Потопът, който очаквахме
- На фестивала за телевизионни новини "Сребърен сателит" бяха показани разнородни програми. Очевидно в случая се налага разшифровка на определението "тв-новини".
- "Чистата" форма на тв-новините са информационните емисии. Съдържанието на тези емисии е съвкупност от кратки новини. Но във фестивала, освен всичко друго, са включени и изследвания по актуални проблеми, които изискват и по-обемни по продължителност форми. Така че "тв-новини" не е точна формулировка, но е един начин за самоопределяне на фестивала.
- Какви са критериите за успешни телевизионни емисии?
- Веднага ще посоча отличената като най-добра новинарска емисия - тя е на Pro TV - Румъния, и отразява техните избори. Продължителността й е 25 минути, направена е модерно по отношение на всеки отделен материал и на включването му в общата композиция, която бе изградена на принципа на паралелния монтаж с редуване на сюжети от различни региони на страната. Подходът към тези сюжети е различен и едновременно с това дава възможност за общ поглед. Емисията е с изключителна динамика, нямаш време да отдъхнеш. Но това не означава непременно и единствено "бързо говорене", което напоследък свикнахме да слушаме по телевизията.
- Как изглеждат българските емисии на фона на представената конкурсна програма?
- Емисиите на bTV са решително подобрение в "жанра", макар и с неравен успех - един ден стават, друг ден - не. Отличихме една от тези емисии, излъчена в деня на излизането ни от визовия списък. В нея личеше европейски подход, а самата тема "Шенген" предизвика дори завист сред колегите от международното жури. Тази телевизия успя там, където другите телевизии у нас все още не са успели - най-общо бих го нарекъл "облеклото" на емисиите. Като цяло в българските емисии липсва модерният подход в оформлението на студиото, в начина, по който се използват техническите сръчности. У нас все още гледаме емисии, които сякаш са снимани преди 20 години. А окото на зрителя вече не понася подобна визия. Тук става въпрос не толкова за липса на възможности, колкото за нежелание да се възприемат маниерите, които налагат съвременното кино и високите технологии. Собствен стил се изгражда трудно. Неотдавна чух следното определение, направено от човек, който често гледа телевизия в чужбина: "bTV е хубава, прилича малко на провинциална американска телевизия." Беше казано с добро чувство и маркираше привнесения отвън нелош модел, но и онова, което все още липсва - собственият стил. В този раздел влизат и някои предавания, които са обзорни и обобщават седмицата с коментаторски поглед. Нито едно от тях не класирахме. Общият им недостатък е, че не са в състояние да изведат привлекателна визия. В тях прекалено много се говори в студиото. Представените чужди продукции от този тип също не са особено ярки. В друг раздел - на кратките репортажи до 5 минути, имаше повече разнообразие. Наградата получи германската MDR, чиято тема бе завръщането на Симеон Втори в България. В рамките на 4 минути и 30 секунди видяхме онова, което българските журналисти все още не са успели да покажат. По всичко личи, че темата е интересна и за чужденците. В третирането й от немските колеги нямаше нещо специално, но в случая професионалната камера успя да "разкаже" личността - постижение, до което българските оператори не успяват да се доберат. В този раздел не дадохме награда на журналистите от Ройтерс, за което им се извиняваме. Свикнахме сякаш с тяхното високо равнище, с техните изпипани репортажи, с камерите им, които винаги са в сърцето на събитието. Наградата за репортаж над 5 минути получи Нова телевизия. В него става дума за родопското село Косово, което от 30 000 души се е стопило до около 30. Картината е сюрреалистична - селото изглежда като преживяло бомбардировка, а местната кръчма все още носи името "Безгрижен живот"; и на фона на тази разбита провинция двама от малцината жители - умни, сърдечни и образовани, разсъждават за света и за мястото на всеки етнос под слънцето. Репортажът на Ахилеас Лилов накара колегите от други страни да изпаднат в екстаз. Аз, със своите си съмнения, си мисля, че все пак е имало някаква предварителна подготовка. Но разсъжденията за това как е бил направен репортажът в случая са излишни. Остава изводът, че телевизията, за да бъде успешна, трябва да ползва изразните средства и на литературата, и на останалите изкуства. Внимание заслужава и продукцията на Македонската телевизия, която се представи с вълнуваща хроника за последните събития.
- Защо подходът по модела на Ройтерс все повече се налага? Само заради апокалипсиса на живо ли?
- За да се получи интересен репортаж, не е необходимо непременно да свистят куршуми. Известно е, че зрителят обича спектакъла дори в кратките телевизионни форми. А репортажите на Ройтерс са интересни и изпълнени с напрежение - не само поради горещите събития, а и заради напрежението, което налагат. Те започват винаги с обръщането на пирамидата и след това разливат повествованието. При нас този подход почти отсъства. По отношение на натрупването на напрежение на този фестивал имаше един показателен пример с репортаж, представен от MSAT. Екипът полага неимоверни усилия, чака часове "на пусия", за да вземе интервю от Иван Бориславов - редуват се телефонни питания и отговори, че го няма в момента, а той през това време се крие в гаража си, за да се измъкне от журналистите. Репортажът предизвика неистов смях и въпроси от чуждестранните колеги кой е, какъв е този човек. За съжаление, макар че имаше шанс за награда, тази продукция достигна до журито без субтитри на английски. А когато се явяваш на фестивал, би трябвало да отговориш и на чисто техническите изисквания.
- Какви са тенденциите в големите журналистически форми?
- Тук интерес предизвикват журналистическите разследвания по определен повод. RAI - Италия, бяха донесли един дълъг репортаж, в който сериозното и комичното непрекъснато се преливат. Не знаеш да се смееш ли, да плачеш ли от двуличието на властите - от една страна се проповядва отказ от тютюнопушенето, а от друга определени среди работят усилено за увеличаване на продажбите на цигари. В тази продукция има кино, което разтърсва със силната режисура, с убедителната камера, с мисленето и с журналистическите доказателства.
- Искате да кажете, че често срещаната практика у нас да се натрупва материал без предварително изяснена концепция в случая отсъства.
- "Снимай, пък после ще видим" е погрешен подход при интерпретирането на даден проблем. В този филм личеше ясният сценарий, предшестван от социологическото изследване. Авторите му са били наясно как точно да направят съпоставка и сблъсък на мнения.
Филмът на ТВ - Русия, за родното място на Шаляпин бе силен с документалната си основа и с подбора на личности, свързани с големия певец. Някои от членовете на журито не бяха чували за Шаляпин. В това отношение филмът се оказва полезен - той е доказателство, че телевизията би могла и да освежава паметта на човечеството. Сред наградените е и една продукция на ТВ-медиа, Казахстан - "Импресия за Чимбулак". В нея туристическата забележителност е станало повод да се навлезе и в миналото, да се покажат хората от този район. Присъдихме й отличие, за да се поощри една телевизия, която би била добър партньор в бъдеще.

- От показаното на "Сребърния сателит" могат ли да се направят изводи за развитието на телевизията в по-широк географски план?
- Бяха представени 54 програми от 20 страни, най-много от Източна Европа. За всеки фестивал това е сериозна цифра. Необходимо е да се положат усилия за разширяване на кръга от участници. Може би трябва да се започне с привличането на телевизионни продукции от съседните страни - Гърция и Турция например отсъстваха. Що се отнася до новините, мисля, че интересът към тях ще нараства. А ако говорим за статуса на телевизията в момента, известно е, че в европейски, пък и в световен мащаб, тя бележи спад, трудно се придвижва напред в новия информационен контекст. Забелязва се недостиг на идеи за сметка на преобладаващата конфекция. Наистина телевизията се развива технически, но все по-доловимо е, че Интернет започва да й диша в гърба. Новото поколение до такава степен фетишизира компютъра, че започна да търси неговата максимална приложимост, включително и като телевизионен екран; то желае интерактивно да се намесва в протичащите събития и едва ли не да определя развръзката им. Интерактивната телевизия засега е елитарен продукт, но сблъсъкът тепърва предстои. Може би това е потопът, който очаквахме. От друга страна, телевизията е притисната и от финансови зависимости. Парите я превръщат в нещо като голям рекламен пазар. Но бъдещето на телевизията е обект на вълнения и дискусии. Сигнали за такъв дебат идват дори от консервативна Франция, да не говорим за специалната грижа за бъдещето на телевизията, която съществува във FCC - Федералната комисия по комуникациите.

Явор Цаков,
член на журито на фестивала за тв-новини Сребърен сателит