Анеси 2001
Още в самолета за Цюрих, на път за Анеси, разбрах колко е навлязла в живота ни съвременната анимация, и по-специално компютърната. Пред очите на пътниците от тавана се бяха разтворили малки телевизионни екрани, на които човешки фигури, досущ като истински, но създадени на компютър, демонстрираха целия цикъл от манипулации и действия, необходими на пасажерите в случай на евентуална авария. Мъртвите погледи, с които ме гледаха виртуалните създания, странните им, "плуващи" движения, белязани тук и там сякаш с начална форма на артрит, ме предизвикваха с интерес и тревога да си мисля за това, което ще видя на фестивала на анимационното кино в Анеси, по-точно - дали и доколко все още се е запазил т.нар. ръчен или авторски филм. Пред очите ми изплува неотдавнашна реклама за компютърна система за анимация, изобразяваща счупен на две молив с ужасяващия надпис: "Традиционните анимационни техники са вече история". Мислех си как ли би изглеждала подобна реклама, показваща счупена на две четка: "Традиционните начини на живописване са вече история".
Тези мои мрачни разсъждения по-късно бяха разсеяни от прекрасните гледки, разкрили се пред мен в колата, с която пътувах към крайната цел. "Пред мен изникваха нови села, замъци и планини, встрани прелитаха ниви, храсталаци и ливади с най-различни цветове, а над мен, в ясната синева, се рееха безброй чучулиги - срамувах се да крещя, но в себе си виках от радост." За тези редове, писани от един немски романтик, се сетих в онази неделна привечер, преди да избухне пред погледа ми съзвездието Анеси.
А там, на двадесет и петото издание на международния фестивал на анимационния филм, звезди наистина не липсваха. Пол Дрийсен, Флоранс Миай, Мишел Осло, Пьотр Думала, Бил Плимтън, Жорж Швицгебел бяха сред гостите, фокусирали върху себе си и журналистическото, и зрителското внимание. А програмата бе наистина богата.
Водещ на церемонията по откриването бе художественият директор на фестивала Серж Бромберг, който впрочем е и водещ на популярно предаване за анимацията по Канал 5 на френската телевизия. С помощта на предварително раздадени специални очила зрителите имаха уникалната възможност да видят стереоскопични филми от 30-те и 40-те с Патока Доналд и Уди Кълвача, абстрактни опуси на Оскар Фишингер, филми на Макларен, както и забележителният рекламен клип "Технически ритъм" от 1939-40 за сглобяването на автомобил "Крайслер". Програмата завърши с филм от 1996, правен с компютър, чиято цел е да въвлече зрителя в пространствен и главозамайващ летеж между тесни скалисти проломи и фантасмагорични чудовища.
В официалната програма за късометражни филми вниманието привличаха имената на известни автори. "Баща и дъщеря" на живеещия в Лондон холандец Михаел Дудок де Вит бе удостоен с Голямата награда на фестивала и с наградата на публиката. Прочул се с предишния си филм "Монахът и рибата", номиниран за "Оскар" '95, сега този оригинален автор се представи с история за раздялата и очакването, за спомена, оцеляващ през дните, сезоните и годините. История, разказана между хвърлените сенки от тополите и отраженията в дъждовните локви, врязваща се в паметта като следата от преминал велосипед върху първия сняг.
Новият филм на Пол Дрийсен "Момчето, което видя айсберга" (Специалната награда на журито и наградата на ФИПРЕССИ) носи също ярък поетичен заряд. Върху разделения на две екран реалността и фантазиите на едно момченце ту се сливат, ту се разминават, за да прелеят накрая в необратимостта на морската катастрофа. Филмът е докосване до вечния проблем за осъществимите и неосъществимите мечти в рамките на един-единствен човешки живот.
Верен на своите пристрастия към литературата и по-специално към Достоевски (спомням си прекрасния му филм "Нежната"), полякът Пьотр Думала се представи с "Престъпление и наказание". Филмът е правен с познатата от предишни произведения на този автор техника - гравиране върху намазана с черно мастило гипсова плоча. Новото е, че Думала въвежда тук и там цвят, а също и двуплановото решение на някои кадри, което обаче не е сполучливо. Авторът отново демонстрира своите блестящи гравьорски и художествени умения, но като цяло "Престъпление и наказание" е прекалено дълъг (цели 30 минути!); за мнозина от зрителите, непознаващи литературния първоизточник, филмът си остава неразгадана кръстословица; в някои от кадрите самоопиянението от майсторлъка е довело до частична загуба на художествената мярка. И тук, както в предишни филми на Думала, се появява перфектно анимираната и с натуралистична точност гравирана муха, лазеща по напукана и олющена стена.
"Младото момиче и облаците" на швейцареца Жорж Швицгебел бе за мен едно от приятните събития на фестивала, но не бе удостоен с награда. Живопис върху плака е предпочитаната от този автор техника, чрез която успява да вдъхне на зрителя чувство на радост - от живота, от младостта, от просторите, из които се реят птици... Героите на филма се лутат във времето и пространството, подобно на собствените ни лутащи се спомени, на които искаме, ала, уви, не можем да вдъхнем нов живот.
"Пощенски картички от отвъдното" на англичанката Лесли Адамс се впуска в изследване на физическите и душевни отражения от болката в тялото чрез експресивна рисунка и живопис, напомняща Френсис Бейкън.
В "Падане" на младия чех Аурел Климт правят впечатление артистично направените кукли и умело създадената атмосфера, но, за жалост, се погубват от зле прикритата русофобия на финалните кадри.
Затова пък руско-холандската куклена приказка "Дървото със златните ябълки" на Наташа Дабизная покори всички с изящество и класическа красота.
С бурни овации бяха посрещнати направените на компютър, но изградени с изключително чувство за хумор "За птиците" на американеца Ралф Еглестън и "Сексуалният живот на светулките" на унгареца Пал Тот. Залпове смях предизвика още един американски филм - "Яж" на Бил Плимтън, въпреки някои недотам апетитни сцени. Този автор получи наградата за най-добър пълнометражен филм за "Пришълци-мутанти". В разговор с него разбрах, че е абсолютен враг на компютъра и че неговото студио в Ню Йорк е оборудвано с най-обикновена 35-милиметрова камера. Филмите на Бил Плимтън правят впечатление с високия си артистизъм, с рисунъчния замах, с почти живописното изграждане на всеки кадър.
Тъй като вече стана дума за овации, тук е мястото да отбележа, че всяка от конкурсните програми се откриваше с прожекция на фестивалната "шапка" - огромен заек, крачещ из улиците на Анеси и трошащ всичко по пътя си. Това предизвикваше неистови писъци и крясъци от страна на младежката публика, съпроводени с пускане на безброй хартиени лястовици.
Не липсваха и лястовици-предвестници на нови таланти и в програмата от студентски филми, в чието жури имах честта да бъда поканен. Наградата за най-добър филм отнесе "Жералдин" на французина Артюр дьо Пен - комична история за перипетиите на момче, осъмнало като момиче. Драматичният сблъсък между бълхите, живеещи в козината на куче, и активния спрей за унищожаването им, бе темата на динамичния и остроумен филм "Ей Пи 2000" на група студенти (Лоик Бай, Орилиен Делпу, Себастиан Ебзант, Бенжамен Ловик, Специалната награда на журито). И отличието отиде отново в ръцете на французи (Кристоф Барнуен, Натали Бонен, Люк Дьогарден), създали "Комиксово приключение" - история за перипетиите на момченце, тръгнало на рождения ден на своя приятелка, оригинално разказана като раздвижен комикс.
За отбелязване е, че и трите наградени студентски филма бяха осъществени с помощта на компютър. Моят фаворит в програмата бе също френски - "Аз, другата" на Мари Паку. Но този поетичен разказ за съзрявянето, създаден с анимиране на пясък върху стъкло, остана без награда, за жалост. Не бе отличено и единственото българско заглавие в Анеси - "Безспорно" на студента от НАТФИЗ Мартин Георгиев. Публиката го прие радушно, но естетиката му, на моменти преминаваща границите на добрия вкус, в случая се оказа губеща.
Мъжко-женските сексуални отношения са пресъздадени по твърде сюрреалистичен начин с помощта на пластилинова анимация в "Борба със съдове" на американката Лайза Ю. Тази тема занимава и рускинята Мария Василковски, студентка в Лос Анжелис - филмът й "Козина и перушина" е живописен и силно повлиян от Шагал.
В общи линии студентската програма направи впечатление и с търсенето на интересни теми, и с разнообразието от средства за тяхното представяне. Не бих искал да пропусна и двата преобладаващи недостатъка на филмите: обяснимото неумение за построяване на ясен разказ, както и прекомерното използване на компютърната анимация. Както всяка година, и сега в Анеси имаше съпътстващи програми, а английската анимация бе изведена като фестивален акцент. Във връзка с това над главния вход на фестивалния комплекс бе монтирано огромно британско знаме, изградено от сини, бели и червени балончета, и подпряно от колони във формата на войници от кралската армия. Специален гост бе Питър Лорд от прочутата студия "Аардман", който представи легендарни филми, като "Бягството на пилето" например, откри изложба, свързана с тяхното създаване - работни книги, кукли, декори... Със специална прожекция и изложба бе почетена паметта на Алисън де Вер (1923 - 2001) - една от първите дами на английската анимация.
Във фестивално събитие се превърна и представянето на новата книга на известния италиански журналист Джаналберто Бендаци, посветена на Александър Алексеев - изобретателят на "екрана с карфици", с помощта на който създава няколко уникални анимационни филма: "Нощта на Голия връх" (1934), "Нос" (1963), "Картини от една изложба" (1972)... Дъщерята на режисьора Светлана Алексеев откри изложба, посветена на баща й. Там бяха показани и почти неизвестните илюстрации към "Доктор Живаго" на Борис Пастернак, осъществени по метода "екран с карфици", който също бе сред експонатите.
Както всяка година в Анеси, и сега в рамките на фестивала бе организиран огромен международен пазар на анимационни филми. Разположен в приземния етаж на хотел "Империал" и около него, той беше побрал най-големите фирми и компании за производство и разпространение на този вид кино. България бе представена от Златин Радев ("Бояна филм" ЕАД), който прояви изключителна активност в търсенето и създаването на контакти с цел привличане на чужди поръчки за изработването им у нас.
На 9 юни вечерта от сцената на фестивалния комплекс "Бонлийо", оформена като кръчма с монтиран над нея огромен монитор, бяха обявени наградите. И въпреки че може би липсваше големият филм-събитие, като цяло Анеси '2001 показа, че анимационното кино е живо и изобретателно, че комерсиалната продукция все още не е унищожила авторската и няма скоро да го стори, тъй като развитието на първата е немислимо без съществуването на втората... А що се отнася до компютърната анимация, естествено, и тя ще има своето място в бъдещето. Но колкото и съвършена да стане, никога няма да притежава душата и живеца на ръчно правения филм. И още нещо. Всички филми, създадени с компютър, които видях на фестивала, независимо дали бяха създадени в Япония, Франция, Финландия или Нова Зеландия, въпреки сполучливата на места драматургия, бяха еднакво съвършени, еднакво безлични, еднакво студени. Фестивалът завърши. Вероятно вече е демонтиран огромният екран, върху който всяка вечер на открито се прожектираха анимационни филми; смъкнати са знамената на тридесет и трите държави-участнички; затворени са щандовете на АСИФА, където можеха да се купят оригинални рисунки от хитови заглавия; замлъкнали са сцените, където ежедневно музикални и пантомимични състави показваха своето изкуство...
Но само до догодина, когато фестивалният акцент ще бъде източноевропейската анимация.
А дотогава? Дотогава оставаме с надеждата, че ще бъдат селектирани повече наши филми, че ще се намерят пари за български щанд на международния анимационен пазар. Защото отсъствието от такива форуми, където най-ясно се усеща динамиката на световните процеси в жанра, не е от полза за родната анимация.

Пенчо Кунчев


Пенчо Кунчев (1951) е изявен български аниматор, автор на трийсетина филма, сред които серията "Бебешки приключения" (копродукция с "Koliba" - Братислава), "Момиченцето, котенцето и стенният часовник", "Цирк "София", "Луната със сините очи"... Носител е на национални и международни награди. Член е на СБФД, АСИФА, СБХ.
От 4 до 9 юни се състоя двадесет и петото издание на международния фестивал на анимационния филм в Анеси.

Награди:

Голямата награда - Баща и дъщеря на Михаел Дудок де Вит, Холандия/Великобритания

Специалната награда на журито - Момчето, което видя айсберга на Пол Дрийсен, Канада

Наградата на ФИПРЕССИ - Момчето, което видя айсберга

Наградата за най-добър пълнометражен филм - Пришълци-мутанти на Бил Плимтън, САЩ

Наградата за най-добър студентски филм - Жералдин на Артюр дьо Пен, Франция.