Преобладаваха имитациите
Забавната телевизионна програма може най-общо да се дефинира като нещо, което си проследил, без да си поглеждал часовник. Най-подходящият комплимент за нея е да кажеш: "Не усетих как мина времето". Мисля, че днес това се случва, когато потънеш в голямата медия на Интернет, в която сам направляваш забавлението си, извличайки желаната информация. Затова телевизията трябва да има предвид Мрежата като необходим конкурент. В момента най-подвластни на Интернет са децата и особено тийнеджърите. И тук стигаме до основното противоречие между "мрежовия" контекст и представените на този фестивал тв-игри. В този раздел бяха най-големите ни разочарования. Общият им недостатък е преобладаващото "сегашно време" и стимулирането на желанието да спечелиш на мига, независимо какво. Пролича колко е трудно да правиш игра-състезание и същевременно да възнаграждаваш зрителя, като го обогатяваш с познания. На този фестивал исках да се срещна с оригинална продукция, но преобладаваха имитациите на запазените американски марки. А със съжаление трябва да кажа, че американската култура не е тази, по която Европа трябва да се сравнява.
В раздела за детски програми също не забелязахме стремеж за използване на играта или увлекателния разказ като стимул за възпитание. Не проповядвам дидактика, защитавам само правото на зрителя да разширява кръга на познанието, като се забавлява. За да се постигне подобно съчетание, на първо място е необходима идея. А идеи тук липсваха. В това отношение фестивалът би трябвало да положи усилия, за да привлече стойностни продукции предимно от европейските тв-компании. Това е пътят към високите критерий. Тук е важно и проследяването на медийни култури, за които много сме чували, но малко сме виждали. Полезно и любопитно е да се опознае опита на Скандинавия, например.
По отношение на програмите, които интерпретират сама по себе си стойностна музика, се забелязва едно подлъгване, че е лесно да се заснемат концерти. Забравя се, че всъщност целта е да се създаде тв-вариант или дори нова творба. Имам чувството, че създателите на този тип програми се блазнят от мисълта, че всичко им е готово, подредено и не остава нищо друго, освен да инсталират камерите. А всъщност тяхната работа започва от тук нататък. Добрият режисьор на една програма в случая трябва да владее всички нива на телевизионната реализация. Това налага да бъде близко до "черната" работа, като в някои моменти влиза в ролята и на асистент на продуцента, на оператора или да стои близко до компютърните специалисти.
И на "Златната Албена" пролича също колко трудно класическата музика се поддава на тв-реализация. Тази музика бе в основата на един филмов портрет, който ми направи силно впечатление - "Соло Минчо Минчев", представен от продуцентска къща "Едита". В него ме развълнува умението на камерата да прониква в интимния свят на голям музикант и да го накара да се себеразкрие.

Ицхак Шабатов (Израел),
член на журито на фестивала за забавни телевизионни програми Златната Албена