Медиите трябва да се пазят
и от себе си
Преди повече от месец приех да участвам в журито за радиопрограми във фестивала "Международни медийни събития", защото харесвам фестивала: заради стремежа му да постави родното радио и телевизионно производство в глобален контекст - и като професионални критерии, и като професионална среда; заради купонджийския дух на избраното място - курорта "Албена", който задвижва задължителните за разбирането и оценяването на тази дейност тип светски регламенти; заради целенасоченото наслагване на творчески и пазарни мотивации, което освобождава гледната точка - както от естетска стерилност, така и от "монетарна профанизация". Впрочем, в последното е и големият риск, за който не съм убеден, че организаторите си дават ясна сметка - подмяната на йерархиите в медийния пазар с йерархиите в рекламния пазар.
Но, така или иначе, не по тази причина не отидох в Албена, а поради тривиална заетост в София. Заедно с това радиожурито се изправи пред един проблем, който и без да съм зает, едва ли щеше да ми позволи с особен ентусиазъм да се включа в него - съпротивата, обявена или не, на част от колегията срещу участието в журито на фигури от състезаващите се медии. И главно радио "Дарик", което се представи с най-много програми и взе най-много награди. Зад налагащата се, според мен, преоценка на регламента на конкурса в това отношение, се крие един далеч по-съществен въпрос - какви са шансовете днес у нас на независимата, включително и от самите медии, медийна експертиза. Фактът, че тя обикновено получава публичност тъкмо в медиите, лесно ги затваря, дава им средства и самочувствие да "абортират" външните критически гледни точки към себе си.
В този смисъл фестивалът "Телевизионен свят" ще придобие значима мисия, ако създаде културно пространство на независимата медийна експертиза, и, понеже тя е в криза не от днес, ако успее да я генерира. Иначе едва ли ще надскочи "жанра" цехово парти с любезното участие на рекламодатели.

Георги Лозанов,
член на НСРТ