Прочити на другостта

Позволявам си да обединя тези две заглавия по няколко причини - сходната им проблематика, засичанията в авторския и съставителския кръг, убедеността им, че днес, особено на Балканите, идеята за идентичността и произтичащите от нея теми за нетърпимостта и толерантността, за затварянето в себе си и отварянето към чуждото, са от особена значимост, и дори - общото време на появата им. Нещо повече, и двете заглавия държат сметка за дебатите, които се водят от представителите на т. нар. културни изследвания по отношение на дефинирането на понятието идентичност, за дебатите около визиите за националното и национализма. Неслучайно "Да мислим Другото" и "Балкански идентичности" са книги за образите и проекциите, за стереотипите и предразсъдъците, книги за това как азът и другият взаимно се оглеждат, как градят митове и истории за своите срещи и разминавания. Защото техният общ разказ гравитира най-вече около схващането, че другият ни е нужен, за да изградим собствената си идентичност, доколкото в него търсим своите липси и носталгии, и показват колко често идентичността се трансформира във форма на притежание, на всякакъв тип притежание.
Конкретно "Да мислим другото" говори за образа на другия в националната митология, пита се кои са доминиращите стереотипи, с които се работи в нея, опитва се да посочи как се гради една национална идентичност, къде е границата с национализма, има ли добър и лош национализъм (Николай Аретов, Николай Чернокожев); сочи различните образи на чужденеца в българските възрожденски текстове и демонстрира как литературата абсорбира проблематиката, указана в заглавието на самия сборник (Лидия Михова, Албена Хранова); разширява разказа и търси проекциите на константните образи и стереотипи в другите изкуства - музика, живопис (Румяна Дамянова). И най-сетне - въведена е и гледната точка на чужденците било към самата проблематика върху идентичността, било към образите на българското в една или друга култура (някои български автори също търсят образа на българина в чужди текстове, документи, дори пътеводители).
Подобно на "Да мислим Другото", и "Балкански идентичности" балансира между теоретизирането и практиката. И тя предлага вариации върху това що е идентичност и как тя се променя във времето, акцентира върху дефинирането й, върху субекта на идентичността, върху проблема за нацията и отношението държава - нация. И тя се позовава на автори като Гелнър и Андерсън, интересува се от връзката малцинство-идентичност, от различните верски, класови и пр. идентичности, но някак прави всичко това в по-ограничения контекст на балканското. Което ще рече, че тя изхожда от презумпцията, че за Балканите знаем по-малко, отколкото за Европа. Затова и основната концентрация е върху образите на българите, евреите, турците. Българското е сведено най-вече до възрожденския разказ за него, до българските възрожденски идентификации през Възраждането, до оформянето му като част от представата за балканския ХIХ век (Николай Чернокожев); еврейството е видяно чрез всички негативни конотации, които се наслагват в българските текстове главно през ХIХ век. Показани са стереотипите и предразсъдъците - примерно според българския фолклор, който отрежда на евреина ролята на маргиналния друг заради неговата различна, нехристиянска вяра (Олга Тодорова). Отвъд образа на евреите, който работи за "уплътняване на българската национална идентификация", защото съизмерването добавя плюсове към собствената идентичност, друг много устойчив стереотип е този за същинския враг - турчина, друговереца потисник (Росица Градева). Не са пропуснати и визиите за екзотичния друг, чието присъствие е важно в дискурсивното конструиране на българската идентичност (Инна Пелева), представени са възгледите на Раковски за българите и гърците (Илия Илиев), за българското според възрожденската драматургия (Николета Пътова), за национализма, особено балканския, и дефинирането на модерната държава (Реджеп Бозтемур).
Накратко, целите, които подобни книги си поставят, са не само научни или архиварски, но и далеч по-прагматични, тъй като подобни издания се опитват да култивират и тип толерантност, опитват се да помогнат за преодоляването на трупаните с годините предразсъдъци.

Амелия Личева



Думи
с/у думи

Да мислим Другото - образи, стереотипи, кризи ХVIII-ХХ век.
Съставител Николай Аретов. Издателство Кралица Маб.
С., 2001

Балкански идентичности в българската култура от модерната епоха (ХIХ-ХХ век).
Съставители Николай Чернокожев, Николай Аретов. Издание на Института за изследване на интеграцията.
С., 2001