Граждани, народ, тълпа...
В нощите и дните след изборите кой ли не се упражни да описва, квалифицира, назовава бедния избирател. Като се почне от министър-председателя Костов, мине се през щатната политология (към която се присъедини най-неочаквано и един виден социолог), та се стигне до домашния психиатър на Дачков, който в последните "Гласове" загрижено, с дълги многозначителни паузи и дълбоки придихания заяви, че въпросният избирател в днешната си битност си е чисто луд. (Придиханията, паузите и загрижеността можем да обясним с пребиваването му в ролята на консултант в театър "Сфумато". Диагнозата на обществото обаче си е проблем на личната му професионална съвест.)
Паралелно с "диагнозите", обвиненията в инфантилизъм, ирационалност и почти дебилност, се запромъква и едно странно ценностно натоварване на понятия, които иначе са си съвсем неутрални. Започна се чудна игра - местене на населението нагоре-надолу по скалата на йерархиите.
Първо Иван Костов в следизборната нощ заяви, че народът пак избутал гражданското общество, настанил се на неговото място и затова нямало да ни приемат в Европа. (Интересно кой е внушил на министър-председателя Костов тази глупост - едва ли сам я е родил! А и този, който му я е натикал в устата, дава ли си сметка подобно безотговорно йерархизиране каква терминологична каша би предизвикало, ако някой го възприеме сериозно, разбира се.)
Темата след това беше подхваната от широк спектър клакьори, които, поради престараване, за малко да я удавят в празно дърдорене. Все пак основното внушение оцеля.
Беше ни изяснено, че народът е нещо лошо, а гражданинът хубаво. След което изскочи (от "Раковски" 134) понятието "тълпа". И пирамидката се подреди. В най-ниското е тълпата, след това е народът, а най-отгоре - гражданинът. В така подреденото общество всичко си идва на мястото; и най-важното, прави поносимо обяснението на факта, че 43 процента от населението е отрекло досегашното управление, гласувало е за друг.
Логиката, която следва подобно степенуване, означава, че досегашното мнозинство е искало и можело да управлява граждани (преди четири години един известен трибун ни убеждаваше как народът една сутрин се събудил като гражданин, вследствие на което си избрал точно това мнозинство и сключил с него нов обществен договор).
Когато обаче тази година, някъде в началото на пролетта, незнайно по какви причини гражданите пак слязоха в категория (също като щангистите след диуретичен удар), това мнозинство, оказва се, вече не може да ги управлява - сиреч под достойнството му е. Излиза едва ли не, че не властта е сгафила, показала се е крадлива и корумпирана, а самото население, поради "качествените си трансформации", вече не може да понесе толкова издигнато управление, затова си избира нещо по-нисше, адекватно на собственото му равнище. Потрисаща логика...
... За все още питащите не какво, а защо се случи, един от възможните отговори би изглеждал така: подобна арогантност, грандомания и презрение към тези, които са те излъчили, жестоко се наказва. Което се и случи. До следващото "прераждане" на народа в гражданин - на всички заинтересовани лица приятно чакане. На Дачков също.

Копринка Червенкова