Комплексарски тръс
подир балансa


Година преди младият англичанин Сам Мендес да създаде сардоничния си холивудски триумф "Американски прелести" (1999), на щатски екран се появява далеч по-радикална гавра с разните аспекти на "американската мечта" - "Щастие". Той е втори игрален опит на Тод Солонц, също неизвестен режисьор (актьор, сценарист и продуцент), но на около 40 и роден в Ню Джърси. Той е създал филм за своя град, за три сестри в него и за тяхното обкръжение - конгломерат от комплекси по скалата Фройд - Достоевски. Тук Чехов изобщо го няма, въпреки че духовната тиня лепне по кожите на героите. Всеки от тях се лута в собствен лабиринт - психотерапевт (Дилън Бейкър) възпитава 11-годишния си син в мъжество, но иначе е безотраден педофил; бестселърна писателка (Лара Флин Бойл) жъне успех с детски изнасилвания, но се бичува заради липса на личен опит; несретна композиторка (Джейн Адамс) се пробва като учителка, но стига до емигрантската еротика на руски крадец; тромав клетник с компютърни умения мечтае за писателката, но стига до изповедта на трогателна дебелана, убила, разпарчетосала и пакетирала единствения мъж, който й посегнал; бащата на трите сестри изоставя майката, но какво от това... "Щастие, къде си, не съм чувала нищо за теб" - романтично парче с китара е музикалният лайтмотив на филма, а зверските ситуации сякаш са излезли от наша криминална хроника. И са поднесени с иронична пунктуалност, която продължава по улицата, в чийто край забива спирачки "Американски прелести". "Щастие" стига до края. Напъхва се в порите на всекидневните кошмари и наръгва с най-острия нож всеки от персонажите и представите (им) за просперитет. Гадно е. Мерзко е. Блатни души сред лукса на самотата. Ластична тавтологичност на моменти съсипва остроумната елипса на филмовото скеле, но "Щастие" не се предава до края. Транжира утопията за щастие. Глаголът "свършвам" явно дълго е занимавал авторовото подсъзнание - иначе защо ще е смислово-словесната доминанта на филма. Все пак на Тод Солонц му е даден шанс за реализация, въпреки че той самият не дава на почти никой от героите си.
Трябва много да се внимава не само какво се казва, а и какво се мисли, повелява "Щастие". Филмът просто не е извадил късмета на "Американски прелести" - има само някаква награда от фестивала в Торонто, тук изобщо не е идвал на екран, на касета е кът (крайно време е и в София да се появи видеотека за ценители). Но "Щастие" трябва обезателно да се види. Дори само заради факта, че Тод Солонц дръзва да се съизмерва по издевателско занасяне с Уди Алън (върху четене на Фройд) или с братята Коен (върху насилието на глупостта). По-страшно е друго - тук подобна искреност нито може да се прожектира, нито някой би я заснел...

Геновева Димитрова







От пръв
поглед


Щастие, САЩ, 1998, 90 минути, сценарист и режисьор - Тод Солонц, оператор - Мариз Алберти, музика - Роби Кондор, в ролите: Лара Флин Бойл, Елизабет Ашли, Джон Ловиц, Бен Газара и др. Разпространява "Тандем видео".