Преносимата актуалност на досието
В бр. 23 на "Литературен вестник" Пламен Дойнов ни казва колко "Добре би било Сдружение на български писатели да подеме инициатива да се разсекретят досиетата на всички писатели - членове на двете най-големи литературни творчески формации - Съюза на българските писатели и Сдружението на българските писатели. Да се призоват и останалите творчески съюзи да поискат отварянето на досиетата на своите членове." Текстът на Дойнов се заявява като покана за дебат за "необходимостта и възможността за осъществяване на тази важна за миналото, настоящето и бъдещето на българската литература и култура инициатива".
Жестът на Пламен Дойнов би бил любопитен, стига да не съществуваше подозрение, че предложението му е подчинено на конюнктурата на конкретна политическа ситуация, а осъществяването му цели наистина гражданско пречистване, но не и изгодно някому преподреждане на културното пространство.
Защото поредното отваряне на досиетата предложи на обществото - избирателно и с късна дата - парчета истина, но не и цялата истина. Изпълнявайки политическа поръчка, комисията "Андреев" само усили яловите колебания около общата ни памет и безскрупулно размножи несправедливостта от миналото. С оповестяването на агентите на бившата Държавна сигурност управляващата доскоро партия не искаше да покаже проблематичната картина на българския тоталитарен живот - тя сведе функцията на комисията по досиетата до елиминация на политически съперници в предизборна обстановка. Като умело скри хората със срамно минало в собствените си редици...
Произведените от комисия "Андреев" проблеми в никакъв случай не бива да бъдат механично пренасяни от политическото в литературното пространство - каквото е услужливото предложение на Пламен Дойнов.
Ролята на досиетата в политиката въобще не е равнозначна на ролята им в литературата, защото политическата и литературната публичност са конституирани и функционират по различен начин. Много български писатели бяха увенчавани като литературни класици на социалистическия режим, получаваха награди и контрактации не заради писани от тях агентурни донесения, а заради партийното им лакейство, проявявано открито както в литературните им (и паралитературни) текстове, така и в публичното им битие. С отварянето на писателските досиета ни най-малко няма да бъде възстановена истината за литературно-тоталитарна България, а само ще бъдат предизвикани нови подмени. И нови драми. От истината за начините на "внедряване" на клишетата на соцреализма в художествен текст погледът на публиката ще бъде преместен към писатели-доносници, обявени "post mortem" за тайния фундамент на официозната българска литература през тоталитаризма.
Пламен Дойнов настоява, че изискваното от него разсекретяване е "единствено от вярност към илюзията за внимателно четене и изчерпателно знание". Съмнявам се, обаче, че въпросното "изчерпателно знание" би довело до радикална преоценка на собствено литературното дело при социализма. За компрометираните веднъж чрез литературно слагачество автори едва ли биха имали значение "биографични девиации" от типа "сътрудничество на ДС". А и каква е гаранцията, че паметта за миналото за пореден път няма да се узурпира от поредните актуални управляващи...
И дали под изказването на Дойнов, че сме научили имена на сътрудници на Държавна сигурност, само защото са били или искали да станат политици, не стои синонимизирането на Политиката с литературния Канон?
Канонът, разбира се, подлежи на промени, но най-малко подобни агентурни аргументи ще са определящите в тези процеси. И тук се питам дали теорията на Дойнов за припокриване на двете полета не отвежда към практиката агентурното минало автоматически да вади писателя-доносник от христоматиите?
Ако въпросното предложение не е подхранвано от подобни намерения, вероятно пътьом то цели ефектна реанимация на помръкналия престиж на Сдружението на българските писатели. Но дали репутацията му ще се извиси, когато вместо изверги, зад отворената врата на досиетата видим сплашени (и предимно бездарни) човеченца.
Преди време в "Литературен вестник" Бойко Пенчев заяви, че "Култура" поддържа стратегия за пълно дискредитиране на писателя като значима фигура. Доколко това е важна тема за "Култура", е друг въпрос. И вероятно заслужава по-обстойно разяснение. Но дори да беше вярно, офертата на Пламен Дойнов далеч по-успешно би осъществила приписваната ни от Пенчев стратегия.

Марин Бодаков