Йозеф Мог и Назиг Чакърян - имена от бъдещето
Нищо чудно изминалите дни - с разнопосочните си по характер концерти, да се окажат едни от най-силните в репертоарно и солистично отношение в контекста на цялостната програма на "Софийски музикални седмици". При това интересът на постоянната концертна публика, именно като централен критерий на предварителни очаквания и търсения, в никакъв случай не може да бъде подценен за сметка на определени (стойностни или компромисни) концептуални идеи на организаторите на фестивала. По-периферийни са строго професионалните музикантски мнения и лични пристрастия, които обаче също оказват влияние върху фестивалната атмосфера. Разбира се, идеалният, макар и донякъде парадоксален и все по-непостижим вариант е, когато критериите и оценките на специалисти и публика съвпаднат. Истински шанс е, че от шестте фестивални прояви, които успях да проследя, имаше цели три подобни съвпадения. Първото: камерен рецитал на дуо белгийски музиканти - сопранът Ан Камбие и пианистът Ян Вермьолен (3 юни, Камерна зала "България"). Другите две - в рамките на фестивалната рубрика "Подиум на младия музикант": клавирният рецитал на тринайсетгодишния пианист от Германия Йозеф Мог (2 юни, НДК, зала 9) и матинето на участници в Майсторския клас за млади цигулари на Кеворк Мардиросян (3 юни, същата зала) бяха съвместна програма със Салона на изкуствата.
Убедена съм, че на този фестивал Ан Камбие и Ян Вермьолен ще се запомнят като образец на абсолютно изпълнителско партньорство и съвършенство в съвременното камерно музициране. Отдавна не сме слушали песенен рецитал с толкова изискан музикантски вкус: стилно и прецизно подбрани песни от Хайдн, Шуберт, Пуленк, Росини, Доницети и Белини (на четири езика: английски, немски, френски и италиански), елегантно артистично фразиране и извайване на формата, безупречно коректна и същевременно модерна интерпретация на музикалния текст. Лично за мен най-любопитно като предварителна провокация и като реално постижение беше тълкуванието на белкантовия италиански репертоар от музиканти, възпитани в духа на немско-говорящата камерна традиция. И напълно удовлетворена от изключителната култура на изпълнението нека да добавя, че всъщност, без да е изключителен глас, Ан Камбие въздейства с магнетизма на филигранна камерна певица и на очарователна интелигентна актриса, която със завидна лекота постига съвършената мярка и в диалога с публиката.
Скептицизмът ми априори - не толкова към природните пианистични качества, колкото към музикантското мислене и въображение на вундеркинда от еврейски произход Йозеф Мог, напълно се стопи пред съсредоточеното му поведение на виртуоз без грам излишна показност, способността му да извежда скритата полифония на вътрешните гласове и най-вече пред рационалното структуриране в собствената му композиция от 1999 г. - Фантазия - 2 в ла минор "Пътища на инвенциите" и в изпълнените на бис Вариации по тема от Паганини. Колкото до публиката в останалата без въздух зала, подозирам, че тя отдаде повече внимание на брилянтната токатна техника и невероятно уравновесения артистизъм на детето-чудо в творбите от Шуман, Бетховен, Лист, Рахманинов, Прокофиев и Барток. Удоволствие беше да се види и непринудената детска усмивка на малкия музикант - при бурните аплодисменти след всяко негово изпълнение.
На концерта на младите български цигулари, завършили сегашния майсторски клас на талантливия ни цигулар и педагог със световна кариера Кеворк Мардиросян, категорично се откроиха абитуриентката от Софийското музикално училище Назиг Чакърян, Марио Димитров (вече стипендиант в САЩ ), по-малките Ирина Борисова и Лия Петрова, и цигулковото дуо Велислава Танева - Кирил Цаневски. За изключителната музикалност, бляскавата техника и артистичния темперамент на Назиг Чакърян, изявени без остатък в пословично трудната фантазия "Кармен" на Бизе-Ваксман, положително ще се говори много оттук нататък - Назиг просто е откритието на този фестивал! А това, което не можеше да не направи впечатление в изпълнението на всички млади цигулари, беше красивият и стабилен тон, стилното им музициране и онази вътрешна освободеност, която свикнахме да възприемаме като приоритетно "американска" (дали обаче постигнатото ще се задържи без Мардиросян!?).
От останалите концерти в зала "България" най-яркото попадение във фестивалния триумф на българските солисти с международно признание беше участието на превъзходния ни виолист Димитър Пенков в премиерното за България изпълнение на Концерт за виола, струнни, ударни и челеста от Пендерецки - от стилната, изцяло премиерна фестивална програма на ансамбъла "Софийски солисти", дирижирана от Пламен Джуров (1 юни). Както и респектиращото с мащабната си, мъжествена звучност и перфектно овладяна модерна пианистична техника изпълнение на Лилия Бояджиева в Концерт за пиано и оркестър от Барбър, съпроводено от изненадващо преобразения, под диригентството на доайена Руслан Райчев, оркестър на Държавния музикален театър "Стефан Македонски" (5 юни).
Последният от проследената от мен серия концерти с висок изпълнителски статус беше на австрийската органистка Карен де Пастел, постигнала най-силно внушение във финалната Фантазия и фуга върху хорала "За нашето спасение" от Лист (6 юни).

Румяна Каракостова