Последните парламентарни избори: колкото - толкова
След изборите на 17 юни България наистина не е същата. Подозирам даже, че е много по-несъщата, отколкото са предполагали всички, участвали в нейната кардинална промяна.
Какво ни изненада?
Всички знаеха, че НДСII ще победи. Определено обаче беше изненада мащабът на загубата на ОДС/СДС. Определението е "смазваща", което личеше и по изражението на лицето на Иван Костов по време на нощната пресконференция. Едно е да загубиш с 8-10%, друго е разликата да е в пъти, а политическата ти партия да е щастлива, че с половин процент е изпреварила "погребаната" БСП и така остава втора политическа сила.
Изненада беше и мащабът на немисленето на българския избирател, изразено в подкрепата за "царските движения-менте". При това от хора, предполагаемо образовани - избирателните секции в чужбина, поне за момента, дават на Славомир Цанков и компания реален шанс да влезе в следващото Народно събрание. Ако това е обяснимо за неграмотни избиратели нейде по чукарите, то е шокиращо за хора, по някакъв повод имащи досег със света. Изненада също така (поне за мен - един непоправим идеалист) бе невлизането в парламента на Гергьовден-ВМРО. На фона на евентуалното влизане на царското менте тази изненада граничи с лична обида за всеки що-годе млад и мислещ човек, предпочел да остане в България, вместо да се запилее на гурбет нейде из чужбина.
Какво не ни изненада?
Не бе изненада неприязънта към СДС, изляла се в масова подкрепа за НДСII. Вероятно именно "неприязън", а не "тежестта на структурната реформа и промените", е ключовата дума, обясняваща провала на бившите управляващи. Те така и не съумяха (или не пожелаха, което е едно и също) да създадат усещането за съпричастност към тежестите на промените, които всички (уж) понасяме. Не проумяха, че хората (те същите и избиратели) не са идиоти и да им обясняваш, че няма корупция, щом няма юридически доказателства за такава, граничи с лична обида. Подобна обида изигра ролята на лъжицата катран в кацата с мед (колкото и "тънък" да бе медът, кацата все пак се понапълни през тези години).
Не бе изненада влизането на ДПС. Парадоксално, но всички - и статистици, и политолози, и демографи - забравиха, че на тези избори за първи път гласуват родените в началото/средата на осемдесетте, когато естественият прираст в България се дължеше предимно на етническата компонента в българското общество. Или може би, в унисон със СДС, предпочетоха да повярват на това, което пише в официалните бумаги (че малцинства няма), вместо на това, което се вижда през прозореца.
Не бе изненада също така започналото още от следизборната нощ преориентиране на някои "обслужващи" анализатори в посока към печелившата (спечелилата) кауза. По същия начин, по който не бе изненада присламчването към царските листи на странни птици, с някои от които не е прилично да седнеш на една маса.
Отчасти рутина...
Рутинно ще бъде излъчено правителство. То ще бъде "почти" коалиционно - подкрепяно от ДПС-Либерален съюз-Евророма. Няма обаче да има коалиция между СДС и НДСII - най-малкото, понеже заявката за "нов морал в политиката" бе отрицание на "стария морал в политиката", практикуван от СДС. Коалиция в този смисъл би била най-върховният израз на непоследователност и всъщност - на липса на морал. Със сигурност обаче ще има участие в изпълнителната власт на отделни, емблематични и "целите в бяло" фигури от СДС в експертно или лично качество. Откъм компетентност правителството няма да бъде по-лошо от досегашното. То ще следва основната линия на макроикономическа стабилност и балансиран бюджет, ще намалява лицензионните и разрешителни режими, ще се ползва с подкрепата на някакво лоби в чужбина (предстои обаче да видим какво точно и в коя чужбина). Ще ползва лукса да работи върху благоприятна макроикономическа основа - българската икономика дръпна през последните две години и осезаемите резултати (поради инерционността на икономическите процеси) ще се усетят именно по време на правителството на НДСII. Това експертите на движението го знаят прекрасно и вероятно тук се крие източникът на икономическата им самоувереност. "Оправянето" обаче няма да бъде в мащабите и параметрите, които очаква мнозинството от гласувалите за НДСII, поради което не е чудно, ако след около година рейтингът му се срине от днешните висини.
... и отчасти съспенс
Тридесет и деветото народно събрание ще бъде всичко, но не и скучновато. Съспенс определено ще има около "конфигурациите на политическото пространство" и най-вече около бъдещата парламентарна група на НДСII. Човек трудно може да си представи как ще бъде постигната стройна парламентарна дисциплина. Вероятно най-голямата парламентарна група ще стане обект на разнообразни "диверсионни актове", което ще внесе нова струя в сапунения сериал "Досиета".
Друга съществена въпросителна се заформя около политическата битност на НДСII. Изтече информация, че предстои конституирането на движението като политическа партия, което ще означава повторение на модела на СДС. Ако НДСII също като предшественика си започне да проявява високомерие и сметне, че монологичността е по-ефективна от диалогичността, предстои драма. Надеждата тук е единствено в "новите млади", способни да внесат нов стил на политика. Съспенсът е в това доколко (и дали) ще съумеят да изплуват с букаите на конюнктурните си спътници в общите листи.
Голяма (и интригуваща) неизвестна е предстоящото преструктуриране на СДС. Костов надали ще подаде оставка, но е възможна появата на нови СДС-та - СДС на Бакърджиев, СДС на Софиянски, СДС на самия Костов...
Големият проблем, който се очертава, е ролята и мястото на Симеон в българската политика - според точното определение на Андрей Райчев, важно е дали ще управлява, или ще контролира управлението. За да управлява като министър-председател, би трябвало да се закълне в една републиканска конституция и де факто да легитимира съществуващото в момента държавно устройство. За да контролира, би трябвало да има инструментариум за контрол върху депутатите от "своето" движение. През нощта след вота стана ясно, че такива правни инструменти за контрол няма, което значи, че или няма да има контрол, или той ще се упражнява с други, нерегламентирани правно инструменти.
Ако теглил чертата
В крайна сметка балансът от последните избори е уравновесен. Жалко, че "царят" победи с такава преднина, но добре, че един самозабравил се елит получи шумен (и до известна степен заслужен) шамар. Жалко, че покрай магията на името "Симеон" в Народното събрание влязоха и откровени недоразумения, но добре, че част от едно младо поколение има своя шанс да се докаже. Жалко, че ще се докаже за сметка на другата част от младото поколение, но то път ще има времето методично да се подготви за следващите избори (понеже показа, че е адекватно на онова, което става). Жалко, че парламентът отново ще бъде доминиран от една политическа сила, която няма да има мотив да "говори" на езика на опонентите (какъвто беше случаят със СДС), но добре, че там е ДПС, а заедно с него - и някакви гаранции за етническия модел в България.
С други думи, колкото - толкова.

18 юни 2001

Андрей Иванов