Г-жо Главен редактор,

В бр. 22 на вестника е публикувано писмо от "група граждани" до директора на Националния филмов център, с което се настоява сценарият "Откраднати очи" на сценаристите Нери Терзиева и Радослав Спасов да не получава държавна субсидия. Както сами посочват авторите на писмото, те не познават сценария, а позицията им е принципна - "на този етап" не трябва да се правят филми за т. нар. "възродителен процес", защото това не е в интерес на помирението между мнозинството и малцинството. Доколкото девет от седемте подписали писмото са представители на авторитетни неправителствени организации, налага се внушение, че това е мнението на пъстрата и многолика част от обществото, наречена "неправителствен сектор", подкрепено с мнението на спецалната правителствена служба по проблемите на малцинствата, или поне на нейния секретар. (Впрочем, любопитно е името на самата служба - "Национален съвет по етнически и демографски въпроси". Не ви ли напомня времето, когато брояха децата на малцинствата с цел да се оцени демографската опасност за мнозинството?) Разбира се, научните изследвания за малцинствата, изучаването на техните проблеми, на развитието им днес, не са ничия запазена територия. Не мога да не отбележа обаче, че писмото не е подписано от представител на никоя от организациите, чиято основна работа и смисълът на съществуването им са свързани с малцинствата. Като човек, който непрестанно се среща с мюсюлмани - турци, българи, роми - не мога да не отбележа също, че писмото не е подписано от нито един мюсюлманин, нито пък от представител на някоя от многото организации на самите малцинства.
"Възродителният процес" остави след себе си съвсем реални трупове, които едва ли се вписват в определението "културен геноцид". Посочени са два филма, които "показаха не незрялост, а неизлекуваност на обществото". Според моето скромно мнение, проблемът с филма "Технология на злото" съвсем не беше ненавременност, а отклоненията от истината, обвързването на тогавашните трагични събития с днешни политически сметки, тенденциозното премълчаване на имената на, за съжаление, не толкова многото българи, които остро реагираха срещу насилствената смяна на имената на турците. А страстите, които се разгоряха около "Гори, гори, огънче", мисля, че доказват точно обратното - трябва да се появат такива филми, преди да е станало късно. Ако на една болест не се обръща внимание, болният едва ли ще оздравее от това. В крайна сметка, сигурно ще се намерят финансиращи организации, чиито критерии са различни от тези на горепосочената комисия, но това едва ли прави чест на българската държава. Ще си позволя да завърша със стих на една от жертвите на "възродителния процес" - Мехмед Карахюсеинов, който се замозапали - не на площад, а в планината, далеч от хорските погледи.

Редактори

Накъдето се обърнеш в този град,/отвсякъде редактори извират./Походката ти, облеклото редактират,/говор, жестове, желания,/носове, крака, уста,/редактират мълчания.../Те биха редактирали и красотата,/биха редактирали човечността,/а ако имаха и още малко власт,/те биха редактирали и вечността...
1976 г.

С уважение: Сами Поликар