Щастието да владееш страданието
Най-новият авторски компактдиск на композитора Гия Канчели излезе малко преди посещението му в България. В бр. 17 от 4 май т.г. "Култура" публикува чудесните тематични фрагменти, подбрани от пространни разговори на Маня Попова с композитора. Сега, в края на юли, връщането към темите на Гия Канчели и музиката му по повод този компактдиск би ни подарило още една среща с уникалния свят на грузинския майстор.
"Сими" (Безрадостни мисли за виолончело и оркестър, 1995) и "Magnum ignotum" (1994) за 9 духови, контрабас и магнетофонна лента - в изданието тези две композиции не се съчетават случайно. Заедно те разкриват съществена част от езика на Канчели и биха дали достатъчна, макар и непълна представа за характера на музиката му. "Спомних си как говори - пише Мстислав Ростропович, първият изпълнител на "Сими" за Канчели, творбата му е посветена. - Той казва две думи и спира, обмисля, казва отново две думи и пак мълчи... Обичам този композитор заради неговата идиосинкразия и независимост. Негов естествен елемент е най-дълбоката болка". "Сими" - струна на грузински, два тона в музиката и цялата възвърната, сякаш никога неизпята скръб. Трептенето, вибрацията на струната, вибрирането на душата и мисълта - това е сякаш основното, което занимава Канчели цял един живот. Откровенията му са сигурно шокиращи за западния човек, който не смята за проява на добър тон проявата на някакъв вид страдание... Или плача пред малко познати хора. Но Канчели някак не се съобразява с това и най-естествено поднася на изпълнителя възможността "да изтегли" душата на слушателя - в записа на "Сими" Ростропович прави точно това; и ако в началото е задавал въпроса: "Защо свиря толкова малко?", то в записа се усеща доколко е "влязъл" в ролята на медиатор на естетиката на плача и доколко е усетил уникалното сливане с останалите в (не)обозримия свят на Гия. А той още някак се удивлява на това, че музиката му все повече и повече се слуша. В края на миналия век и началото на този може би именно неговата музика като форма на "изказана безрадост" се оказа най-способна да изважда съзнанието от делничния калъф и го насочва към забранената територия на екзистенциалното, на стенещата, вибриращата тъга - необходим катарзис, очистване, необходимо разтърсване или сладостно пътуване към езотеричното. Впрочем и преклонението пред "Великия неизвестен" (Magnum ignotum), неизвестния автор на великата песенна традиция на Грузия, е отново откровен диалог с отвъдното - нещо, което очевидно според Канчели е толкова естествено; за него всички са в един общ свят, изпълнен със звуци. Звуците преминават от един към друг, звуците са около нас и може би именно на творци като Гия Канчели е съдено да ги чуят и "преведат" на разбираем език. Това са движения, жестове, изпълнени с гениална простота, която не желае да спори на тема модерн-постмодерн. Тя просто владее страданието. И го оставя да звучи.

Екатерина Дочева

















Вградени
ноти


Гия Канчели
Мagnum ignotum

ECM New series