Напред към кафеза!
The Bulgarian Chitalishte: What is Next

Почти шест месеца Декларация-призрак на читалищни работници от гр. Стамболийски, Раковски, Хисаря и община "Родопи" бродеше из коридорите на централната власт и се опитваше да смути деловия ход на държавните институции. Декларацията бе адресирана до президента, вицепрезидента, до Министерския съвет, до Народното събрание, получена е и в министерствата на финансите и на културата. Разпратена е до читалищата в страната и до някои медии с надеждата за дълбоко съчувствие и подкрепа. Това обаче не се случи; общественият отзвук беше повече от скромен. С бойно настроение, подредено в съмнително изящна словесност, инициаторите на този публичен документ протестираха срещу "подценяването и неангажираността на държавата" към читалищата и питаха, ли питаха: "Някой дава ли си сметка откъде се взеха тези апетити на държавата за ликвидирането и погребването на читалищата."
"Господа, читалищата ли са най-голямата пречка за процъфтяване на икономиката ни, че държавата реши да закърпи бюджета, като съсипе тези светини на българската традиция и култура..."
"Искаме да ви попитаме, преди да сте решили да ги продадете на турци или гърци, както и всичко останало в държавата ни - защо стигнахме дотам, че европейски екипи, дошли в България да проучат културата ни, да ни ограмотяват какво значи читалище."
"Ние, читалищните дейци, които останахме сираци в държавата си чрез тази парадоксална автономия, която уж беше за добро..." и т.н., за да стигнат до драматичния въпрос: "Кои сме ние?... За нас няма 13-та заплата..."
В Декларацията има и патетични заклинания: "Господа, не убивайте читалищата. Не ги подлагайте на тази "екзекуция".
Не ги разделяйте от държавата, помогнете им."
Това, последното, мисля, че е достатъчно симптоматично... От него се разбира какво стои под целия патос на онеправданите и гневните. Ни по-малко, ни повече: те искат да бъдат неразделна част от държавните и общинските структури. На среща в Министерството на културата по повод декларацията, един от разтревожените за всеобщото благополучие на читалищата, патетично призова: "Да се освободим от нашата свобода..."
Безкомпромисно, но справедливо е определението им за приетия през 1996 г. Закон за народните читалища - "абсурден закон!"
Към декларацията е прикрепено и предложение на читалищните дейци, в което ултимативно е записано: "ако до м. март не настъпи промяна в закона (читалищата да преминат на издръжка на Министерството на културата), в чест на 24 май ще проведем протестен митинг пред Министерство на културата и просветата..."
Такова министерство, както е записано - няма - затова може би не видяхме и протестния митинг.
Настръхналата декларация, според авторите й, е подкрепена от читалища в Благоевград, Варна, Хасково, Пещера, Брацигово и десетки селски читалища.
Целият този шум, заклинания и заплаха за стачки и митинги, ако не беше толкова истеризиран, има дълбоки, резонни основания, само че адресатът е сбъркан, а и доста позакъснял, мили, наивни и кристално-чисти читалищни деятели. ("Кристално-чистите деятели" е по-скоро красивата символика, която неуморно се използва около 24 май...)
Но след празника, в навечерието на изборите, много ментори упорито и успешно експлоатираха вашето недоволство, чрез съчувствие към бедността ви, с амбициозни и неосъществими обещания.
Вече разпознахме ловките ездачи на настроения, които яхнаха и това недоволство, за да влязат на бял кон в коридорите на властта. Не случайно в Националното Движение Симеон II са били получени (според партийната им централа) десетки писма - за подкрепа от управителни съвети на читалища и с предложения за депутати в царската листа.
Някои читалищни деятели още не могат да преглътнат обидата, че техният труд не беше зачетен като този на държавни служители и бяха лишени (несправедливо, според всички работници в читалищата) от 13-та заплата за миналата година. Гневът им, повече от половин година, бе насочен главно към Министерството на културата, което, пак според тях, не е защитило достатъчно настоятелно пред държавата (разбирай финансовото министерство) техните интереси.
Едва ли ще ги успокоят и обявените резултати в навечерието на 24 май от конкурса на Националния фонд "Култура" за финансиране на читалищни инициативи, свързани със събиране, опазване и популяризиране на автентичния български фолклор и поощряване дейността на читалищата при организиране на традиционни регионални празници. Изпратени са били над 300 проекта... Финансирани са 116.
Най-новата надежда за просперитет идва от предстоящето реализиране на проекта по програмата ПРООН, озаглавен "Гражданско развитие и участие чрез мрежата на читалищата". Предимство ще имат онези български читалища, които проговорят на чист английски език...
Проблемът, разбира се, въобще не е в неуюта, който настръхнали читалищни дейци създават на служителите в културното министерство. По-важното е, че тотално се подменя обектът на тяхното недоволство. Така цялата им енергия, насочена в търсене на стабилни опори за оцеляване и развитие на читалището, хаотично се разпилява в разсеяна стрелба по многобройни държавни институции - от общински до национални.
Въпреки многобройни разяснения, уточнения и добронамерени анализи на експерти от различни нива, читалищни лидери продължават да настояват, че културното министерство трябвало да ги вземе под собствено крило, закриляйки финансовата им, а понякога и творческа немощ. Но след като са преминали през многогодишния преход и разочарованията от него, все пак културни дейци, каквито са работещите в читалищата, би трябвало да знаят, че Министерството на културата не е нито охраняващ, нито контролиращ орган в един период на децентрализация и демократизиране на културните процеси (друг е въпросът какво е темпото на тези процеси). Още повече, че с новия Закон за народните читалища бяха преобърнати основни постулати, които лишиха читалището от многогодишната държавна опека.
Нека да припомним, че бедите на читалищата продължиха с още по-сгъстени темпове именно след приемането на злополучния закон. И още нещо да припомним (за кой ли път): конюнктурни обстоятелства наложиха бързото приемане на този закон, което стана на 9 октомври 1996 г. Тогава предстоеше да се проведе конгрес на Съюза на народните читалища, държавата се тресеше от фриволното Виденово управление, културни и отечественофронтовски дейци настояваха да се приеме читалищният закон. При предварителните обсъждания, когато се разбра, че със закона няма да бъдат решени двата основни проблема - за собствеността и финансирането, Комисията по култура към тогавашното Народно събрание бе засипана с писма, обръщения и телеграми, с които се настояваше да се отложи приемането на закона.
На страниците на в. "Култура" например от 16 февруари 1996 г.(бр.7) бе публикувано писмо до същата комисия, в което се казваше: "настояваме най-категорично да се спре разглеждането му в пленарната зала на Народното събрание... Изразяваме мнението, че най-добрият вариант за по-нататъшното развитие на читалищата е да се актуализира Наредбата закон на Народните читалища от 1945 година." Следват подписите на читалищните деятели от Бургас, Камено, Поморие, Русе, Несебър, Сунгурларе, Карнобат, Царево, Айтос, Малко Търново, Созопол, Средец, Ямбол, Тунджа, Елхово, Стралджа, Болярово, Сливен, Твърдица, Нова Загора, Котел.
Нарочно изброявам всичките подписали писмото, като противовес на гневното обръщение, подписано в гр. Стамболийски. Декларацията на последните е закъсняла с години. Законът отдавна е притиснал читалищата в зоната на мизерията.
Всякакви тълкувания, напомняния и опити за "доразвиване" на закона с писма от Министерството на културата до общините имат по-коро пожелателен характер, защото над всичко стои Законът от 1996 г.
С този закон бяха утвърдени предварително предизвестени поражения. Най-фрапиращият пример: смененият принцип за финансирането на тези културни институции. В чл. 21 е записано: читалищата набират средства от членски внос, културно-просветна дейност, субсидия от държавния и общинските бюджети (тук е "заровено кучето" к.м.), наеми от движимо и недвижимо имущество... С изричното определение "субсидия", финансовият живот на читалищата оттогава се урежда от общините по "остатъчния" принцип. Няма гарантирана заплата, няма сигурни щатни бройки - има само някаква мизерна сума, гласувана от общинската сесия, с която не може да се плати дори електроенергията.
Понякога, принудени от обстоятелствата, читалищни деятели се държат като субретки - само и само да оцелеят.
Впрочем още преди приемането му, на страниците на вестник "Култура" многократно бе подчертавано, че с новия закон ще се породят сложни правни казуси, които ще смажат читалищните надежди. Но се бързаше...
Сега, същите пъргави създатели на недоносения закон, заставаха зад недоволните, убеждавайки наивници и оптимисти, че трябва да се спасяват читалищата и пак те трябва да са спасителите...
Плод на новия закон е и една подозрителна мода - лавинообразно откриване на нови читалища. Подбудите - привидно благородни. Целите - чисто комерчески. Новият закон не запрещава организирането на определен брой "родолюбци", които да си основат читалище и тутакси да се наредат в общината с претенции за субсидя. Само в столичната община "Студентска", където от години съществува едно прилично читалище, днес са се нароили още 7 нови... И какво? - общината трябва да заделя и за тях субсидия, защото иначе тръгват обвиненията, че културата загива...
В цялата страна тези новообразования (прикриващи се зад Закона за читалищата) са си чиста проба търговски сдружения, които се опитват да заобиколят законите и често извършват спекулативни сделки, които нямат нищо общо с културно-просветна дейност.
Друг проблем, сложен и още повече объркан от новия закон, е отношението община - читалище - сграден фонд. Читалищата, които нямат нотариални актове, получават за ползване - безвъзмездно - сгради, строени преди години чрез самооблагане, но неактувани като читалищни. Точно тук всичко зависи от доброто или не толкова добро отношение на кмета и общинската управа към читалището.
В най-изчистен вид този казус е доведен до абсурд в отношението на общинския съвет в Белослав - Варненско, към местното читалище. На заседание, проведено на 7 февруари т.г., същият съвет, по предложение на кмета г-н Емил Дичев, взема решение да отнеме близо 1/3 от сградата. Останалата част, актувана като "общинска-публична собственост", е предоставена на читалище "Съзнание" за ползване "до съществуването на читалището, но не по-късно от 10 години".
Този акт е в явно противоречие с преходните и заключителни разпоредби на Закона за народните читалища. На 22 февруари общинският съвет взема още едно "глобално" решение, този път насочено към всичките четири читалища в общината: субсидията, която за миналага година е била 70 800 лв., сега е определена на 20 000 лв. Изрично условия за ползването на тези средства е да не бъдат изразходвани за заплати, а за дейности...
Следва и друг административен акт: кметът съобщава, че спира и намалената субсидия до връщането на взетите преди години пари от наеми... Всичко това е наложило и излизането на читалищните служители в едномесечен неплатен отпуск...
Наличието на нотариален акт за читалищна сграда също не е гаранция за умело управление и получаване на допълнителни доходи. Такъв е случаят в известното с добрата си материална база добричко читалище "Йордан Йовков", където повече от 2 години текат нескончаеми спорове между наемодатели и наематели. Срещу ремонти, отстъпки на търговски площи и недобре подготвени двустранни договори нещата могат да стигнат дотам, че самото читалище (наемодателят) да се окаже длъжник на фирмите, настанили се под неговия покрив...
Явно мениджърските умения на добричките културтрегери са още в зората на домораслия капитализъм, освен ако зад това не е прикрит умело нечии личен или групов интерес.
Да кажем и нещо добро за новия закон - той успя да уреди оземляването на читалищата.
Но какво стана с реално върнатите земеделски земи? На повечето места - нищо! Или пустеят, или получават мизерна рента - от 3 до 5 лв. на декар, което не прави, в най-добрия случай, повече от 200 лв. на година. Тук обаче вината не е на закона... Така или иначе и това "перо" за доходи се оказа илюзорно...
Както и илюзорни са надеждите на тези, които се надяват, че държавата, в лицето на новото правителство ще припознае изпадналото в беда осиротяло читалище и ще го впише на постоянен щат към държавната хазна.

Любен Русков