НТ като лакмус

"България вече не е същата", обяви в следизборната нощ лидерът на Национално движение "Симеон Втори". Наистина, след разгромната загуба на традиционно най-големите политически сили в последните десетина години конфигурацията в българското политическо, а също и социално пространство е коренно изменена. Изменена е съответно и за държавните медии, особено за БНТ. Толкова, че възпитаваните там в разстояние на четири години рефлекси на услужливост и послушание спрямо управляващите някак си вече не са на място. ОДС изпусна властта и това няма как да не отекне с велика сила и в сградата на "Сан Стефано" 29.
Един от царското движение каза наскоро: "Некадърните журналисти да копат". Раздразнението му дойде от не особено добронамерените намеци, които мнозина от колегията, особено от националните електронни медии, хвърляха към "момченцата". "Гласове" на Явор Дачков и "В десетката" на Иво Инджев например категорично работеха против успеха на НДСВ, употребявайки за целта всякакви средства, включително най-откровени компромати. Предаването "Седмица", макар че даде трибуна на царските хора, също не бе особено ласкаво към тях. Водещият безсъмнено и видимо подкрепяше досегашните управляващи, пледирайки за толерантност преди всичко към техните опоненти, пренебрегвайки обаче некоректните подмятания на "чичковците". Въобще БНТ (не, разбира се, в цялата си програмна схема, а само с някои рубрики) стори всичко по силите си, за да компрометира новопоявилата се политическа сила и не случайно нейните лицедеи пренебрегнаха Канал 1 за сметка на другите национални телевизии. Показателен във връзка с това е изборът на Симеон II Сакскобургготски да произнесе заключителното си предизборно послание от екрана на "Нова телевизия" - симптом за това, че всъщност на Канал-а не се "верва".
Тази колизия вероятно ще се отрази върху функционирането на БНТ оттук нататък и от това какво ще бъде отражението ще разберем до голяма степен и как ще се развият отношенията между днешните победители и държавните медии. Ако се тръгне към реваншизъм, към опит да се отмъсти за пренебрежението и нападките, това ще бъде лош знак за "новото време" също като старото; но ако на националните телевизия и радио се даде възможност да се превърнат в истински обществени медии, това ще значи, че въпреки огромните съмнения, нещата в България все пак тръгват към добро. Накратко, ако "Гласове" остане в програмата на БНТ, остава и надеждата.
В този ред на мисли няма как да се избегне и проблемът със Закона за радио и телевизия, който Съветът на Европа недвусмислено разкритикува като недемократичен и позволяващ на управляващите да упражняват индиректен контрол върху държавните електронни медии. Че с начина, по който е конституиран Националният съвет за радио и телевизия, той не работи ефективно, се видя от разразилата се криза в БНР. Лансирането в Съвета на хора уж интелектуалци, защитаващи обаче не интересите на обществото, а тези на властта, стори така, че "информационният лидер", какъвто беше програма "Хоризонт", се превърна в информационен аутсайдер, а рейтингът на радиото падна драстично.
Следователно и тук са необходими промени и от това какви ще бъдат те също ще може да се разбере за методите, по които ще упражнява властта царското движение. Ако досегашният закон се употреби единствено и само за смяна на лицата, то изразяваните преди изборите опасения ще се окажат основателни. Но ако се промени самата същност на конструиране и функциониране на НСРТ, та експертността и компетентността да станат главно съдържание на неговата дейност, предизборните опасения ще увиснат във въздуха - опровергани като безсъвестни манипулации. Въобще БНТ заедно с БНР може да изиграе ролята на лакмус за това какво мислят да правят и как мислят да го правят новите управляващи и ако тяхното правене е съобразено със законите на демокрацията и морала, обществото спокойно ще може да си отдъхне - предричаният Апокалипсис няма да се състои.

Митко Новков







Петък,
ранна утрин