Дон Кихот в Софийската опера
На 9 юни след около петгодишно отсъствие на сцената на Софийската национална опера отново се завърна един от най-обичаните балетни спектакли - "Дон Кихот". Създаден през 1869 г. от Мариус Петипа по музика на Лудвиг Минкус в Москва, балетът е възстановен и значително променен от Александър Горски. Именно в редакцията на Горски спектакълът е просъществувал и до наши дни. На софийска сцена "Дон Кихот" е поставен за пръв път през 1969 г. от Вахтанг Чабукиани (един от легендарните изпълнители на централната мъжка роля) и от Калина Богоева през 1983 г. В настоящия си вид спектакълът е реализиран от директора на балета на Софийската опера проф. Петър Луканов. Възстановяването на безсмъртния шедьовър на Петипа и Горски е изключително радостен факт. "Дон Кихот" е една от емблемите на класическото наследство, това заглавие неизменно присъства в афишите на най-престижните театри в цял свят.
Още с появата на балета ценителите и критиците установяват, че либретото е подигравка с литературния шедьовър на Сервантес, че безсмъртният му образ е окарикатурен и сведен до фигурант. По-точно присъствието на Дон Кихот в балета е белият конец, с който са съшити отделните епизоди, нямащи никаква връзка помежду си. Разказаният в либретото епизод от романа - любовта между Китерия и Басилио - е прекроен до неузнаваемост. Героите в балета получават имената Китри и Базил. Въпреки това балетът вече второ столетие се радва на шумен успех. Причина за това е хореографският гениий на Петипа и Горски, танцовата стихия, която грабва зрителя и го държи в магията си до последния такт.
В своята редакция проф. Петър Луканов е подходил с уважение към класическото наследство и с разбиране към вкуса на съвременния зрител. Във века на светкавичните комуникации, на задъхания динамичен живот, на вечно недостигащото време едва ли някой ще гледа безкрайни пантомимни жестикулации с наивно и елементарно съдържание. Постановчикът е съкратил изцяло тези епизоди, като е оставил най-стойностното и неподвластно на времето - танцът. Естествено при това положение остава рискът и без това оскъдната драматургия съвсем да изчезне. Наистина в настоящата версия сюжет почти отсъства, но това не противоречи на замисъла на Петипа - пищен костюмиран концерт. Режисьорско постижение е пъстрата динамична първа картина. На сцената оживява площадът - с шумното веселие, със смеховете и закачките, с гонещите се, създаващи суматоха деца, с искрящите буфонади.
Сред главните достойнства на спектакъла е художественото оформление. Декорите на Иван Попов илюстрират с вкус и вещина мястото на действието. В съзвучие с хореографията Цветанка Петкова - Стойнова създава стихия от цветове в своите костюми. Художничката великолепно онагледява замисъла на спектакъла. С удивително майсторство тя борави и с ярките цветове на испанския площад, и с пастелните тонове на балетната феерия изграждайки от всичко това пъстра зрелищност.
"Дон Кихот" е спектакъл, предоставящ големи възможности за изява на артистите. Точно за това изборът на премиерните състави би трябвало да бъде по-прецизен. Първият състав - Ясен Вълчанов и Диляна Никифорова - успя да придаде блясък и празничност на спектакъла. Уверена в силата на своята красота и женски чар бе Китри на Диляна Никифорова. Елегантно и с шик най-младата ни прима покори и този връх във възходящата си кариера. Базил е сред безспорните превъплъщения на Ясен Вълчанов, в тази роля той разкрива най-хубавите страни на своя талант - магнетичност, южен темперамент, ярко сценично присъствие, овладяна техничност. Би било още по-добре, ако родната ни звезда не се бе вживяла и в ролята на Нижински, позволявайки си да променя концепцията на художника, представяйки се в последната сватбена картина в черно вместо в бяло трико. Ако знаменитият ни балетист в качеството си на дългогодишен премиер и виртуозен изпълнител заслужено заема мястото си на премиерата, то буди недоумание фактът, че най-убедителната българска Китри - Мария Илиева - е изтикана чак в трети състав. Маша се подготвя с младия, но изключително талантлив и обичан от публиката Калоян Бояджиев. Блестящи изпълнители като Веса Тонова и Трифон Митев са "отложени" за следващия сезон. За сметка на това пък Росен Канев и Дарина Бедева - артисти, които има какво още да доусъвършенстват, са във премиерния втори спектакъл. За Мария Илиева не е нещо ново преглъщането на поредното огорчение, но от отсъствието на ярък втори състав, който да "диша във врата" на първия, губи публиката, и спектакълът, разбира се. Проф. Луканов е постановчик с богат управленски опит и би трябвало да има волята и професионалната доблест да надмогва сложните и заплетени взаимоотношения в първия ни балетен театър в името на собствената си работа и разбира се - на найно величество публиката, която заслужаваше освен прекрасната постановка да види и най-добрите ни изпълнители в премиерните й издания.

Мария Русанова