят на киното от XXI век!
А нашите филми бяха добре известните образци на "старомодната" ни класика от 70-те и 80-те, заглавия, които тогава ни вълнуваха и разпалваха страсти в кинаджииските среди, отсрамваха ни пред света и носеха награди от международни фестивали. Добрата идея на наша колежка в Монреал - кинокритичката д-р Кристина Стоянова, университетски преподавател по кино и активна авторка в тамошните специализирани издания, стана реалност и се увечна със забележителен успех след огромни организационни усилия и прецизна селекция на програмата, съобразена с много фактори (от чисто творчески до неизбежните технически ограничения за годни копия и субтитри на френски или английски език). В тази многомесечна, тежка и неблагодарна подготвителна работа помогнаха Националният филмов център, "Бояна филм" ЕАД и нашето Министерство на външните работи. Но първата най-съществена победа за бъдещия (тогава все още негарантиран) успех на панорамата е убеждаването и постигнатото съгласието на двете изключително авторитетни Синематеки в Торонто и Монреал да поемат домакинството и предоставят екран за българските филми. Защото за институции с безспорен културен авторитет поемането на непремерен риск би донесло освен загуба на репертоарен рейтинг и чисто финансови щети. За щастие и двете останаха само като притаено опасение, а равносметката е повече от положителна. Достатъчно е човек да погледне някои отзиви в най-големите и авторитетни вестници ("Le Devoir", "La Presse", "Ici", "Voir" и др.), да срещне сериозни статии под заглавия като "Добро кино с български вкус", "България в Синематеката", "Български образи на екрана", за да почувства доброто отношение в професионалните анализи и да забрави за миг от какво малко петънце на световната карта иде. А пък да видиш как сънародниците ни - имигранти, излизат след прожекция от препълнената зала с изправена стойка и възвърнато самочувствие в погледа, е повече от удовлетворение. Или как присъстващите автори получават най-ласкави похвали от публиката - не поради любезна куртоазия към госта, а искрено и непредубедено!
Канадската подборка включваше все добри филми, представителни както за търсенията и развитието на киното ни, така и за творческите постижения на включените автори. "Козият рог" (Методи Андонов), "Последно лято" (Христо Христов), "Лачените обувки на незнайния войн" (Рангел Вълчанов), "Мъжки времена" (Едуард Захариев), "Авантаж" (Георги Дюлгеров), "Матриархат" (Людмил Кирков), "24 часа дъжд" (Владислав Икономов), "Йо-хо-хо" (Зако Хеския), "Иван и Александра" (Иван Ничев), "Маргарит и Маргарита" (Николай Волев), "Сезонът на канарчетата" (Евгений Михайлов), "Приятелите на Емилия" (Людмил Тодоров), както и документалните "Търпението на камъка" (Костадин Бонев), "Като на кино" (Юлий Стоянов), "Животоописание" и "Живот в гето" (Елдора Трайкова), "Маската" (Пламен Сяров) и две сборни анимационни програми, бяха действително силен пакет с открояващо се качество на всяко отделно заглавие и същевременно достатъчен материал за една по-цялостна картина. В този смисъл високата цел на панорамата да ни извади от анонимност и да представи достойно българското кино бе постигната категорично!
Посланикът ни в Канада Бранимир Заимов отбеляза в своето официално слово тъкмо тази полезна функция на доброто изкуство, а директорът на Синематеката в Монреал Робер Додлен изрази личната си радост и професионално удовлетворение да бъде домакин на такава филмова програма! Кефът да чуят "на живо" тези думи и да усетят положителен адреналин в душата се падна на режисьорите Иван Ничев, Георги Дюлгеров, Евгений Михайлов, Елдора Трайкова, кинокритика Александър Янакиев, както и на присъединилите се на място кинаджии-имигранти аниматорът Велислав Казаков, документалистът Пламен Сяров и актьорът Климент Денчев. И аз бях там, чух, видях, пих и се веселих, за да разкажа и на вас, драги читатели, като скромен дописник за едно българско тържество в Канада - "отвъдморска територия" на българското кино!

Божидар Манов