Бързи впечатления от една изложба
Надежда Ляхова е от художниците, които изпипват всички детайли около една изложба. От написването на "сценария", през "сценографията" на мястото на действието, до цялостното режисиране на "спектакъла"-изложба. Работите й са често придружени от текст, който нищо не обяснява, а се оказва самостоятелно произведение. В нейните изяви няма случаен елемент. Затова и напрежението, и очакването се зареждат още с поканата за Sweet Dreams в АТА център за съвременно изкуство.
Sweet Dreams. Бързи впечатления от NY
Миризмата на карамел и ванилия е нишката, която обединява спомените на Надежда Ляхова от Ню Йорк. По всички правила на добрия трилър миризмата се появява на най-неочаквани места в разказа и се вмъква като че ли съвсем не на място, за да прекъсне мрачни размишления на авторката и така да създаде неочаквано напрежение. Невинното внушение за панаир или увеселителен парк, който трябва да изскочи зад следващия ъгъл, се спъва в лошите настроения на потиснатост от затворените пространства, кашоните на бездомните, заграждения, обезопасяващи като че ли целия живот в града. Нахвърляйки впечатления и противоречиви усещания в текста, Надежда Ляхова с лекота зарежда пушката, която очакваме да гръмне във второто действие - а именно самата изложба.



Миризма на изгорена захар и ванилия обвива тясното стълбище нагоре към галерията. Заплашително бучене предизвиква тревожно очакване. Парадоксално, но в известен смисъл гледката оправдава всички очаквания - адската машина, произвеждаща страшния звук, бълва захарен памук. С него Надежда Ляхова пълни найлонови чували и междувременно черпи публиката. Прозрачните чували бързо се превръщат в удобни "пухени" мебели, които също толкова бързо се разпадат. Прозорците са закрити от постери с образа на авторката, лежаща в облаци от захарен памук. Според идеята на Надежда Ляхова галерията трябва да се превърне в кашон, пълен със захарни мечти и илюзии. Напрежението, заложено в текста, не избухва, а се разтапя в едно пространство, което изглежда огледално на Ню Йорк от спомените на Надежда Ляхова. Пространство, изпълнено с аромат на карамел и ванилия, с усещане за панаир и увеселителен парк, където само за кратко се прокрадва чувството за безнадеждност и затвореност и създава неясно напрежение. Според самата художничка Ню Йорк е място, където нещата изглеждат лесно да бъдат обърнати наопаки. Там небостъргачите и кашонът на улицата изглеждат въпрос на избор или на случайност, която може да се обърне всеки миг.

                 

Спомените на Надежда Ляхова трудно се свързват с идеята за "машина за мечти", но изложбата е повече вглеждане в себе си и твърде малко пътепис. Пътуването е по-скоро саморефлексия, отколкото изследване на другите, повод за съизмерване, опит да се разберем ние самите. Според Надежда Лякова "сладките мечти" не са в Ню Йорк, а в нас самите, българите, които имаме нужда да живеем в мъгла от сладки аромати и илюзии от захарен памук.

Десислава Димова