Изумява начинът, по който жената мисли войната: в метафори. Не защото бяга от буквалното, от помитащото страдание, а защото неистово се стреми да защити крехката си същност на жена и майка. Философското приемане на трагедията е нищо повече от надежда, че от всичко трябва да има изход. "Моята морална задача е да оцелея и да разкажа истината за своята смърт", пише сръбската писателка Ясмина Тешанович в последната си книга "За нормалността: моралната опера на един политически идиот". (Бел. ред. Българският превод на книгата, направен от Таня Кметова, беше публикуван в началото на тази година от издателска къща "Критика и хуманизъм" - вж. "Култура", бр.9 от т.г.)
Все пак не се заблуждавайте - философската метафорика се прокрадва деликатно, защото Ясмина е безкрайно разтревожена от случващото се около нея: "...моят свят от думи е изграден от всекидневни грижи, трагедии, новини, липса на пари, храна и любов между хората".
Книгата "За нормалността: моралната опера на един политически идиот" е историята на една жена, която живее в Белград по време на натовските бомбаpдировки. Наречена предател от сръбските националисти заради съпротивата й срещу войната в Косово, Ясмина Тешанович описва интимни детайли от живота си в извънредни обстоятелства.
Забележителният й дневник разказва най-новата история от гледната точка на човек, живеещ в Югославия на Милошевич. Или, както пише в предговора на книгата, тя показва какво значи да попаднеш в капана на режим, където обикновените хора плащат заради своите лидери.
Часове след като НАТО започва да бомбаpдира Югославия, Ясмина получава имейл от свой приятел, който живее в Швеция. В него той я пита как е. Понеже няма време да отговаря, тя започва да пише дневник. Една нейна приятелка, писателката Ана Валдес, включва части от този дневник в уебсайта на своето списание. За една седмица дневникът е качен анонимно на около 50 уеб-страници, превежда се на няколко езика и предизвиква имейли от цял свят.
Един лондонски приятел на Ясмина й изпраща откъси от собствения й дневник. Тя ги прочита и си казва: "Това все едно съм го писала аз...". Оказало се, че някой просто е махнал името й, за да не пострада. Дневникът на Ясмина Тешанович дава представа какви са сръбските писатели по време на международния писателски влак, прекосил Европа миналото лято. И въпреки че "Нормалността: за моралната опера на един политически идиот" вече е преведена на 15 езика, един белградски наблюдател нарече творбата на Ясмина "най-добрата книга през тази година", но също добави, че тя "никога няма да бъде сред най-популярните в Сърбия".
Наистина, изданието не попада в новинарските емисии на големите ТВ канали, в най-популярните списания, но въпреки това намери достъп до издатели и читатели от цял свят. И това във време, когато "умората от състраданието изглеждаше неизбежна последица от новинарския поток".
Ясмина е писател, издател, преводач, режисьор. По книгата има филм (вече показван на 56-ия венециански филмов фестивал), режисирала го е самата авторка. Книгата има над 10 световни премиери - Ню Йорк, Париж, Лондон, Милано.... и София.
Ясмина Тешанович е родена на 7 март 1954 година в Белград. Учи в английско начално училище в Кайро. Дипломира се в международното миланско училище. Следва модерна литература в миланския университет и през 1976 година приключва с най-висока оценка обучението си, пишейки дипломна работа за филмите на Андрей Тарковски. През 1977 Ясмина написва (заедно с Умберто Силва) сценария на филма "Трудно е да се умре" и работи по реализацията му като асистент режисьор в "Чинечита". Била е и асистент режисьор на Милош Иенсо във филма "Частни пороци, обществени добродетели" (1974), работила е със Живоджин Павлоч във филма "Уханието на тялото". Докато живее в Рим, Тешанович е кореспондент за различни вестници ("Еспресо", "Панта", "Грация") и радиостанции. През 1978 тя е една от трите организаторки на първата феминистка конференция в Източна Европа, състояла се в Белград. След като се връща в сръбската столица през 1979, Ясмина прави кратки филми за белградската телевизия и видео пърформанси, превежда от италиански и английски, пише художествена литература, работи за вестници като "Наша борба", "Време", "Нин" и др. През 1994 с още две жени създава първото женско издателство в Сърбия - "94".
Днес Ясмина Тешанович преподава творческо писане в център за женски изследвания в Белград и е един от най-изявените писатели в днешна Югославия (други нейни разкази са превеждани в Италия, Австрия и Съединените щати).
И продължава да живее в Белград...