Ансамбъл Филип Кутев -
50 години по-късно
Ансамбъл "Филип Кутев" навърши 50 години. Излишно е да казвам, че става дума за явление, което, макар и създадено по чужд образец, бе призвано да играе своята роля в съхраняването и развитието на националната традиция. Юбилеят се отбелязва във време, когато във жанра на фолклорните ансамбли почти нищо не се случва. Тези големи, тежки колективи, включващи хоров, танцов и оркестров състав, са се родили в едно време, в което явно е имало необходимост от тях. Но това време отмина, и става все по-трудно, а дали е и необходимо, тежките артистични машини да просъществуват в дни, в които се очаква повече мобилност, нови форми, а защо не и нов стил, основан на фолклорната традиция. Гостувалите напоследък програми като "Лорд ъф дъ денс" например доказват, че интересът към фолклора може да бъде подхранван. Зависи как и на каква цена...
На празничния си концерт ансамбълът показа част от най-доброто, което е в репертоара му - от задължителната "Полегнала е Тудора" до Шопска сюита, без която не може. Очаквах да видя една от емблемите на този ансамбъл - традиционния полукръг на прочутия му хор, но в тази програма присъствието му бе някак изолирано; очаквах и да го чуя с неговия органен звук - тържествен и внушителен като звучене с песните му - "Лале ли си, зюмбюл ли си", "Драгатна и славеят", "Айде слънце зайде", позабравената "Дилмано, Дилберо", с "Планино, Стара планино", "Соньо, ти мой соньо", "Пиленце пее, говори", които са се превърнали в знаци на този състав. Ретроспекция в това отношение обаче не бе направена. За сметка на това имаше много фрагменти - предимно от танци с доказана художествена стойност, които и след 50 години сигурно пак ще събират овации, освен ако нищо ново, по-различно не се случи в тази област. Към всичко това видяхме и една част от "Каракачански танц", който предстои да видим изцяло в една бъдеща програма. Дано да ни каже нещо ново и да бъде хубаво.
Различното отпреди бе във взаимодействията, които се опитва да осъществи ансамбълът с други формации като например "Софийски солисти" и това потвърди правилото, че в едно ансамблово изкуство музикантите обикновено дават тон на обновление. "Хоро - скерцо" на Георги Андреев например, няма как да не се запомни. Друга страна на това взаимодействие бе вмъкването в програмата на куклите на Боньо Лунгов. Пришито, присъствието на актьорите и марионетките на театър "Албена" се опита да разчупи традиционните рамки, но дали това присъствие беше необходимо - не съм убедена. Сам по себе си интересен, този театър наложи на юбилейния концерт "черната кутия" на сцената, а на такъв празник а приори се очаква да се покаже най-светлото, най-цветното, което поне изобилието от разнообразни костюми, би могло да внуши.
Принадлежа на едно от поколенията, преминали през ансамбъл "Филип Кутев". Днес съм извън него и го наблюдавам като зрител. Виждам го с нови лица, с нови хора, които точно и чисто пресъздават и преповтарят известните неща, така както са научени. Ще продължават да им ръкопляскат. Но не зная дали това е достатъчно. По отношение на танците от времето на майстора Кирил Дженев, който някога даде нова посока в интерпретирането на фолклорните извори, като че нищо ново не се е появило. Макар че 50 години са изминали от времето, когато този фолклор бе "качен" на сцената, все още като че не сме успели да си го направим наш, по-близък, не така елитарен, и да си го заобичаме. Затова и често обръщаме глава към чуждите образци.
За своя 50-ти рожден ден ансамбъл "Филип Кутев бе възнаграден с престижния статут "национален". Е, и?..

Ирина Войнова