Пътят е целта
- Радиопрограмите са като че най-раздробени жанрово. Разделянето им в 14 категории вероятно дава повод и за повече поощрения.
- Не във всички раздели бяха присъдени награди. На фестивала бяха представени 43 програми от 11 радиостанции. Най-голямо е количеството на политическите предавания. В седем от категориите - коментар, музикално предаване, самореклама, хумористично предаване, спортно предаване, предаване в полза на обществото, токшоу - нямаше продукция, която да отговаря на високите критерии на журито.
- Каква е обосновката за определянето на Голямата награда?
- Тя бе присъдена на националното "Дарик" радио за вечерна обзорна емисия, защото в предаването са застъпени различни гледни точки, има баланс, добро подреждане на теми и умел подбор на кореспонденти.
- Какъв е коментарът ви за останалите наградени предавания?
- В раздела за репортаж се отличи предаването "С метро в Европа" на Теодора Василева и Радослав Тушев от "Дарик" радио. То носи белезите на класическия репортаж, увлекателен, динамичен, изпълнен с информация и е с добър монтаж. В раздела за икономическо предаване "Портфейл" на Милена Симеонова от "Дарик" радио прави впечатление компетентното водене и поднасянето на сложна материя по достъпен за обикновения слушател начин. Наградата за радио-игра получи забавното, динамично и оригинално "Ала- бала" на "Дарик" радио. В раздела за самореклама няма награди, но според журито заслужиха грамоти "Дарик" радио за клипа "Осем години "Дарик" радио без граници" и BG-радио за пакет от музикални сигнали и автопромоция. В раздела с предавания в полза на обществото грамота бе дадена на BG-радио за инициативата "Чисти тротоари". "Да откриеш България в Америка" на Паулиана Новакова и БНР "Христо Ботев" бе наградено заради интересната му тема - среща между две култури - и заради неговата информационна стойност. Грамота за предаване за култура получи "Часът на синята мъгла" на Райна Йотова - "Дарик" радио, като добра културна панорама със сполучлив подбор на теми, събеседници и музика. Обзорното предаване на "Дарик" радио "Седмицата" на Кирил Вълчев направи впечатление с компетентното водене, с привличането на интересни събеседници и осветляването на темите от различен ъгъл. Грамота в същата категория получи радио "Гларус" за "Гласът на града" - добра находка и поставяне на важна тема, свързана с екологията. Като интересно журналистическо разследване бе оценено предаването на Александър Андреев и Дойче Веле "Еврокорпус", което третира важна тема по интересен начин, с чувство за хумор. Става дума за опита да се създаде многонационална армия и трудностите, с които се сблъсква тази инициатива. Отделните части си имат свои теми - какво представлява тази армия, как се обучават хората в нея, как живеят. Журито присъди и три големи награди - на Тома Спространов като личност, сложила отпечатък върху цяло поколение радиожурналистии, и за цялостен принос към българската музикална радиожурналистика; като предавания с най-оригинално творческо хрумване бяха отличени "Радиопирати" и "Послание към децата на ХХI" на Мартин Карбовски, а също спортното шоу "Гонг" на Томислав Русев - все в "Дарик" радио. Третата "Гран при" за най-добре представило се радио на фестивала бе присъдена на "Дарик" радио.
- Награда за конкретно музикално предаване не бе присъдена. Предвидена ли бе индивидуална награда за музикална радиожурналистика?
- Не, идеята да се присъди награда на Тома Спространов се роди по време на фестивала.
- Кои бяха най-често срещаните недостатъци в радиопредаванията?
- Булевардният език, манипулираните въпроси, отсъствието на "про", от една страна, и "контра", от друга. Имаше предавания, в които едната страна е добре представена, а другата въобще е забравена. Срещнахме се и с предълги за радиоспецификата 7-минутни авторски пасажи, които по същество бяха заяждане с други радиостанции. Макар че преобладаваше добре подбраната музика, не мисля, че е редно тя да бъде "подлагана" при четенето на новините. Имаше и изречени от водещи неуместни коментари, неспазено съотношение между значимост на темата и времето, което й се отделя. Но общото впечатление, което се налага, е, че българската радиожурналистика е извървяла дълъг път и може да се мери със западната.
- Споменахте "булевардния език" като недостатък. Ако го преведем като "езика на улицата", оказва се, че той все повече измества заоблените фрази пред микрофона. Езикът се превръща и в жанров белег.
- Въпросът е в чувството за мярка, в жанровата чистота и в контекста. Езикът на ток-шоуто, на забавните игри, на хумористичните предавания е един, а на новините и коментара - друг. Там никак не върви да възкликнеш "Царят е голям пич!", както чухме в едно от предаванията. Радиото не бива да се ограничава с това "да прави кеф на публиката", то трябва да вдига нивото. Това означава, че критичното отношение към един политик, например, не бива да бъде заменяно с грозната обида, проверената информация - със сензационната мълва... А в радиото има и сериозни журналисти, които не спазват тази етика. И на този фестивал се наложи изводът, че няма безинтересни теми, има зле разработени теми. На радиожурналистиката все повече трябва да се гледа като на изкуство. Слава богу, мрачните прогнози за изместването на радиото от другите медии не се сбъднаха, то остана най-слушаният и достъпен източник на информация.
- Какво е, според вас, бъдещето на тясно профилираните радиостанции?
- По принцип са много полезни, макар и насочени към по-тесен кръг слушатели; те дават възможност за по-дълбоки анализи в отделни сфери. Затова би било добре да просъществуват, дори да имат по-малобройна публика.
- Като председател на журито извлякохте ли опит, който да ви бъде полезен като радиожурналист.
- Моите впечатления са, че в България има много сериозни, компетентни радиожурналисти, които са готови да се учат от грешките си и затова постигат повече от другите. В този смисъл можем да кажем: "Пътят е целта". Съществуват и перспективни радиостанции. Някои от тях са постигнали повече, други по-малко, защото различна е била изходната им позиция; някои са имали повече финансови възможности, за да превъзмогват по-бързо препятствията. От фестивалните програми аз лично научих какво е българска аудитория. Мога да си извлека и поуки за работата си в "Дойче Веле" по отношение на дължините в нашите предавания, например.

Румяна Таслакова,
председател на журито на фестивала за радиопрограми Сребърна вълна