Португалски филми в София
В рамките на седмица (18 - 24 май) премина Панорамата на Португалското кино в Евро-българския културен център. В салона на FX Cinema лентите се въртяха една след друга, а за приковалия поглед в екрана зрител нарастваше впечатлението, че се намира в невероятно красива, дълбока, примамлива аура.
Живият класик Маноел де Оливейра - художник, поет, философ, смятан за учител на поколения режисьори от т. нар. Нова вълна в португалското кино, бе представен с 4 филма: "Божествена комедия" с Мария де Медейрос (1991, Голямата специална награда на журито във Венеция), "Манастирът" с Катрин Деньов и Джон Малкович (1995, официална селекция в Кан), "Пътуване в началото на света" с Марчело Мастрояни (1997, наградите на ФИПРЕССИ и Екуменическото жури от Кан) и "Писмото" с Киара Мастрояни (1999, Наградата на журито в Кан). 92-годишният автор изгражда живописна композиция с феерична прелест и мъдрост. Работи с доказано добри актьори, между които, освен споменатите световни звезди, и португалските Леонор Силвейра и Луис Мигел Синтра, но в крайна сметка те са колкото важни в произведенията му, толкова и периферни. Така е и с времето, сякаш спряло, докато се разплете мистерията на човешките емоции. Филмите на Де Оливейра са своеобразни абстрактни фрески, които излъчват едновременно строгост, пищност и емоция. Поне на мен най-силно ми въздейства "Писмото" - невероятно сугестивен и предизвикателен филм, чийто съвременен сюжет е взет назаем от "Принцеса дьо Клев", роман от XVIII век на Мадам дьо ла Файет. В него Маноел де Оливейра постига визуален израз на страст, любов и респект, сковани от строгата етика на висшето общество, в което се движи главната героиня. Сблъсквайки се с този морал, контрастните любовни стратегии стават неочаквано жестоки. Действието се разпростира от пълната невинност, която е някак скучна и дразнеща, до онази пагубна страст, която ни кара да копнеем по същата тази невинност.
Друго попадение на изключителния майстор е философският филм "Божествена комедия", в който обитателите на португалска психиатрия страдат от различни религиозни заблуди, като всеки защитава гледната си точка с отчайваща искреност в спор с другите. В този филм Де Оливейра сякаш е събрал цялото европейско културно и литературно наследство. Болните се мислят за Исус Христос, Лазар, Адам и Ева, Света Тереза де Авила, братя Карамазови, Разколников и Сонечка Мармеладова, пророци и древни философи... Това вавилонско стълпотворение от образи и препратки нажежава интелектуалната мощ на "Божествена комедия", но символните му дълбочини се оказаха сериозно препятствие за по-голямата част от софийската публика.
Пауло Роша, последовател на Де Оливейра, бе представен с два филма. Черно-белият "Зелени години" (1963) представя първите стъпки на съвременното португалско кино, а "Златната река" (1998) е изящен и покъртителен филм, побрал всички нюанси на човешката емоционалност. "Ние винаги се връщаме при това, което сме оставили", казва в началото на филма един от героите. Горещата португалска кръв, завихрена в шеметна бързина или скрита в протяжната песен на спокоен женски глас, все едно - гамата от човешки емоции в този филм е изпълнена от началото до края с характерната за португалското кино поетичност на фона на спокойно течащата, пленителна златна река.
Свеж полъх с искрената си и непосредствена игра внесе Жуау Сезар Монтейру с филма си "Комедия Господна", в който той е режисьор, сценарист и изпълнител на главната роля. Играе Жуао де Деуш - собственик на малък сладоледен салон. Всичките му служителки минават през леглото му, а той има необичайното хоби да колекционира косми от пубиса на жените, като любимите си екземпляри пази в класьор, наречен "Книга на мислите". Претендира, че притежава и няколко случайно намерени косъма на самата кралица Виктория. Героят е изключително фин човек, естет, а нещата, към които се отнася сериозно, са работата, хигиената и, разбира се, сладоледа. Филмът е носител на Голямата специална награда на журито от Венеция '96, а през 1999 е заснето и продължението, наречено "Тела Господни".
Останалите заглавия, прожектирани на Панорамата на португалското кино, бяха: "Приключен разговор" на Жуау Бутелю, "Без никакъв грях" на Жузе Фунсека и Коща, "Кости" на Педру Коща, 15-минутният анимационен филм на Жорж де Сена "Разбойниците", както и представените от Португалската Синематека архивни филми "Пчела под дъжда", "Лисабонска песен" и "Белармину".
Португалската селекция ни даде възможност да надникнем в по-закътан, но изключително колоритен ъгъл от европейската кинематографична карта. Особено любопитна бе тази среща за специалисти и студенти. Всъщност те преобладаваха в салона на Евро-българския културен център.

Светлана Попова