Тонове преса
- Златото на страниците в този фестивал се оценява единствено според графичния дизайн. Трудно ли е той да се "изтръгне" от съдържанието на изданията?
- Ако регламентът на пресбиеналето включваше и оценка на съдържанието, сигурно конкурсът би се проточил безкрайно. И тогава разговорът, който водим, би могъл да бъде и по-смешен... Журито още в самото начало стигна до извода, че е трудно да се прилагат съдържателни критерии. Затова решихме да погледнем на изданията като на продукт, сложен върху огромна сергия, където всеки се бори да хване окото.
- В кой раздел бяха най-големите ви затруднения?
- Много време ни отне регионалната преса. Море! В този раздел се открои бургаският всекидневник "Черно море" с добрия си графичен вид и с внушението, че принадлежи на своя си регион и обслужва своя си регион. Най-общ недостатък на тези издания е, че все се изкушават да имитират централни издания, като сложат някоя Памела Андерсън на видно място.
- Когато се оценява дизайнът, взима ли се под внимание качеството на рекламата, публикувана в изданията?
- Тя не е показател за оценката, но безспорно има значение за общото впечатление. В луксозните издания, особено в списанията, рекламодатели са големи фирми, които работят с реномирани рекламни агенции. Получилото тази година "Гран при" списание "Егоист" е пример за ролята на добре изпипаната реклама. Тя идва в издание, което е луксозен продукт и внушава престиж. Не говоря кой какво харесва в него като текст. Фаворит сред месечните списания бе и "Ева", чието изпълнение е на европейско ниво. Мен лично много ме зарадва специалната награда, дадена на списание "ЛИК", защото знам каква бе неговата роля преди 1989 г. и виждам как сега качествата, които притежаваше, се пренасят като в Ноев ковчег.
- Имахте ли тягостни впечатления?
- Не дадохме награда в раздела за седмични списания. Те бяха малко, но пък блестяха с лошо качество и прекалена шареност.
- Многото цвят вреди ли на дизайна?
- Аз съм консервативен човек и цветът, който крещи, ме смущава. Харесвам например основната тетрадка на вестник "Капитал". Там, като във всички подобни вестници, не могат да бъдат избегнати по-обемистите текстове, диаграмите и таблиците. Но играта в черно-бялото много подхожда на разговорите за пари, на аудиторията от нови хора, които работят с пари, занимават се с биснес, на юпитата.
- На миналогодишното пресбиенале голямата награда бе дадена на в. "Монитор". Сега той взе "само" първа награда, изместен от всекидневника "Труд". Какво се промени?
- Не виждам противоречие. "Монитор" продължава да поддържа ниво по отношение на дизайна си. Таблоидът не е в състояние да направи чудеса в това отношение, но според мен по-лесен за четене е "Труд".
- Все пак имаше и весела част с конкурса за вестникарска карикатура.
- Налагаше се, защото масовото присъствие на карикатурата започва да се случва и в българския печат. Всеки от уважаващите себе си вестници привлича по един карикатурист-коментатор, който по специфичен начин интерпретира събитията. Наградата спечели Христо Комарницки от в. "Сега". Темата, разбира се, е появата на царя. Една малка главичка се показва на сцената, надничайки през завеса - половината синя, половината червена.
- Вестник "Стършел", чийто главен редактор сте, не участва в състезанието. Вестник "Култура" - също.
- О, ние сме извън всеобщия устрем.

автор



Кръстьо Кръстев,
член на журито на пресбиеналето Златни страници